Решение № 10871 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2011 г.

Решение № 10871 от 30.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Филипов Серафимов от гр. София, против решение № 2351/16.05.2011 г., постановено по адм. д. № 923/2011 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател развива доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Приложен е неправилно закона, защото не е доказано извършване на конкретни действия. Поддържа се, че анализът на доказателствата е извършен без изискуемата се от закона задълбоченост и в противоречие с правилата на формалната логика, което е довело до необоснованост на съдебното решение. Отказът на съда да събира доказателства за изясняване на спора е нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението. Представителят на Комисията за РДОПБГДСРСБНА оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Димитър Филипов Серафимов от гр. София против Решение № 175/14.12.2010 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установена и обявена принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник - агент, поради което обявяването й от комисията сочи на правилно прилагане на закона. Изложени са мотиви, че административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, съответно решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна същност се характеризира като регистрационен режим, с оглед изпълняваните констативно-охранителни функции в обществен интерес. По своя характер този административен акт няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт. Решението е правилно. Несъстоятелен се явява доводът на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По делото са представени и събрани достатъчно доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил подробно събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателственият материал, включително, е обсъден при спазване на процесуалния закон, като са изложени обосновани съображения относно кредитирането на приложената документация. Фактическите констатации и правните изводи в съдебното решение сочат на обективна преценка на относимите доказателства по главните за спора факти. Фактите от значение за решаване на спора са установени при спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК съобразно тежестта на доказване в съдебното производство. Административният орган, чийто акт се обжалва, има задължение да установи съществуването на фактическите основания, посочени в него и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая органът е доказал възникването на материалноправните предпоставки, визирани в специалния закон, за което свидетелстват данните в документите от административната преписка. Според разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от АПК, доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът следва да събира доказателства съобразно обхвата на производството, т. е. доказателства за установяване на правно релевантните факти, очертаващи предмета на конкретния спор, което в случая е и направил с протоколното определение на 21.04.20011 г. Съдът не е освободен от задължението да извършва преценка и да допуска събирането само на относимите и необходимите за правилното решаване на спора доказателства. В тази връзка оплакванията за допуснато процесуално нарушение поради недопускане на всички доказателствени искания на страната са неоснователни. Решението е постановено при спазване на материалноправните разпоредби. Изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на материалноправните предпоставки, визирани в приложената от административния орган правна норма, са съответни на доказателствата и на специалния материален закон. Административното производство е проведено на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА за проверка на принадлежност на лица по чл. 3, ал. 1, т. 23, посланици, генерални консули и заместник ръководители на дипломатическите мисии на РБ. С решение № 175/14.12.2010 г. Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА е установила принадлежност на жалбоподателя към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА принадлежността към органите по чл. 1 от закона се установява при наличието на дейност, което обстоятелство се установява, съгласно чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които за всяка хипотеза са посочени отделно. Конкретно за установяване на дейност на секретен сътрудник - агент това са - собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви /регистрационни дневници и картотеки/, протоколите за унищожаване или други информационни носители. В настоящия случай е било установено, че за Серафимов са налице данни в справочните масиви - рег. бланка; рег. дневник; картони, обр. 4-3 броя; лично дело IА-37250 и документи от ръководилия го щатен служител. Събраните писмените доказателства несъмнено установяват принадлежност на Серафимов като секретен сътрудник - агент, с псевдоним "Пламен", към ДС, ВГУ II-II, поради което изводът на съда, че административният акт е издаден при наличието на материално-правното основание и въз основа на предвидените от закона документи, се явява обоснован и законосъобразен. Начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, като лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник на посочените органи, като е без значение нейния обем и период на дейност (1, 2 и повече месеци или години). Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни служби, посочени в закона или не. Дейността като агент, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на визираните в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. Анализът на чл. 25, т. 3 от закона сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. Както се посочи по горе в мотивите Комисията упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не е съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му. В този смисъл е и Решение № 4/2012 г. постановено по к. д. № 14/2011 г. на Конституционния съд на РБ. Предвид изложеното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК