Решение № 1184 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2020 г.

Решение № 1184 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10171/2020 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Петракиев срещу решение № 581 от 12.08.2020 г. по адм. дело № 416/2020 г. на Административен съд – Пазарджик. С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е отхвърлил жалбата на М. Петракиев срещу заповед № 03-160-РД/65 от 05.03.2020 г. на директора на Областна дирекция – Пловдив при ДФ "Земеделие", с която е отказано изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 13/112/09409 от 13.05.2014 г., сключен между ДФ "Земеделие" и М. Петракиев за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по ПРСР за периода 2007 – 2013 г., като договор № 16/112/01402 от 02.06.2009 г. е прекратен на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД и чл. 4. 7 от същия и наредено връщане от ползвателя на полученото първо плащане по него. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Излага доводи, че съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните. Счита, че решението е неправилно защото съдът е интерпретирал погрешно фактическите обстоятелства по спора и е достигнал до необосновани правни изводи. Сочи, че договорът е неправилно прекратен, т. к. ответникът е ограничил правото му да работи по реализиране на проекта повече от 4 месеца, за да изпълни ангажиментите си по подаване на второто заявление за плащане и забавата не е по негова вина. Намира, че съдът не е обсъдил има ли данни за недобросъвестно поведение на оспорващия и неправилно е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна. При тези съображения, подробно развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се уважи жалбата му срещу акта на административния орган. Ответникът по касационната жалба – директорът на Областна дирекция – Пловдив при ДФ "Земеделие", не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил коректно релевантните за спора фактически обстоятелства, обсъдил ги е на плоскостта на приложимата нормативна уредба и е достигнал до правно издържани изводи. По делото е установено, че на 13.05.2014 г. М. Петракиев е сключил договор № 13/112/09409 за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 – 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 21, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007 – 2013 година. Съгласно сключения договор, фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48892 лв. за изпълнение на всички инвестиции, основни дейности и цели, заложени в бизнес плана по проекта и включени в Приложение 1 и 2, за период от пет години, считано от датата на подписване на договора -. Помощта се изплаща на два етапа, посочени в чл. 2. 1 от договора. В т. 5. 1 от договора е предвидено, че заявката за второто плащане се подава от ползвателя не по-късно от два месеца от изтичане на срока по т. 3. 1, според която лицето се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели предвидени в бизнес плана и описани в Приложение 1, в срок до третата година от датата на подписване на договора. Съгласно т. 4. 4, б. "е", фондът отказва да извърши второ плащане и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, в случаите когато ползвателят не е подал заявка за второ плащане в рамките на срока по т. 5. 1 от договора, придружена с всички документи, изискуеми съгласно Наредба № 9 от 03.04.2008 година. Финансовата помощ по мярката се предоставя за отглеждане на калифорнийски червеи. М. Петракиев е подал искане за промяна вх. № 02-131-6500/89 от 19.04.2017 г., на основание чл. 28, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., относно срока на договора, като е посочил причина – "... недостиг за запълване на лехите с оборски тор". С анекс № 1 от 24.04.2017 г. страните по договора са постигнали съгласие, че текстът на т. 3. 1. от договора се изменя, като ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение № 1, в срок до 4 години от датата на подписване на контракта. По делото е приложена докладна записка изх. № 05-2-163/266 от 27.07.2018 г. на директора на ОД – Пловдив, в която е посочено, че във връзка с изпълнение на договор № 13/112/09409 и подписания анекс към него е необходимо да се извърши проверка на място. Със заповед № 337288/15.08.2017 г. е наредено извършване на проверка на място. Резултатите от проверката са отразени в контролен лист, подписан от ползвателя без възражения. С писмо № 01-163-6500 от 25.01.2018 г. директорът на ОД – Пловдив е уведомил жалбоподателя, че на основание чл. 73, ал. 3 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, се открива производство по налагане на финансова корекция, т. к. не изпълнява целите по договора. М. Петракиев е подал възражение № 01-163-6500/54 от 25.01.2018 г., в което е посочил, че в контролния лист е допусната техническа грешка при измерване на заетите с калифорнийски червеи легла и това е довело до грешни констатации за неизпълнение на договора. Възражението е уважено и със заповед № 03-160-РД/64 от 05.02.2018 г. директорът на ОД – Пловдив е прекратил производството по издаване на решение за финансова корекция. С писмо изх. № 01-163-6500/667 от 08.10.2018 г. директорът на ОД – Земеделие е уведомил ползвателя, че открива производство по налагане на финансови корекции. В обстоятелствената част е посочено, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., респ. по т. 5. 