Решение № 14146 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2009 г.

ВАСIII отделение24.11.2009 г.докладчик т Веселина Кълова

Диспозитив

Отхвърля жалбата на Лъчезар Атанасов Берберов от гр. София, срещу заповед № К - 2259/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение като главен инспектор, разузнавач I степен в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд, с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 14146 от 24.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6974/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Лъчезар Атанасов Берберов от гр. София, срещу заповед № К-2259/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, като главен инспектор, разузнавач I степен в Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, категория "В", поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Релевирано е оплакване за незаконосъобразност на акта, като постановен в противоречие с материалния закон по изложени съображения. Претендира се отмяна на оспорената заповед. Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли съда да отхвърли подадената жалба, като неоснователна по наведени доводи за законосъобразността на обжалваната заповед. Жалбата е депозирана в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим във връзка с чл. 250 ЗМВР, от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Със заповед № К - 2259/13.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи е прекратено служебното му правоотношение, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е издадена от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган, в изискуемата от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 269 ППЗМВР. Поради това съдът приема, че е издадена без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ бр. 69/05.08.2008 г.) ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. В тези случаи, съобразно чл. 268 органите по чл. 268а, ал. 2 ППЗМВР, могат да правят предложение. В случая в преписката такова не се съдържа, но това не е нарушение на административнопроизводствените правила. Правилникът за прилагане на ЗМВР регламентира една правна възможност, която не е задължителна за органа по назначаване, който взема решението за прилагане материалноправното основание за прекратяване по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. От значение за съответствието на заповедта с материалния закон, наличието на изискуемите предпоставки по чл. 69 от КСО - осигурителен стаж, от който 2/3 като служител в МВР. Видно от представената справка, жалбоподателят има 27 години, 8 месеца осигурителен стаж. Анализът на горепосочените разпоредби и обстоятелството, че жалбоподателят има осигурителен стаж, необходим за прилагане по инициатива на органа по назначаването на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР към момента на издаване на процесната заповед на което, обуславя извод за съответствието й с приложимия материален закон, визиращ като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед на възрастта на служителя. Предвид изложеното жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1