Решение № 2032 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2012 г.

Решение № 2032 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6091/2012 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Бургас, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Десислава Толева - Илиева, срещу решение № 374/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 794/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено решение № 1236/22.12.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и немотивираност, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Лукойл Нефтохим Бургас" АД я оспорва по подробни съображения, изложени в отговор към касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна поради следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 374/12.03.2012 г., постановено по адм. дело № 794/2010 г., Административен съд - Бургас е отменил решение № 1236/22.12.2009 г. на началника на МП "Нефтопристанище", издадено по повод ЕАД № 07BG001004Н0001127 от 06.12.2007 г. (13.12.2007 г.), с което на основание чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определена нова митническа стойност на стока стирол и допълнително задължение за ДДС в размер на 754,09 лв. ведно със законната лихва от датата на възникване на задължението, а именно 6.12.2007 г. Административният съд е приел за основателна жалбата на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и е отменил оспореното решение. Приел е, че решението е издадено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма и приложимите процесуални правила след извършена проверка по реда на чл. 84 от ЗМ. Същото обаче е материално незаконосъобразно, тъй като не е съобразена разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, аналогична на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 2454/93. Така постановеното решение е правилно. Фактическата обстановка не е спорна и е възприета от решаващият съдебен състав, така както е установена в административното производство. Установено е, че с ЕАД № 07BG001004Н0001127 от 6.12.2007 г. (13.12.2007 г.) е оформен режим внос на стирол с получател "Лукойл Нефтохим Бургас" АД по договор № SAP А200700438 от доставчика "Лейквю" - Швейцария. При последваща проверка е установено, че декларираната по ЕАД стойност е по-ниска от цената, посочена в приложената фактура и реално заплатена, поради което административният орган е издал атакуваното решение. Видно от текста на решението на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас е определена нова митническа стойност в размер на 1 683 356,78 лв. и е определен като дължим ДДС в размер на 754,09 лв. като разлика до пълния размер на дължимия ДДС, който е изчислен в размер на 336 671,36 лв. Цената по фактурата е в размер на 1 275 019,15 щ. д. с левова равностойност 1 683 356,78 лв., поради което с оглед мотивите на решението на началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас, че се определя нова митническа стойност в размер на цената по фактурата и диспозитива по т. 2 от решението, може да се приеме, че установеното задължение за ДДС е изчислено върху разликата между тези две стойности - декларираната и митническата стойност, определена от началника на МП "Нефтопристанище" - Бургас, а не само спрямо изрично определената в т. 1 от обжалвания административен акт митническа стойност, която е по-висока от декларираната, респективно формира положителна разлика. Правилно е приел първоинстанционният съд, че според установените факти, безспорно е налице съставът на чл. 69, ал. 1 ППЗМ (ДВ, бр. 68/2006 г.), приложима към датата на вноса, аналогична в случая на чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 2454/93. Посочената норма на чл. 69, ал. 1 ППЗМ допуска да се извърши корекция на митническата стойност чрез пропорционално разпределяне на действително платената или подлежащата на плащане цена. Извършването на тази корекция не е поставено в зависимост от причините за загубата. В случая разликата между натовареното количество и разтовареното количество не е внесена на територията на страната и за нея не възниква вносно митническо задължение. Разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, аналогична на чл. 35, ал. 1 ЗМ, посочена в мотивите на решението на началника на МП, регламентираща, че митническата стойност за внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена, коригирана при условията на чл. 32, 33 от Регламент (ЕИО) 2913/92, се прилага в случаите, когато няма спор за количеството на внасяните стоки, т.е. при липса на разлика между натовареното от доставчика количество и разтовареното от получателя на стоката. В процесния случай обаче решаващият съд е приел за безспорно, че е установена разлика в количествата - при натоварване на стоката от доставчика "Лейквю" и при разтоварването й в България. Начисляването на ДДС трябва да бъде само върху съответното количество, което е разтоварено в България, т.е. действително внесеното количество, тъй като не може да се оформи режим внос на количество, което не е внесено на територията на страната. Затова и е регламентирано в чл. 69, ал. 1 ППЗМ, че когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35, ал. 1 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. В този смисъл е и Разпоредбата на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) 2913/92, тълкувана във връзка с чл. 145, § 1, изр. второ от Регламент (ЕО) № 2454/93, посочен в обжалваното решение. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Затова е без значение, че вносителят е заплатил договорената цена, тъй като определянето на публичните задължения към момента на вноса са върху действително внесеното на територията на страната количества, а не върху договорените такива. Приложението на цитираната разпоредба не зависи от причините, поради които е настъпила частичната загуба. Плащането на договорената цена не променя изводите, че облагането с ДДС на вноса на описаната стока следва да бъде само за действително внесеното в България количество, а не и върху договореното. В този смисъл е трайната практика на Върховния административен съд по аналогични казуси. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че решението на Бургаския административен съд е правилно и съответства на установените факти и приложимите материално правни норми. Като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационните доводи, касаещи началния момент, от който се дължи лихва върху допълнително определеното с решението на митническия орган задължение за ДДС, с оглед изхода на спора, не се налага да бъдат обсъждани. Направеното искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, е основателно и следва да бъде уважено. Такова следва да се присъди на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в размер на 150 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение