Решение № 10591 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2018 г.

Решение № 10591 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11740/2018 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Министерство на културата против решение № 4923 от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 10113 по описа за 2017 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - архимандрит С. /С. Геновски/ оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, порди което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното съдебно решение АССГ е обявил нищожност на принудителна административна мярка, приложена с акт вх. № 10-00-265/11.08.2017 г. на Министерство на културата. С оспорения акт на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗКН на жалбоподателя е разпоредено в 30-дневен срок да демонтира кръст, поставен на скалите над средновековния скален манастир в м. "Хенде бурун" до с. Крепча, област Търговище. Издателят на оспорения акт, надлежно овластен да постановява ПАМ с представената заповед № РД 09-446/28.06.2017 г. на министъра на културата, приел, че поставянето е незаконно поради това, че не е било съгласувано с МК, на основание чл. 83а, по реда на чл. 84 от ЗКН. За да обяви нищожност на административния акт, съдът е приел, че скалният манастир от Х в. до с. Крепча, област Търговище е паметник на културата с категория "местно значение" (ДВ бр. 58/1969 г.). По манастира и близката му околност архимандрит С. е извършил и продължава да извършва благоустройствени строително-ремонтни дейности по паметника на културата. През 2016 г. с КП вх. № 10-00-193/29.07.2016 г. в МК са регистрирани намеси по скалния манастир и е наложена ПАМ за незабавно спиране на строително-ремонтните дейности и на всички видове благоустройствени работи по Средновековния скален манастир и в непосредствено прилежащата му околност, до изготвяне на проект за реставрация и социализация на скалния манастир и зоната около него, който да се съгласува с Министерство на културата, на основание чл. 83а, по реда на чл. 84 от ЗКН. В констативния протокол е била отразена констатация, пренесена и в обстоятелствената част на процесната принудителна административна мярка, че в нарушение на издадена предходна принудителна административна мярка от 26.07.2016 г., архимандрит С. е продължил нерегламентираните намеси по средновековния манастир, като е поставил метален кръст на скалата, в която е изсечен манастирът, непосредствено над пътеката към скалната църква. Съдът е направил извод, че по категоричен начин не може да се направи извод, че кръстът е поставен на територията на НКЦ. Видно от снимките, приложени в преписката, както и ситуацията на място, за която на страните е съобщено с определение в открито съдебно заседание на 18.04.2018 г., кръстът се намира изцяло извън видимите очертания на манастира. Той се явява поставен в неговите общодостъпни околности, като обстоятелствата по делото не обосновават извод разполагането му в местността да представлява намеса по НКЦ. Това е така, тъй като той не само се намира извън последната, но и доколкото представлява символ, който е относим към същото вероизповедание, както манастирът. В този смисъл, те са взаимосвързани, представляват обекти на традиционното за страната източноправославно вероизповедание (чл. 13, ал. 3 от Конституцията). Ето защо, не може да се приеме, че е налице засягане на обществен интерес, допускащ разширително тълкуване на правомощията на органа по чл. 15, ал. 3 ЗКН по начин, че те да бъдат валидно упражнявани спрямо целия имот – частна държавна собственост (гора), извън границите на самата НКЦ, в частност в случая – чрез нареждането за премахване на поставения кръст. Както беше посочено по-горе, същият е разположен изцяло извън НКЦ, върху скала високо над изградената към манастира пътека, и доколкото му съответства по значението си, не може да се приеме, че представлява намеса по смисъла на ЗКН. Манастирът е паметник на културата с местно значение. Това означава, че органите на местно самоуправление също са натоварени с правомощия по закрила на НКЦ, съгласно чл. 17 ЗКН. В случай, че е намерил, че са налице обстоятелства, застрашаващи НКЦ от увреждане, инспекторът е дължал да уведоми кмета на общината, който на основание чл. 72, ал. 3 ЗКН да даде съответни указания. Като е постановил вместо това процесната ПАМ, нейният издател е постановил акт извън пределите на своите правомощия и поради това, както и предвид изложените по-горе съображения, същият е нищожен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е преценил, че по сградата на самия манастир липсват данни за посегателство и санкционираните с наложената мярка действия, не се отнасят до такива, нанесени на поставената под защита на ЗКН недвижима културна ценност. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че са налице посегателства върху обект, обявен за паметник на културата. Фактическите обстоятелства, установени пред първата съдебна инстанция в тази насока не подкрепят такъв извод, направен в касационата жалба. Съобразно съставената и поддържана от Министерство на културата база от данни, не може да се докаже твърдение, че мястото на което е поставен кръстът попада в обхвата на недвижимата културна ценност или в обслужващите зони. Настоящата инстнация следва да сподели изводите на първата инстанция, че същият е разположен изцяло извън НКЦ, върху скала високо над изградената към манастира пътека, и доколкото му съответства по значението си, не може да се приеме, че представлява намеса по смисъла на ЗКН. Причината за това, изтъкната от съда е неотносима за настоящия правен спор. За да се приемат за валидни действията по опазване на недвижимите културни ценности, изразяващи се прилагане на принудителни административни мерки, наложени по реда на ЗКН, същите следва да съответстват на предоставената от закона териториална компетентност, доколкото материалната компетентност не е подложена на спор. При неустановена териториална компетентност по категоричен начин, не може да се приеме, че органът е действал в рамките на своята компетентност по закон. Що се отнася до материалната компетентност, видно от основанието за налагане на мярката, същата е обоснована с разпоредбата на чл. 192, ал. 1, т. 2 и чл. 72 ЗКН. Съгласно чл. 72 ЗКН при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме незабавни действия по обезопасяването й. Според чл. 192, т. 2 ЗКН контролните органи при инспектората на МК прилагат принудителни административни мерки за предотвратяване и преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях, като: дават писмени предписания за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях в определен срок. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно укрепване и определят срок за изпълнението им. При неизпълнение на задълженията по ал. 1 и 2 и на съответните указания по ал. 3 в определения срок общината извършва необходимото обезопасяване и аварийно-временно укрепване за сметка на лицето по чл. 71, ал. 1, в срок до 14 дни след изтичането на срока по ал. 3. За наличието на обстоятелствата по ал. 1, както и за дадените указания по ал. 3 и предприетите мерки ръководителят на регионалния инспекторат незабавно уведомява министъра на културата. Правилни са изводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в неизпълнение на задълженията по уведомяване на кмета на общината за предприемане на необходимите мерки по закон. С оглед изложеното решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд