Решение № 3922 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 3 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Ф. И. А., гражданин на Сирия, чрез служебен защитник адв. Ц. Микова, против решение 291 от 04.02.2025 г. по адм. дело 12/2025 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против решение 13290/18.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното първоинстанционно съдебно решение и постановяване на съдебен акт по същество на спора, с който да бъде отменен акта на административния орган. Ответникът председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), чрез юрк. Хичовски, оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и недоказана. Твърди, че решението на председателя на ДАБ при МС е законосъобразно, правилно и надлежно мотивирано. Моли ВАС да остави в сила обжалваното решение. Участващият в производството по делото прокурор от Върховната касационна прокуратура излага подробни доводи за законосъобразността и правилността на обжалваното решение. Предлага съдът да отхвърли касационната жалба като неоснователна и да остави в сила първоинстанционното решение. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Ф. И. А., гражданин на Сирия, срещу решение 13290/18.12.2024 г. на председателя ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и при липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и на хуманитарен статут. Първоинстанционният съд приел, че оспореният пред него акт е постановен от компетентен административен орган и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, при спазване на административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния закон в съответствие с неговата цел. В съдебния акт се сочи, че процедурата за предоставяне на международна закрила е надлежно осъществена проведено е интервю, обективирано в протокол с рег. УП 3925 от 15.08.2024 г., изложена е бежанската история на лицето, изискана е справка от ДАНС съгл. чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, както и е съобразена справката за страната по произход Сирия. Относно материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че изхождайки от фактите от изнесената пред него бежанска история, административният орган е възприел правилен извод за липса на преследване, което да се обосновава от някоя от причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ. При проведеното интервю не се установявало спрямо жалбоподателя да е осъществено визираното в чл. 8 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Същият не изтъквал каквито и да било доводи в насока на това да е бил преследван поради своята раса, религия, националност или принадлежност към определена социална група. Кандидатът обосновавал нежеланието си да се завърне в държавата си по произход с това, че там ситуацията не била спокойна заради войната и се страхувал за живота си. Съдът е приел, че така формулирани изявленията на оспорващия не сочели конкретна причина за основателни опасения от преследване, характеризиращо се по дефиниция със специфично естество или повтаряемост или представляващо сериозно посегателство на правата на човека. На следващо място съдът е приел за правилна преценката на административния орган, че в случая не са изложени твърдения и не е установено в държавата му на произход или на пребиваване чуждия гражданин да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, или нечовешко, или унизително отнасяне, или наказание, каквито изискват разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Съдът посочил, че от представените доказателствата по делото, че ситуацията в Сирия не достига до границите на мащабен въоръжен конфликт и поради липсата на тежки заплахи във връзка с такъв, не може да се установят предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 ЗУБ. По изложените съображения първоинстанционният съд не е открил доводи за основателност на жалбата, с която е сезиран и приел, че същата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд при правилно установена фактическа обстановка е извел обосновани и в съответствие с приложимия материален закон изводи за законосъобразност на оспорвания административен акт. Настоящата касационна съдебна инстанция намира, че относимите факти са изследвани и обсъдени мотивирано, при правилно разпределяне на доказателствената тежест относно установяването на съществуването на фактическите основания при издаването на оспорения административен акт и изпълнението на нормативните изисквания. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК по отношение на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по твърденията на жалбоподателя, спазвайки съдопроизводствените правила, правилно е приложил материалния закон и правните изводи са обосновани. Правилно е прието за неоснователно оспорването на решение 13290/18.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, като с оглед на тъждествените оплакванията в жалбите пред двете съдебни инстанции и непосочването на конкретен касационнен порок на съдебното решение са налице основания касационната инстанция да препрати към мотивите на първоинстанционния съд, чл. 221, aл. 2 от АПК. Решаващият състав на Административен съд - Сливен правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Определящо за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ е понятието "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Понятието "преследване" следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 от ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. В настоящия случай чужденецът посочва, че административният орган не е взел предвид обстановката в държавата му по произход, като при евентуално връщане ще бъде изложен на риск от тежки посегателства застрашаващи неговия живот и свобода. Съгласно данните по делото при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо него да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Правилно е приел, първоинстанционният съд, че от разказаната бежанска история не се установяват действия по преследване и в уредените в чл. 8, ал. 4 и 5 от ЗУБ хипотези, а мотивите за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. От съществено значение е обстоятелството, че касационният жалбоподател не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки, уредени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за правилен извода за неоснователност на оплакването срещу отказа на ДАБ при МС за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ на касационния жалбоподател. На следващо място, законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд относно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут на Ф. И. А., гражданин на Сирия, и по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. От страна на касатора не се твърди и не се доказва да е застрашен от предвидените в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ посегателства, вкл. той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства. Предвид обстоятелствата от неговата бежанска история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Изявленията на жалбоподателя са разгледани изчерпателно от административния орган и от първоинстанционния съд по отношение на тълкуването и правилното прилагане на чл. 9 от ЗУБ. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил политическата и икономическата обстановка в страната на произход и по конкретно в североизточния регион на страната. Във връзка с анализа на условията за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ правилно е приетото, че не са налице материалните предпоставки. Съдът е обосновал извода си въз основа на анализа на информацията, съдържаща се в представените по делото справки на дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно актуалната обстановка в Сирия. Пред настоящето касационно производство е представена справка с вх. МД 02-159/14.03.2025г. от която се установява, че в североизточна Сирия ВКБООН има важна роля за улесняване на завръщане на вътрешни разселените лица, като само на 4 март 2025г. над 403 души напуснали лагера Areesha в Камишли, завръщайки се обратно в своите райони на произход. Следва да се посочи, че доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или на реална опасност от тежки посегателства, то по отношение на него не могат да намерят приложение разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения и като установи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания, касационният съд счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,