Решение № 10925 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2346/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София при ЦУ на НАП, против Решение 320 от 05.12.2023 г., постановено по адм. д. 160/2022 г. по описа на Административен съд Русе, в частта, с коeто е отменен Ревизионен акт Р-29002920006668-091-001 от 21.12.2021 г., издаден от О. К. М. - началник Сектор Ревизии и проверки" - 3 в отдел Контрол" при ТД на НАП ГДО, орган, възложил ревизията, и Е. К. З. - главен инспектор пo приходите, ръководител на ревизията, за разликата над установеното с него задължение за корпоративен данък в размер над 7 167, 63 лева до 610 844, 45 лева и над съответните лихви в размер на 4 163, 73 лева до 400 638, 46 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че констатациите и изводите на съда, с които е обоснована частичната отмяна на ревизионния акт в основната си част са неотносими към установената при ревизията фактическа обстановка, обосновала определянето на допълнителните задължения за корпоративен данък за 2014 г. и 2015 г. Грешката в изводите при постановяване на решението произтичат от неправилно дефиниране на действителния предмет на спора по делото, а оттам и до неоснователно съобразяване и прилагане на резултатите от възложената и приета по делото комплексна съдсбно- техническа експертиза. Твърди се също неправилност на решението поради нарушение на материалния закон чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 от ЗКПО, както и на чл. 16 ,ал. 1 от същия закон. Ответникът по касационната жалба - ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров, в писмен отговор оспорва касационната жалба, излага също аргументи в пледоарията по съществото на спора, настоява за оставяне в сила на съдебния акт, като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски. С определение 418/02.02.2024 г. по адм. д. 160/2022 г. административният съд е отхвърлил молбата на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София за изменение на съдебното решение в частта му за разноските. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ - гр. София. В същата се прави оплакване, че определението на Административен съд Русе е неправилно, като се излагат съответни доводи. Моли Върховния административен съд да отмени определението. Ответното по частната жалба дружество ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров взема становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната и частна жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Русе е бил законосъобразността на Ревизионен акт Р-29002920006668-091-001 от 21.12.2021 г., издаден от Оля Кирилова Миланова - началник сектор Ревизии и проверки" - в отдел Контрол" при ТД на НАП ГДО; орган, възложил ревизията, и Ели Красимирова Захариева - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който са установени резултати по ЗКПО за данъчни периоди 2014 г. и 2015 г., ведно с начислените лихви за забава, потвърден с Решение 349 от 07.03.2022 г. от директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при Централно управление на Националната агенция за приходите, касаещ извършеното по реда на чл. 26, т. 1 и т. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) преобразуване на декларираните финансови резултати за 2014 г. и 2015 г. със суми в размер на 2 105 219.12 лв. (2014 г.) и 4 003 225.40 лв. (2015 г.) и установен корпоративен данък за довнасяне в размер на 610844,45 лева и съответната лихва, изчислена към 21.12.2021 г. върху главницата в размер на 400 638,46 лева. За да обоснове извода си за частична основателност на жалбата, решаващият състав е анализирал събраните доказателства и въз основа на тях е приел следното: ВИТТЕ - АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е част от групата ВИТТЕ, като едноличен собственик на капитала на дружеството в размер на 6 467 500.00 лв. е чуждестранно юридическо лице ВИТТЕ АУТОМОТИВ ГМБХ, Германия. Дружеството е собственик на завод за сглобяване в гр. Русе, чиято основна дейност през ревизираните данъчни периоди е свързана с разработването и производството на автомобилни компоненти - ключалки за капаци и капачки за заключване на седалки, ключови гарнитури, водачи и автоматична система за компенсация на толеранси Витол. След съпоставка на твърденията и възраженията на страните, първостепенният съд е приел, че спорът по делото се концентрира върху въпроса дължи ли се от дружеството корпоративен данък поради непризнаване от страна на приходните органи на част от отчетените от лицето разходи за лицензионни такси и разходи за такси за управление. Първоинстанционният съд не е споделил твърдението на органите по приходите, че на ревизираното дружество се начисляват лицензионни такси за патенти, които са във фазата на извършване на развойна дейност, поради което е счел крайният им извод за липса на полза за неправилен и необоснован, предвид събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства, вкл. и заключението по назначената и изготвена комплексна експертиза и допълнителната такава. Посочил е, че от събрания по делото доказателствен материал по несъмнен начин се установява, че целият размер на лицензионните плащания, извършени от ВИТТЕ Аутомотив България" ЕООД през 2014 г. и 2015 г., се отнася за вече разработена, регистрирана, включително в Патентната служба в Германия, и използвана интелектуална собственост, която реално е включена в продуктите на ВИТТЕ Аутомотив България" ЕООД, продадени през 2014 г. и 2015 г. В потвърждение на извода, че става въпрос за вече разработена интелектуална собственост е изтъкнато и обстоятелството, че същата носи приходи на дружеството. Предвид гореизложеното и други подробни мотиви, е направен извод, че оспореният РА е частично незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е правилно. Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на касатора в касационната жалба и откритото съдебно заседание, че в действителност предметът на спора, който е поставен от органите по приходите, чрез определяне на процесните задължения, е не очертания от първоинстанционния съд, а всъщност касаел начина на формиране на възнаграждение и липсата на доказателства за частта от разходите, свързани с развойна и маркетингова дейност, които не са били признати с РА. Настоящата касационна инстанция констатира, че в оспорения ревизионен акт ревизиращият екип твърди, че елементите патенти, предварителна разработка, марка и маркетинг (формиращи компонента административна и развойна дейност) се намирали във фаза на развойна дейност, поради което не представлявали годен за ползване нематериален актив (патентът и марката) и не носели изгода на ревизираното дружество. В този смисъл несподелими са твърденията на касатора за пълна липса на доказателства и яснота за предмета и параметрите на услугата, дефинирана в основното доказателство по делото Анекс към Рамков договор за лицензионни такси от 16 декември 2011, с дата 04 януари 2013 г. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото и правилно е очертал предмета на спора, въз основа на твърденията в депозираната пред него жалба и оспорения ревизионен акт. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. Неоснователни са и твърденията на касационния жалбоподател, че патентите се намират в процес на разработка към момента на плащанията и не се използват в производствената дейност. Установено е по делото, че патентите са регистрирани със съответните номера в Патентно ведомство за целия ЕС, като в хода на ревизията са представени както самите патенти, така и списъкът с предоставените от трети лица патентни права, с посочване на съответните защитени номера. Това обстоятелство подробно е изследвано от административния съд в мотивите на решението. В този смисъл правилен е изводът на първоинстанционния съд, че лицензодателят притежава и предоставя интелектуалната собственост, част от която е и предмет на лицензионна такса, заплащана от ВИТТЕ България. Както и самия касационен жалбоподател е посочил в касационната жалба, няма как при производствената си дейност Дружеството да не използва патентни права. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател, че разходите за патенти, а и за останалите нематериални блага, определени в Анекса като разходи за административна и развойна дейност",са изрично изключени като подлежащи на използване в производствената дейност на жалбоподателя" съгласно Анекса. От последният е видно, че лицензионната такса от 14.2 % е математически сбор от разходите за административна и развойна дейност (8.4 %) и производство (5.8 %), т.е. нищо не е изключено от таксата. Настоящият касационен състав не споделя твърдяното от касационния жалбоподател, че групата разходи Административна и развойна дейност" не е част от производствените разходи; още повече, че най-същественият момент от нея - плащанията за ползване на патенти, не се оспорва като относим в производствената дейност в касационната жалба, но според касатора само част следвало да бъде призната. С процесния РА плащанията за административна и развойна дейност са изключени с довода, че се касае за нематериални блага в процес на разработка, а не в завършен вид, който извод правилно е оборен от първоинстанционния съд. В останалата си част решението е постановено при съвкупна преценка на доказателствата по делото и правилно прилагане на материалния закон, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съдебен акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Частната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" София е неоснователна. Предвид нормата на чл. 161, ал. 3 ДОПК, според която в случаите, когато пред съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Настоящата инстанция споделя изложените аргументи от страна на първоинстанционния съд, че в конкретния случай РА не е отменен само и единствено въз основа на представени за първи път пред съда доказателства, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника ВИТТЕ АУТОМОТИВ БЪЛГАРИЯ ЕООД, ЕИК 200292065. се дължат разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 10 431,88 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, осмо отделение