Решение № 16321 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2011 г.

Решение № 16321 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11444/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез юрк. Д. Попов, против решение № 169 от 14.07.2011 г. по адм. дело № 197/2011 г. на Административния съд Ямбол. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Керан Петров Керанов н евзема становище. Ответната страна - Изпълнителния директор на ДФЗ, чрез пълномощника си юрк. Гачев, изразява становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима за разглеждане. След проверка на съдебното решение на основанията, посочени в чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав на ВАС намира същото за недопустимо при следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Ямбол, в производство по чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), е Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/25007 от 14.04.2011 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция, с който е установена сумата в размер на 4 565.29 лв. като недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено от Керан Петров Керанов общо заявление за единно плащане на площ, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление с УИН 28/170609/21127. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен и го е отменил. За да постанови този резултат, съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по силата на които Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Приел е още, че при издаването на процесния АУПДВ е спазена изискуемата от закона форма, но са допуснати нарушения на административно-производствените правила, посочени в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство; да му даде възможност да участва в него; да присъства на извършените проверки и да представи доказателства; да събере служебно необходимите доказателства и да издаде административния акт като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая; да даде възможност на заинтересования да даде обясненията и възраженията, които впоследствие да обсъди. На следващо място, съдът е изложил съображения, че изплащането на оторизираните суми е направено на базата на влязъл в сила административен акт и ако административният орган е считал, че е налице някоя от хипотезите на чл. 99, ал. 1, т. 1-7 от АПК е следвало да възобнови производството по издаване на административния акт, а едва след евентуалната му отмяна да издаде процесния АУПДВ. Съдът е приел също така, че оспорения административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, относно липса на недобросъвестно поведение на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, изложени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Съдът обаче е нарушил нормата на чл. 153, ал. 1 от АПК. С административната преписка, и в изпълнение на задълженията си по чл. 152, ал. 3 от АПК, административният орган е изпратил списък на страните, участвали в административното производство - Керан Керанов и ДФЗ (л. 8). С Определение № 346 от 14.06.2011 г. съдът е конституирал като ответник в процеса Изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция гр. София (л. 2). От приложените по делото доказателства е видно, а и съдът е констатирал в мотивите си (л. 157), че Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ) със своя заповед № 01-РД/1288 от 08.04.2011 г., издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП, чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" и Решение на УС на ДФЗ, взето с Протокол № 17 от заседание, проведено на 07.04.2011 г. (л. 109), е делегирал на зам. изпълнителния директор на ДФЗ правомощието да издава и подписва " актове за установяване на публично държавно вземане по директните плащания". В изпълнение на тази заповед е издаден и процесният АУПДВ № 01-6500/25007 от 14.04.2011 г. Следователно, като надлежни страни по спора пред решаващия съд, съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, е следвало да бъдат конституирани оспорващият - Керан Петров Керанов и издателят на акта - зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Изпълнителният директор не е страна в процеса и участието му е недопустимо (в този смисъл виж Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ОС на съдиите от Върховния административен съд, постановено по дело № ТР-4/2002 г.). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,