Решение № 15239 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2013 г.

Решение № 15239 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6983/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция " ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 867 от 10.04.2013 г., постановено по адм. д. № 2856/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № 081200535/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 362/28.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който на "Жив-ко" ООД, гр. Добрич за данъчен период м. 10.2010 г. по фактура № 177/25.10.2010 г. с предмет 341,50 тона царевица, издадена от ЕТ "Красен Вълчев" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 901,50 лв. и е начислена лихва за забава. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че събраните по делото доказателства не установяват, че именно доставчикът, издал спорната фактура, е предал процесната царевица в зърнобазата на получателя. Намира, че не е доказана разполагаемостта със стоката и нейното предаване на превозвача, а събраните по делото гласни доказателства не са подкрепени от писмените такива и необосновано са кредитирани от съда. Твърди, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че с покупката си участва в сделка, част от измама с ДДС. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него, постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу РА, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Жив-Ко" ООД, гр. Добрич, чрез процесуален представител, с писмен отговор изразява становище за нейната неоснователност. Идентично мотивирано заключение дава и представителят на Върховната административна прокуратура. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбите касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14- дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт № 081200535/19.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 362/28.06.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Варна, с който на "Жив-ко" ООД, гр. Добрич за данъчен период м. 10.2010 г. по фактура № 177/25.10.2010 г. с предмет 341,50 тона царевица, издадена от ЕТ "Красен Вълчев" е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 23 901,50 лв. и е начислена лихва за забава. За да обоснове формирания краен правен извод за основателност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, но е необоснован и противоречи на материалния закон. Преценил е, че събраните по делото доказателства установяват реалното осъществяване на спорната доставка, поради което не е налице основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит по нея. Това крайно заключение е основано на подробен анализ на събраните доказателства, кореспондиращи с тях фактически констатации и е аргументирано с установеността на транспортирането на процесното количество царевица до зърнобазата на ревизираното лице - получател, както и с нейната последваща продажбата непосредствено след получаването й в склада. В тази връзка съдът е ценил ангажираните гласни доказателства и е кредитирал изложеното от свидетелката като подкрепящо се от писмените доказателства по делото, както и обясненията на Янка Георгиева, посочена като доставчик на ЕТ "Красен Вълчев". В резултат на това е приел, че липсата на доказателства за ресурсната обезпеченост на доставчика не е основание за отказ за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Възникването на регламентираното в чл. 68, ал. 2 от ЗДДС субективно публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице е обусловено от кумулативното осъществяване на материалноправните предпоставки на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС изисква и установяването на реално получаване на стоките и услугите по облагаемата доставка. По аргумент от чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС за целите на закона моментът на настъпване на данъчното събитие не се покрива с възникването на облигационното правоотношението между страните, а е обвързан с изпълнението на поетото по него задължение за прехвърляне на правото на собственост или извършването на услугата. В случая, предмет на спорната доставка е вещ, която е определена по своя род, поради което и по аргумент от чл. 24, ал. 2 от ЗЗД вещнопрехвърлителният ефект на продажбата настъпва с определянето й по съгласие на страните, а при липса на такова - с предаването й. Доколкото никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, респективно - да предаде на възмездно основание движима вещ, която не владее, то определящо при преценката за реалното извършване на доставката е установяването на ресурсната обезпеченост на доставчика със съответната стока. Именно тя е останала недоказана от ревизираното лице, независимо от представените многобройни писмени доказателства за транспортиране на царевица до зърнобазата в с. Дончево, приемането й и последващата продажба. Досежно тези релевантни обстоятелства изводите на съда са основани на всеобхватен и обоснован анализ на ангажираните доказателства, но те не установяват, че получената царевица е доставена именно от издателя на спорната фактура. Извод за това не следва и от писмените обяснения на Янка Георгиева, нито от показанията на свидетелката Сийка Димитрова, които в съответствие с чл. 172 от ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК правилно са ценени от решаващия състав с оглед на всички данни по делото. При неустановеност на ресурсната обезпеченост на доставчика по пряката сделка обаче не би могло да се приеме, че реалното извършване на спорната доставка е установено главно и пълно от ревизираното лице, в качеството му на страна, претендираща принадлежността на правото на приспадане. В този аспект следва да се посочи, че с цитираното Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и С-342/11 не се отрича необходимостта националният съдия да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това е изрично подчертано от СЕС в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка." Като е приел обратното, административният съд е нарушил материалния закон и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, по съществото на изяснения от фактическа страна спор, с което жалбата срещу оспорения РА бъде отхвърлена. При този изход на спора и направеното искане, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК в полза на касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на сумата от 998.66 /деветстотин деветдесет и осем лв. 0.66 ст./ Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,