Решение № 11353 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16332/2010 г.

Решение № 11353 от 13.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16332/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Благоевград, представлявана от юрк. Рашкова, действаща по пълномощие от кмета на община Благоевград, против решение № 610/11.11.2010 г., постановено по адм. дело № 530/2010 г. на Административен съд - Благоевград (АСБ), в частта му, с която общината е осъдена да заплати на Виктор Славчев Ангелов сумата от 7000 лв. и на Славчо Василев Ангелов сумата от 3000 лв., представляващи обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на кмета на община Благоевград, ведно със законната лихва, считано от 18.06.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение като се сочи, че изводът на съда за наличие на незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Благоевград да упражни правомощията си по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ не е съобразен с установения по делото факт, че сигнал за липсата на шахта не е подаван до общината преди инцидента. Според касатора, наличието на сигнал е задължителна предпоставка за възникване на задължение за упражняване на правомощията по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ респ. да бъде задължено съответното ВиК дружество да предприеме необходимите действия. Според касатора, съдът не е изследвал въпроса относно възможността да бъде избегната процесната шахта, както и "сериозното разминаване" в твърденията на ищците за мястото на инцидента и установеното местоположение на шахтата от вещото лице. Като необоснован е преценен и изводът на съда, че община Благоевград следва да носи отговорност като собственик на улиците и в същото време са били налице основанията да бъда задължено ВиК дружеството да извърши съответните ремонтни и възстановителни работи. Бланкетно е възразено и против справедливостта на обезщетителната сума, като същата е оспорена като прекомерна. Разноски не се претендират. Ответните страни - Виктор Славчев Ангелов и Славчо Василев Ангелов, действащи чрез адв. Юрукова, с представен отговор на касационната жалба, счита същата за неоснователна. Претендират се разноски съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, изразява становище, че първоинстанционният съд правилно е приел за основателна исковата претенция на ищците против община Благоевград, съобразявайки се с определението по чл. 135, ал. 4 от АПК на смесен състав и с решение № 7622/09.06.2010 г. на ВАС. Прокурорът счита, че присъденото обезщетение е завишено, с оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по такъв вид дела. Касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваната част на решение № 610/18.10.2010 г., по адм. дело № 530/2010 г. по описа на АСБ, съдът е осъдил община Благоевград да заплати на ищците Славчо Василев Ангелов и Виктор Славчев Ангелов обезщетения в размер на 3000 лв. за първия ищец и 7000 лв. за втория, дължими им поради причинените им неимуществени вреди от незаконосъобразното бездействие на кмета на община Благоевград по отношение упражняване на дадената му от закона власт да задължи собственика на ревизионната шахтата - "ВиК" ЕООД - гр. Благоевград да постави капак на същата с оглед гарантиране безопасността и здравето на хората. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че на 17.06.2008 г. по време на разходката на Славчо Ангелов със сина му Виктор Ангелов, детето (3 годишно) е паднало в ревизионна шахта, намираща се на общинска улица в пространството между бл. 169 и комплекс "Еленово" в кв. Еленово и представляваща част от канализационна мрежа собственост на "ВиК" ЕООД - гр. Благоевград, която шахта в продължение на месец преди посочената дата не е била обезопасена на нивото на улицата посредством капак. Капакът е елемент както от уличното платно, така и от канализационната мрежа, като същия служи за безопасното ползване на улицата. След падането на детето и с цел да опази живота и здравето на своя син, бащата - Славчо Ангелов също е скочил в шахтата, като поради размерите в дълбочина на шахтата се е наложила помощта на минувачи за изваждането на бащата и сина. Като резултат от падането детето е получило контузия на гръдния кош и проявена стресова реакция с последващо разстройство с адаптацията през първите дни (тревожност, нощни и фобийни страхове, избягващо поведение), като към датата на прегледа от вещото лице е възстановено. По отношение на бащата е установено, че към момента на инцидента е бил в остра реакция на стрес, с последвало постравматично стресово разстройство с преходен характер (за няколко месеца), като към прегледа от вещото лице е установено ситуативна тревожност и напрегнатост при възпроизвеждане на станалото или при ситуации, напомнящи психотравмата. Съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между бездействието на кмета на община Благоевград да осъществи административен контрол по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ относно неизправността от една страна на шахтата, като част от канализационната мрежа, а от друга на уличното платно, изразяваща се в липсата на капак, падането на детето и настъпилите неимуществени вреди за ищците. В мотивите си относно наличието на административно задължение за контрол върху застрашаващите сигурността строежи, спрямо кмета, съдът се е съобразил и с указанието, съдържащи се в решение № 7622/09.06.2010 г. по адм. дело № 16328/2009 г. относно наличието на нормативно установено задължение в чл. 195, ал. 4 от ЗУТ за кмета на общината да осъществи контрол върху застрашаващите сигурността строежи, какъвто по силата на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ са и процесните мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура. Въз основа на така установеното незаконосъобразно бездействие и причинно-следствена връзка с настъпилите неимуществени вреди, съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението, съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД, сумата от 3000 лева за Славчо Ангелов и сумата от 7000 лв. за Виктор Ангелов. Така определените размери, съдът е обосновал въз основа на комплексна оценка на характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди. Конкретно по отношение на бащата Славчо Ангелов е отчетен преходния характер на причинената остра реакция на стрес и последвалото постравматично разстройство, а по отношение на детето Виктор Ангелов, съдът е отчел неговата крехка възраст, както и понасянето на психически и физическа травми от инцидента. Решението е правилно, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Настоящата инстанция напълно споделя изложението към обжалвания съдебен акт мотиви и приемайки същите за пълноценни и ясни по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор, то счита, че същите не следва да бъдат допълвани или уточнявани. Във връзка с горното, мнозинството от съдебният състав на настоящата касационна инстанция, счита поддържаните от касатора възраженията за неоснователни, поради следното: Възражението, относно наличието на сигнал за съществуването на застрашаващ сигурността строеж, като предпоставка за възникване на задължение за кмета на общината да упражни контролните си функции по чл. 194, ал. 4 от ЗУТ, е несъстоятелно. Още с решение № 7622/09.06.2010 г. по адм. дело № 16328/2009 г. на ВАС, този начин на тълкуване на посечената разпоредба е оборен, като съдът е посочил, че съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 196, ал. 2 от от ЗУТ, контролът върху застрашаващите сигурността строежи е административен, реализира се от кмета на общината, подпомаган от постоянно действаща комисия, действаща служебно или по сигнал на заинтересованите лица. В тази връзка, обстоятелството, че сигнал за липсата на капак на процесната шахта не е получаван в общинската администрация е неотносимо спрямо възникването на задължение за контрол върху дадения строеж. Що се касае до обстоятелството, че първоинстанционния съд не е изследвал възможността да бъде избегната процесната шахта, следва да се отбележи, че в хода на процеса ответната страна действително е поддържала защитна позиция за наличие на съпричиняване от страна на Славчо Ангелов - "недостатъчен родителски контрол". Тази позиция обаче, изразена на два пъти и то едва с писмените бележки на юрк. Рашкова, е напълно бланкетна на първо място и на второ - не е подкрепена с преки или косвени доказателства за неупражнен контрол от страна на родителя спрямо поведението на детето. Настоящата инстанция намира възражението за бланкетно, тъй като в същото липсва конкретика относно твърдението какъв и какво е проявлението на контролът, който следва да осъществи родител, разхождащ тригодишно дете в урбанизирана, градска, жилищна среда, в светлата част от денонощието, по отворена за обществена ползване улица, която съгласно чл. 62, т. 1 от ЗДвП, може да се ползва от децата за игра по цялата й дължина, без да са налице данни, че този родител е знаел за липсата на капак на процесната шахта. В допълнение следва да се допълни, че в защитата на община Благоевград не са включени каквито й да било искания в посока установяването на обстоятелства, имащи пряко или косвено значение за наличието на съпричиняване спрямо настъпването на вредоносния резултат. Относно пропуска на съда да установи, наличие на "сериозно разминаване" в твърденията на ищците за мястото на инцидента и установеното местоположение на шахтата от вещото лице - улица без изход спрямо паркинга между жилищни сгради - такова не е налице от една страна, а дори да се приеме, че е налице такова, то не е "сериозно". Не намира основание и възражението, че с обжалваното решение е ангажирана отговорността на община Благоевград като собственик на улицата. Отговорността за собственика на улицата и канализационната мрежа може да бъде реализирана единствено по гражданскоправен ред на основание чл. 50 от ЗЗД. В настоящия случай отговорността на община Благоевград е ангажирана на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като резултат не от начина на поддържане на съответната вещ - улица или канализационна мрежа, а поради липсата на контрол върху строежите от страна на кмета на общината, при упражняването на който е без значение чия собственост е веща. Противно на становищата на касатора и представителя на ВАП, касационната инстанция счита, че първоинстанционния съд правилно е определил относимите факти спрямо размера на обезщетението и напълно обосновано е извел изводите си относно справедливостта на дължимото такова. Възраженията за несъобразяване на обезщетенията със съдебната практика по този род дела не са подкрепени с каквато й да бил конкретика относно наличието на такава практика, с която е следвало да се съобрази административния съд. С оглед изхода на делото следва да бъде уважено искането на ответните страни за присъждане на разноски в настоящото производство по приложен списък в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 15.06.2011 г. с № 88757. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, Трето отделение