Решение № 132 от 24.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 329/2012 г.

Решение № 132 от 24.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 329/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК Осъденият Р. С. С. е направил искане за възобновяване на н. о. х. д. № 3528/2011 г. по описа на Бургаския районен съд, отмяна на постановения съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане. В искането основанията не са конкретизирани, но най общо може да се приеме, че се възразява относно неразкриването на обективната истина, тъй като според осъдения налице били доказателства за участието и на друго лице в извършеното престъпление. Този факт според осъдения опорочавал постановения спрямо него съдебен акт, а наложеното му наказаниe се явявало несправедливо. В съдебното заседание осъденият лично и чрез защитника си поддържа искането. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е неоснователно, не са налице сочените нарушения, поради което и то следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като провери материалите по делото и прецени основателността на направените възражения намери за установено следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо. То е направено от легитимна страна, в предвидения от закона срок и касае влязъл в сила съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, но подлежи на проверка по реда на Глава Тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Бургаският районен съд с присъда № 2400 от 26.10.2011 г. по н. о. х. д. № 3528/2011 г. е признал подсъдимия Р. С. С. за виновен в престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК и го осъдил на две години лишаване от свобода, при първоначален " строг" режим. Уважен е и граждански иск за имуществени вреди в размер на 234,65 лв. Бургаският окръжен съд с решение № 374 от 12.12.2011 г. по в. н. о. х. д. № 1646/2011 г. е потвърдил присъдата. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, не са конкретизирани, но те могат да се разгледат като нарушение на чл. 13 и 14 от НПК, тъй като според осъдения непривличането към наказателна отговорност на лице, участвало в извършеното от него престъпление води до нарушаване на основните задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Възраженията са неоснователни. При разследването са събрани достатъчни по обем доказателства, необходими за разкриване на обективната истина. Участието на соченото в това производство лице е било изяснено от досъдебното производство, а по късно в съдебната фаза на процеса подсъдимият не е оспорил фактическите положения, залегнали в обвинителния акт, съгласил се е разглеждането на делото да се проведе при условията на Глава двадесет и седма от НПК, като е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. При това развитие на процеса настоящият състав намира, че не са допуснати никакви нарушения на процесуалните правила, поради което и искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Наложеното наказание лишаване от свобода в размер на две години лишаване от свобода не е явно несправедливо. При определяне на наказанието съдът се е съобразил както с реда, по който е разгледано делото, така и с всички смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и наложеното наказание под минималното, предвидено за престъплението е съответно както на извършеното, така и на целите по чл. 36 от НК. Не са налице обстоятелства, които да позволяват по- голямо смекчаване на наказанието, поради което и не е налице основанието по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 424, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение