Решение № 6724 от 19.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1496/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на А. В. Я., в качеството си на частен съдебен изпълнител, с район на действие ОС-Монтана, подадена чрез пълномощник адвокат Л. Аврамова, срещу решение 1568/16.12.2024 г., постановено по адм. дело 274/2024 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Изложени са подробни съображения за незаконосъобразно постановен съдебен акт, които са свързани с касационните основания по чл. 209 от АПК. Твърди се недопустимост на съдебното решение, допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон. Претендират се разноските по делото пред двете съдебни инстанции. Ответникът Директор на ТП на НОИ гр. Монтана, в писмен отговор чрез процесуален представител старши юрисконсулт Р. Каменова, оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Счита, че обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон и спазване на съдопроизводствените правила, и като такова следва да бъде оставено в сила. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение пред двете съдебни инстанции.. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение 2153-11-15/24.04.2024 г., издадено от директора на ТП на НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата на ЧСИ В. против задължителни предписания 3Д-1-11-01554305/14.03.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ Монтана, за подаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за лицето Й. В. П., за периода от 01.12.2009 г. 15.09.2010 г.. Административният орган е приел, че жалбата е неоснователна, като е посочил, че предписанието е издадено във връзка с влязло в сила решение 1319/28.01.2013 г по адм.д. 8944/2012 г. по описа на ВАС и издадено въз основа на него Постановление 2/15.02.2013 г. по чл.405а, ал.1 от КТ от дирекция Инспекция по труда Монтана, за обявяване съществуването на трудово правоотношение между Й. В. П. и работодател/осигурител ЧСИ А. В.. В информационната система на НОИ липсвало подадени данни относно това трудово правоотношение по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Първоинстанционният съд приел, че въз основа на Постановление 2/15.02.2013 г. от дирекция Инспекция по труда Монтана, относно лицето П. за периода от 01.12.2009 г. до 15.09.2010 г. е признато престиране на работна сила и поради това е обявено съществуването на трудово правоотношение. При тези факти съгласно чл.5, ал.4 от КСО за осигурителя възниквало задължение да представя съответните данни, а относно тяхното съдържание, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на тези данни/декларации до 2019 г. е действала Наредба Н-8/2005 г., отменена с Наредба Н -13/17.12.2019 г. След като такива не били подадени, съдът намерил за правилни изводите на административния орган, което обуславя законосъобразно процедиране по реда на чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. По тези мотиви съдът отхвърли жалбата като неоснователна и присъдил разноски в полза на НОИ. Решението е правилно. Съгласно чл.5 ал.4 т.1 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд Гарантирани вземания на работниците и служителите , дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Съгласно чл.2 ал.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.) (Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. отм.), работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложения 1, 2 и 3. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.2 ал.1 на Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба Н-13 от 17.12.2019 г.). В разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. отм. е посочено кой следва да подаде съответните декларации и това са именно работодателите и осигурителите за осигурените от тях лица. В същия смисъл е разпоредбите на чл.2 ал.1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. Понятие осигурител е дефинирано в разпоредбата на чл.5 ал.1 от КСО и това е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица. Съгласно § 1 т.1 от ДР на КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Установено е от фактическа страна по делото, че с постановление по чл. 405а, ал.1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между касатора и Й. В. П.. Това постановление е влязло в сила, поради което между касатора и П. е установено трудово правоотношение, което е основание за осигуряване на последваната съгласно чл.4 ал.1 т.1 от КСО. В качеството на осигурител съгласно чл.6 ал.3 от КСО, касатора като задължено лице за осигурителните вноски за работници и служители е следвало да подава данни за осигурените лица съгласно чл.5 ал.4 от КСО. След като не е установено подаване на такива данни и при извършена проверка, са издадени задължителни предписания 3Д-1-11-01554305/14.03.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ Монтана, с които на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е установено задължение за касатора за подаване на данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за лицето Й. В. П., за периода от 01.12.2009 г. 15.09.2010 г. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, не са допуснати твърдените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което, като правилно следва да бъде потвърдено. Неоснователно е възражението, че е налице основание за отвод на съдебния състав, тъй като е разгледал предходно дело във връзка с постановление за обявяване на трудово правоотношение между Й. В. П. и работодател/осигурител ЧСИ А. В.. В случая не се твърдят основания за отвод по чл.22 ал.1 т.1-5 от ГПК. Предметът на двете производства е различен, касае се за различни административни производства, с участието на различни административни органи, поради което липсват данни да се приеме, че са налице основателни съмнения в безпристрастието на съда по смисъла на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Обстоятелството, че между двете производства е налице взаимовръзка, доколкото се касае за трудовото правоотношение на Й. П., не е основание да се заключи, че съдията-докладчик е заинтересован или предубеден от изхода на спора. Неоснователно е и твърдението за недопустимост на производството, тъй като в същото не е участвала Й. В. П., като заинтересована страна. Действително посоченото лице се явява страна в административното производство по смисъла на чл.15 ал.1 от АПК и като заинтересована страна има право на участие в съдебното производство съгласно чл.153 ал.1 от АПК. Неучастието на това лице в съдебното производство би представлявало съществено процесуално нарушение, но в случай, че този спор бъде повдигнат от Й. П., доколкото именно нейните процесуални права биха били засегнати. Съгласно чл.26 ал.2 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд. В този смисъл касатора не може да претендира от името на заинтересованата страна, че са нарушени нейни процесуални права. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В тази връзка изложените от решаващият състав обстойни мотиви изцяло се споделят от настоящия състав, поради което следва единствено да се препрати към тях на основание чл. 221 АПК, без същите да бъдат преповтаряни. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения обжалваното съдебно решение не страда от пороците по чл. 209 от АПК и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 50,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение