Решение № 13976 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2010 г.

Решение № 13976 от 22.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3975/2010 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Община Пловдив срещу решение № 167 от 11.02.2010 г. по адм. д. № 1339/2009 г. на Административен съд гр. Пловдив, Трето отделение, Десети състав, с доводи, че е неправилно поради противоречие с материалния закон и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесното писмо. Ответникът Венцислав Веселинов Портев, чрез процесуалния си представител, депозира писмена защита и устно поддържа, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение с присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че по отношение на процесното решение не са налице касационни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, е отменен изричния отказ, обективиран в писмо изх. № 9400 - 31258 от 09.07.2009 г. на зам.-кмета на Община Пловдив, по заявление вх. № 9400 - 31258 от 17.06.2009 г. да се приложи § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, делото като преписка е върнато на Община Пловдив за произнасяне по заявлението при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона и Общината е осъдена да заплати на Венцислав Веселенов Портев сумата 900.00 лева направени разноски под формата на адвокатско възнаграждение. При наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, съдът е направил обосновани и законосъобразни изводи, че отказът противоречи на материалноправните разпоредби и затова следва да бъде отменен със съответните последици. Компетентният по силата на заповед № 090А - 1710/29.06.2009 г. административен орган неправилно е приел, че след като правото на строеж е било учредено в полза на наследодателя на заявителите, същите нямат качество на лица, които да могат да се ползват от преференциалните цени, определени по § 42 от РЗР на ЗИД на ЗОбС. Това е така, защото в случая се касае за неприключило производство за продажба на земя - частна общинска собственост на собственици на законно построена върху нея сграда, образувано по отменения § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС, за което има подадена молба на 18.10.2006 г. до кмета на Общината до деня на влизане в сила на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и няма основание за изключване приложението на тази специална норма. Освен това в § 1 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г. изрично е предвидено правото на наследниците, да подават молба за придобиване правото на собственост. При наличието на право, което произтича от разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗС и спазване условията и реда, регламентирани в ПМС № 235/1996 г., съдът е направил обоснован и законосъобразен извод, че отказът следва да бъде отменен и делото като преписка върнато на компетентния орган за произнасяне при спазване на дадените указания. Предвид изложеното и с оглед на това, че при служебната проверка се установи, че не са налице визираните в чл. 209 от АПК касационни основания, решението следва да бъде оставено в сила с присъждане на ответника на направените разноски под формата на адвокатско възнаграждение за тази инстанция. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,