Решение № 7735 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2014 г.

Решение № 7735 от 6.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1080/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Пловдив против решение № 2514/18.11.2013 г., постановено по адм. дело № 1092/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменено решение № 109/26.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 20/28.01.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и е приета за трудова злополуката, декларирана с вх. № ТЗ-321/20.12.2012 г. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административните актове. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - Албена Атанасова Башева от с. Припек, община Джебел, чрез пълномощника адв. Мария Чилова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменено решение № 109/26.03.2013 г. на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 20/28.01.2013 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, по силата на което не се приема за трудова злополуката, декларирана с вх. № ТЗ-321/201.2012 г. С решението съдът е приел за трудова злополуката, декларирана с вх. № ТЗ-321/20.12.2012 г. от Албена Атанасова Башева, станала на 29.02.2012 г. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, незаконосъобразно не е призната за трудова злополуката, станала на 29.02.2012 г. с Албена Атанасова Башева. Изложил е, че са изпълнени всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО, за да се признае злополуката за трудова, тъй като е осъществено внезапно травматично увреждане на жалбоподателката при и по повод на изпълнение на трудовите задължения, което е довело до временна неработоспособност. Според съда обстоятелството, че Албена Башева не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност няма решаващо значение по отношение на преценката за състояние на временна неработоспособност, тъй като настъпването на такава е установено от епикризата, съставена по повод постъпването на Албена Башева в болница на 29.02.2012 г., както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е изслушана по делото. Настоящият касационен състав, намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Албена Атанасова Башева е работила на длъжността "началник ПС, V кат" в Пощенска станция с. Припек, община Джебел, въз основа на трудов договор от 22.03.2006 г., сключен с ТП "Български пощи" ЕАД - гр. Кърджали, а от 01.08.2010 г. - въз основа на трудов договор, сключен с Регионално управление "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив. На 29.02.2012 г. преди обяд в пощенската станция са докарани дърва за огрев, които следвало да бъдат прибрани и затова Албена Башева и Веселин Атанасов Шиков - пощальон в същата служба, пълнили дървата в чували и ги внасяли в станцията. При осъществяване на тази дейност, около 10,15 ч. Албена Башева се подхлъзнала на заледените стълби и паднала, при което усетила силна болка. Същата е откарана в МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски" в гр. Кърджали, където, според епикриза ИЗ-2929/2012 г., е приета за лечение в Отделение по ортопедия и травматология с диагноза "счупване на долния край на лъчевата кост" на дясна ръка, проведено е закрито наместване на фактурата, ръката е гипсирана и пострадалата е изписана на 01.03.2012 г. Безспорно е установено, че на Албена Башева не са издавани болнични листи, съответно - същата не е ползвала отпуск поради временна неработоспособност, за месеците февруари и март 2012 г. има отработени пълни месеци /съответно - 21 и 22 работни дни/, получила е в пълен размер договореното трудово възнаграждение за двата месеца. От пострадалата е подадена декларация за трудова злополука с вх. № ТЗ-321/20.12.2012 г., по повод на която е образувано разследване; съставени са протокол за вътрешно разследване на злополуката от 13.12.2012 г. от осигурителя, както и протокол за разследване № 1/14.01.2013 г. от комисията при РУСО гр. Пловдив. В разпоредбите на глава пета от Кодекса за социално осигуряване, озаглавена "Осигуряване за трудова злополука и професионално заболяване" са дадени определения за трудова злополука и професионално заболяване, регламентирани са правила за обявяване на една злополука за трудова, съответно - за професионално заболяване, включително задължението за деклариране, за провеждане на разследване и съставянето на досие и т. н. В чл. 60, ал. 1 КСО е предвидено, че длъжностното лице, определено от ръководителя на ТП на НОИ издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова, според ал. 3, разпореждането се изпраща на осигурения и на осигурителя, а според ал. 4, разпореждането подлежи на обжалване от заинтересованите лица по реда на чл. 117. От съдържанието на приложимите разпоредбите на глава пета на КСО, както и тези от подзаконовия нормативен акт, издаден по делегация от чл. 57, ал. 3 КСО - Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, се налага несъмнения извод, че осигурителят е заинтересовано лице по смисъла на чл. 60, ал. 4 КСО. Същият е заинтересовано лице и по смисъла на общите процесуални разпоредби на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК, тъй като актът, с който се признава или не се признава злополуката за трудова пряко рефлектира върху неговите права, задължения и интереси като осигурител. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 АПК страни в административния процес могат да бъдат административният орган, прокурорът и всеки гражданин или организация, чиито права или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или от съдебното решение или за които те биха породили права или задължения. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица, а според чл. 154, ал. 1 АПК съдът конституира страните служебно. В случая съдът не е изпълнил задължението си да конституира всички надлежни страни по делото. Съдът е конституирал като страни по делото само жалбоподателката Албена Александрова Башева и органът, издал оспорения административен акт - директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив, като само тези страни са призовавани по делото и съответно са взели участието при разглеждането му. Съдът неправилно не е конституирал като страна осигурителя - РУ "Български пощи" ЕАД - гр. Пловдив, тъй като същият е заинтересовано лице по смисъла на чл. 15, ал. 1 и чл. 153, ал. 1 АПК. Ефективното реализиране на търсената защита на накърнените права е процесуално обусловено от участието в съдебното производство на надлежните страни. Съдът е задължен служебно да конституира легитимираните страни в административния процес, като отчете засегнатите материални права, предмет на делото, съобразно означението на обжалвания административен акт, съображенията за неговата незаконосъобразност и заявеното искане. Разглеждането на правен спор с участието на ненадлежна страна, съответно - без участието на надлежна страна, доколкото има значение за спорното материално правоотношение, отчитайки действието на конститутивните съдебни решения, съгласно чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК, внася несигурност и неяснота по отношение на реализираната защита. Затова, конституирането на надлежните страни в съдебния административен процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството. Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна в случая е довело до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 КСО. Въпреки че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението или искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда отначало, с участието на осигурителя като заинтересована страна по делото. За гарантиране на правото на участие и защита на тази страна в процеса съдът следва да извърши всички процесуални действия по делото при участието на тази страна, след надлежното й конституиране като страна по делото, връчване на препис от жалбата, призоваване за съдебните заседания и т. н. Следва да се отбележи, че в същия смисъл е съдебната практика, изразена например в решение № 8642/25.06.2010 г. по адм. дело № 5636/2010 г., решение № 10841/06.12.2005 г. по адм. дело № 5972/2005 г., двете на шесто отделение на ВАС, както и решение № 4248/31.03.2009 г. по адм. дело № 1795/2009 г. на ВАС, петчленен състав. При този изход на спора, разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат. Въпросът с възлагането им следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение