Решение № 6900 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 646/2010 г.

Решение № 6900 от 26.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 646/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Митница - Югозападна, срещу решение № 74/30.07.09 г. постановено по адм. д. № 1933/08 г., по описа на Административен съд гр. София, с което е отменено Решение № 4409-0460/7.11.2006 г. на Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с Решение № 4405-0083/8.02.2008 г. на директора на РМД София. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК . Моли да бъде отменено решението и по същество постановено ново с което се отхвърли жалбата срещу обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Янче Георгиев Тренчев и Виктор Янчев Тренчев, чрез пълномощника си адв. Илинов в писмено възражение, излагат доводи за правилност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - директорът на Агенция митници не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалван пред първоинстанционния съд е било Решение № 4409-0460/7.11.2006 г. на Началника на Митница Кюстендил, потвърдено с Решение № 4405-0083/8.02.2008 г. на директора на РМД София, с което на Янче Георгиев Тренчев и Виктор Янчев Тренчев, като наследници на Свиленка Тренчева са определени нови митнически задължения по декларацията на Тренчева ДДС в размер на 1827 лева ведно със законната лихва от датата на вноса на пътнически автомобил марка "Алфа Ромео". За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че на 13.09.2001 г. в Митница Кюстендил Свиленка Тренчева е оформила режим на внос на пътнически автомобил марка "Алфа Ромео". Вносителят към момента на вноса е бил инвалид и се ползва от преференцията по чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., поради което е освободен от митни сборове и ДДС на основание чл. 59, т. 11 от ЗДДС. Тренчева е починала на хх.хх.хххх г. и е оставил като законни наследници настоящите ответници по касационната жалба. Съдът е изложил доводи за противоречие с нормата на чл. 753, ал. 2 ППЗМ на атакуваното решение, определящо ДДС за довнасяне от наследниците на вносителя за процесния автомобил и потвърждаващото го решение, според които облекчението за безмитен внос на лек автомобил от инвалид се допуска с оглед лична употреба, след смъртта му не е налице условие за действие на режима и от този момент възниква вносно митническо задължение. Не е налице нито една от хипотезите на цитирания текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид, поради което възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 ППЗМ вр. чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ, възниква вносно митническо задължение, е неоснователно. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМ, тъй като автомобилът е останал за лична употреба на правоприемника на инвалида, поради което за ответниците по касационна жалба не се е породило вносно митническо задължение за процесния автомобил, а доводите в тази насока в касационната жалба неоснователни. По гореизложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Предвид на изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,