1 във връзка с т. 3. 1 от договора като не е подал заявка за второ плащане и не се е явил и представил документи в по-късен момент, за да посочи причини за това. Писмото е върнато с отметка "непотърсен", поради което е поставено на таблото за съобщения на ДФ "Земеделие" на 15.01.2019 г. и е свалено на 29.01.2019 г., съгласно съставения протокол, приложен по делото. С акт за установяване на публично държавно вземане № 13/112/1.0.9409/04/02 от 21.02.2019 г., издаден от директора на ОД – Пловдив е отказано пълно изплащане на финансова помощ общо в размер на 24446 лв., представляващо второ плащане по сключения договор и анекс към него и е постановено връщане на получената сума от 24446 лв. С решение № 345 от 22.05.2019 г. по адм. дело № 282/2019 г. на АС – Пазарджик, потвърдено с решение № 1834 от 05.02.2020 г. по адм. дело № 8410/2019 г. на ВАС, актът за установяване на публично държавно вземане е отменен по съображения, че не е налице влязъл в сила административен акт, с който вземането да е установено по основание и размер. С обжалваната пред административния съд заповед № 03-160-РД/65 от 05.03.2020 г. на директора на ОД – Пловдив при ДФ "Земеделие", договорът между страните е прекратен, отказано е изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане и е постановено връщане на получената сума по първото плащане поради неизпълнение на договорното задължение от ползвателя да подаде заявление за плащане в посочения договора срок. При тези фактически установявания съдът правилно е приел от правна страна, че не са налице основания по чл. 146, т. 1 – 5 АПК за отмяна на оспорената заповед. Правилен е изводът на съда, че обжалваният акт е издаден от компетентен административен орган, надлежно овластен при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", съгласно чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители. Заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание - посочени са фактическите и правни основания, довели до прекратяване на договора между страните и отказа за цялостно изплащане на финансовата помощ от фонда на ползвателя. При издаването на обжалвания акт са спазени административнопроизводствените правила. От изложените фактически обстоятелства е видно, че оспорващият е бил надлежно уведомен за всички процесуални действия по проверка на изпълнението на договорните ангажименти, резултатите от същите, предоставена му е възможност да изрази становище по тях, както и да представи доказателства за причините за неизпълнение на задължението да подаде заявление за второ плащане. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че съдът не е обсъдил данните по административната преписка в тази насока. Напротив, съдът е събрал релевантните за спора доказателства и въз основа на тях е извел обосновано заключение, че правата на оспорващия не са били нарушени при провеждане на административното производство, приключило с оспорената заповед. По делото не са представени доказателства и не е искано събиране на други такива, извън приложените с административната преписка, във връзка с твърденията на жалбоподателя, че не е изпълнил поетия ангажимент по договора поради създавани трудности и пречки от ответната страна. Доводите, че не е имал възможност да работи 4 месеца по вина на ответната страна не намират опора в данните по преписката и не следва да се кредитират. Ето защо оплакванията в касационната жалба за непълно и неточно интерпретиране на доказателствения материал по делото от решаващия съд са неоснователни. Правилни и обосновани са изводите на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., заявката за второ плащане след третата или четвъртата година се подава не по-късно от два месеца след изтичане на срока, определен съгласно чл. 7, ал. 1. В чл. 7, ал. 1 от наредбата е предвидено, че срокът за изпълнение на бизнес плана до проверката по чл. 6, т. 2 се определя в договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 в съответствие със заложения от кандидата в бизнес плана период за проверка. Съдът точно е посочил, че в случая в т. 3. 1 от договор № 13/112/09409 от 13.05.2014 г. ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели в срок до третата година от датата на подписване на договора, като с анекс № 1 от 24.04.2017 г. този срок е определен до четири години от датата на подписване на договора. Следователно за оспорващия този срок е изтекъл на 13.07.2018 година. Вярно е заключението на съда, че по делото не са установени обективни причини за неизпълнение на това задължение от ползвателя. Неподаването на заявка за второ плащане е основание за прекратяване на договора между страните, за отказ от пълно финансово подпомагане и връщане на получената сума по първото плащане, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. и договорната клауза по т. 4. 4, б. "е". При тези фактически и правни обстоятелства, съдът е извел правилен извод, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд,