Решение № 12038 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2020 г.

Решение № 12038 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2020 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП) съгласно Заповед № 3 ЦУ-ОПР-23/16.06.2017 г. на изпълнителния директор на НАП, против Решение № 585 от 06.03.2020 г., постановено по адм. дело № 68/2020 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001619001232-091-001 от 09.09.2019 г., поправен с РА № П-16001619155660-003-001 от 13.09.2019 г., издадени от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 676 от 29.11.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на Община Карлово допълнително е начислен ДДС по фактури, издадени от "Консорциум Чистота Карлово" и "АЕР КО" ООД, в размер общо на 206 522, 45 лева за данъчни периоди м. 07- м. 12.2017 г., ведно с прилежащи лихви за просрочие общо в размер на 27 643, 88 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател счита, че общината е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, като доколкото е регистрирано по силата на чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС лице, то по отношение на същото е изискуем данък при доставка на стоки и услуги по част Първа на Приложение 2 от ЗДДС, по които е посочено като получател. В допълнение посочва, че данъкът е дължим, тъй като не се касае за извършени доставки от общината чрез нейни структури по смисъла на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, а за получени такива от трети лица. Претендира се отмяна на оспореното решение и потвърждаване на издадения ревизионен акт. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 9 746, 00 лева, както и за държавна такса в размер на 1 700, 00 лева. Ответникът по касационната жалба – кметът на Община Карлово, чрез адв. Т. Димитров, в писмен отговор оспорва касационната жалба, като неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. С молба, постъпила на 14.09.2020 г., процесуалният представител на ответника претендира заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 6 000, 00 лева съгласно представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на обжалваното решение на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от страна по делото. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред АС – Пловдив е образувано по жалба на Община Карлово, представлявана от кмета на Община Карлово, срещу РА № Р-16001619001232-091-001 от 09.09.2019 г., поправен с РА № П-16001619155660-003-001 от 13.09.2019 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 676 от 29.11.2019 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на Община Карлово допълнително е начислен ДДС по фактури, издадени от "Консорциум Чистота Карлово" и "АЕР КО" ООД, в размер общо на 206 574, 93 лева за данъчни периоди м. 07 - м. 12.2017 г. и м. 12.2015 г., ведно с прилежащи лихви за просрочие общо в размер на 27 646, 94 лева. Съдът е приел, че с обжалвания РА, на основание чл. 82, ал. 5 във връзка с чл. 163а от ЗДДС е начислен ДДС по 21 броя фактури с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите на община Карлово, издадени от Консорциум "Чистота Карлово" и по 6 броя фактури с предмет услуги по поддръжка, експлоатация, мониторинг, отделяне на рециклируеми отпадъци, издадени от "Аер Еко" ООД, относно данъчни периоди 01.07.2017 г. - 31.12.2017 г., като общият размер на допълнително начисления ДДС по фактурите, издадени от Консорциум "Чистота Карлово" е 177 848, 83 лева и 28 673, 62 лева по фактурите, издадени от "Аер Еко" ООД. По отношение на фактура № 11 от 30.11.2015 г., издадена от "Аер Еко" ООД с определено задължение в размер на 53, 20 лева, представляващи отказано право на данъчен кредит и лихви 3, 06 лева, съдът е приел, че задълженията са правилно установени. Прието е, че доколкото не се оспорва от жалбоподателя, РА следва да бъде потвърден в тази част, като спорът следва да се концентрира върху констатациите, обхващащи периода 01.07.2017 г. - 31.12.2017 г. Съдът е приел, че спорният въпрос по делото е дали следва по отношение на процесните доставки общината да се разглежда като данъчно задължено лице и дължи ли съответно допълнително определения ДДС. За да постанови обжалваното решение в отменителната му част, АС - Пловдив е обосновал извод, че общината, като субект, предоставящ услугите сметосъбиране и сметоизвозване, което е част от публичната функция, макар и формално да попадат към тези по приложение № 2 към ЗДДС, не определя общината като данъчно задължено лице за тези дейности с последиците на изискуемостта на данъка от получателя по чл. 82, ал. 5 и чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС и задължението за начисляването му по реда на чл. 163б, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Този извод, АС - Пловдив е обосновал, след като е приел за неправилни правните изводи на приходната администрация, че ДДС за процесните доставки се дължи, тъй като независимо от обстоятелството, че предоставяните от общината услуги по сметосъбиране и сметоизвозване са такива, предоставяни в качеството на орган на местна власт и тя не е данъчно задължено лице на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, в случая това били получени от общината услуги от други лица. В тази връзка съдът е приел, че съгласно чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС "Данъкът за доставките по ал. 1 е изискуем от получателя - регистрирано по този закон лице, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено лице". Съобразявайки разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, според която органите на местната власт не са данъчнозадължени за извършваните от тях дейности или доставки в качеството им на органи на местната власт, включително когато събират такси, съдът е приел, че в случая общината е извършвала възложените по закон дейности чрез фирми по сключените договори в изпълнение на функциите си като орган на местната власт. Прието е, че общината участва в договорите с Консорциум "Чистота Карлово" и "Аер Еко" ООД не като самостоятелен икономически оператор, а като представител на местната общност и в изпълнение на задължение, вменено със закон, поради което макар формално да отговаря на условието, визирано в чл. 163а, ал. 2 от ЗДДС, а именно - да е регистрирано по ЗДДС лице, в сделките с дружествата - доставчици Община Карлово участва като местен орган, т. е. налице е хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, поради което АС – Пловдив е приел, че Община Карлово не е данъчнозадължено лице и по отношение на същата не следва да се начислява данък по чл. 163а ЗДДС във връзка със сделките с посочените търговци. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на оспореното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Правилно съдът е приел, че дейностите, които са вменени в задължения на общината по закон, са възложени в качеството на орган на местна власт. Правилно е и приетото от съда, че тези дейности не са с икономически характер за Община Карлово, а се извършват именно в качеството на орган на местната власт чрез трети лица, поради което и правилно е прието, че на основание чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчнозадължено лице за тези дейности и не следва да се начислява данък по чл. 163а ЗДДС за получените доставки на услуги от Консорциум "Чистота Карлово" и "Аер Еко" ООД. От правилно установените факти съдът е направил законосъобразни правни изводи за прилагането на чл. 3, ал. 5 ЗДДС. Съгласно чл. 3, ал. 5 ЗДДС органите на местна власт не са данъчно задължени за извършваните от тях дейности или доставки в качеството им на органи на местна власт, включително, когато събират такси. Текстът обхваща не само извършвани доставки от общината, но и дейности, извършвани от нея. В случая дейността по сметосъбиране и обработка на битови отпадъци е извършвана от общината в изпълнение на функциите на орган на местна власт по чл. 62 и чл. 63 ЗМДТ. По чл. 2 от ЗМСМА общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. По чл. 17, ал. 1, т. 6 ЗМСМА благоустрояването на населените места и комуналните дейност са включени в обхвата на въпросите от местно значение, които законът е възложил на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно. По чл. 16, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците кметът на общината организира управлението на дейностите по отпадъците, образувани на нейна територия, а по чл. 19 от ЗУО общинският съвет приема наредба, с която определя условията и реда за изхвърлянето, събирането, включително разделното, транспортирането, претоварването, оползотворяването и обезвреждането на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на своя територия, както и заплащането за предоставяне на съответните услуги по реда на Закона за местните данъци и такси. За тази дейност общината събира такси по чл. 6, т. 1 ЗМДТ. Осъществяването на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите на Община Карлово в случая е извършвано от общината чрез Консорциум "Чистота Карлово" съгласно договори № 124/27.10.2014 г. и № 128/12.11.2014 г., а дейността по поддръжка, експлоатация, мониторинг, отделяне на рециклируеми отпадъци е извършвана от общината чрез "Аер Еко" съгласно договор № 127/10.08.2015 г. Обстоятелството, че общината е получател на доставките на гореописани услуги по фактурите не следва, че тази дейност не е на общината, предвид цитираните по-горе закони, с които е възложено благоустрояването на населеното място и извършване на комунални услуги, сметосъбирането и управлението на отпадъците. В случая общината е извършвала възложените по закон дейности чрез фирми по сключени договори за възлагането на им, в качеството си на орган на местна власт. За общината е приложима разпоредбата на чл. 3, ал. 5 ЗДДС и тя не е данъчно задължена за дейностите, по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите на Община Карлово и по поддръжка, експлоатация, мониторинг, отделяне на рециклируеми отпадъци, извършвани от нея в качеството на орган на местна власт, които дейности за Община Карлово не са икономически, както са приели органите по приходите. Следователно в зависимост от обстоятелството, че посочените дейности не са икономически за общината и са извършвани от нея в качеството на орган на местна власт, чрез трето лице, за тези дейноста на основание чл. 3, ал. 5 ЗДДС общината не е данъчно задължено лице и не следва да начислява данък по чл. 163а ЗДДС за получените доставки на услуги по сметосъбиране на битови отпадъци. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на Община Карлово следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, възлизащи на сумата от 6 000, 00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,