Решение № 3801 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12338/2013 г.

Решение № 3801 от 19.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 12338/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Кольо Георгиев Сидеров срещу Решение № 1575 от 09.07.2013 г., постановено по адм. дело № 2110 от 2012 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ № 261200029 от 19.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 646/06.06. 2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че спорът не е изяснен от фактическа страна и необосновано е кредитирано заключението на вещото лице по назначената в хода на ревизията съдебно-оценителна експертиза. В тази връзка навежда конкретни и многобройни доводи относно релевантните строителни дейности и техния етап на завършеност. В тяхна подкрепа представя и писмени доказателства и по подробно изложени съображения моли съда да отмени оспореният съдъбен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отвени РА, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция " ОДОП"- гр. Пловдив не изразява становище по същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е законосъобразността и обосноваността на Ревизионен акт /РА/ № 261200029 от 19.03.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, ИРМ Смолян, потвърден с Решение № 646/06.06. 2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който за Кольо Георгиев Сидеров са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 2 182,30 лева и лихви за просрочие в размер на 1 866,62 лева; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 3 838,26 лева и лихви - 2 808,72 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 30 220,17 лева и лихви - 13 868,09 лева.. За да мотивира извода си за незаконосъобразност на РА, в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. и 2005 г., съдът е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по регламентирания в ДОПК особен ред, за приложението на който ревизираното лице е надлежно уведомено на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Преценил е, че материалната доказателствена сила на констатациите в РА относно 2004 г. и 2005 г. не са опровергани в хода на процеса, с оглед на което е формирал извод, че законосъобразно са определени данъчните основи и дължимия данък за тези периоди. Относно 2007 г. съдът е счел, че следва да се редуцира сумата на разходите за строителството на обект: "Жилищна сграда на три етажа с гараж и магазин", построена на ул. "Македония" № 16 в гр. Хасково, включена в изготвения паричен поток, в резултат на което данъчната основа, равна на доходите с неустановен произход, възлиза на 86 571,09 лв., а дължимият върху нея данък по чл. 48 от ЗДДФЛ възлиза на 20 093,06 лв. Тези заключения са изведени след като от фактическа страна е установено, че през периода 2004 - 2007 г. ревизираното лице е осъществило разходи за СМР на триетажна жилищна сграда с гараж и магазин на ул. "Македония" № 16 в гр. Хасково, която е въведена в експлоатация на 14.12.2007 г. Поради липсата на доказателства за закупените и вложени материали, необходими за извършените довършителни работи на семейното жилище, в хода на ревизионното производство е проведена експертиза, изготвена по метода на сравнимите неконтролирани цени по Наредба № Н-19/14.08.2006 г. на МФ, като резултатите от нея са отразени в съставените парични потоци. В хода на съдебното производство също е проведена СОЕ, заключението по която, основано на метода на увеличената стойност съгласно § 1, т. 10, б. "в" от ДР на ДОПК, не е кредитирано от съда. Преценено, че процентните съотношения на извършените СМР се основават на декларирани данни от ревизираното лице, неподкрепени с никакви писмени доказателства и поради това са възприети изводите на вещото лице по назначената в ревизионното производство СОЕ. След като са отчетени разполагаемите парични средства за 2006 и 2007 г. с източник банков кредит, получен заем и продажба на апартамент от сградата, е определено начално салдо към 01.01.2007 г. от 14 625,38 лева. Прието е, че за годината приходите общо възлизат на 94 625,38 лева, а разходите за СМР според заключението на вещото лице по СОЕ в ревизионното производство възлизат на 220 607,40 лв., в резултат на което е формиран извод за превишение на разходите над приходите за 2007 г. в размер 86 571,09 лв. При тази данъчна основа е изчислено дължимото данъчно задължение от 20 093,06 лева, както и следващата се лихва за забава в размер на 9 220,74 лева и в съответствие с тези стойности е изменен РА. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА за установените задължения за 2004 и 2005 г. Касаторът не оспорва наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по предвидения в ал. 2 особен ред, а и същото се подкрепя от събраните в ревизионното производство доказателства. В касационната жалба не се съдържат конкретни оплаквания относно релевантите параметри на приходната и разходна част на съставените парични потоци за тези данъчни периоди, за размера на определената данъчна основа и за изчисления на нейна база данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), с оглед на което и по аргумент от чл. 124, ал. 2 от ДОПК следва да се приеме, че в тази им част материалната доказателствена сила на фактическите констатации в РА не е опровергана. Като е достигнал до същия краен правен извод при съобразяване на забраната за влошаване на положението на жалбоподателя чрез евентуално включване на допълни разходи за СМР през 2004 и 2005 г., първоинстанционният съд е постановил решение, което не страда от инвокираните касационни пороци и като правилно следва да се остави в сила. Относно установеното с РА данъчно задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. доводите на касатора касаят паричните потоци за 2006 и 2007 г., както и констатациите на експерта по кредитираното от съда заключение по проведената в ревизионното производство СОЕ. В тази връзка принципно правилни са мотивите на съда относно института на съпружеската имуществена общност по СК от 1985 г. /отм../. и приложимостта на презупмцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК във вр. с § 1, т. 3, б. "а" от ДР на ДОПК, обосноваваща разделянето на две на разликата между разходите и получените средства от ревизираното лице и неговата съпруга. Не могат да бъдат споделени аргументите обаче, въз основа на които е кредитирано заключението на вещото лице по проведената в ревизионното производство СОЕ. При липсата на конкретни доказателства за времето на изпълнение на довършителните дейности по жилищната сграда, не би могло да се приеме за обоснован подходът на вещото лице Стефанова, съобразно който големият обем разходи са отнесени към 2007 г. Това твърдение не е доказано от органа по приходите, върху който лежи тежестта за доказване на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и не се подкрепя от сключения договор за строителен надзор. Същият има за предмет преустройството на съществуващо кафе в хранителен магазин, но не касае жилищната част от сградата, за която е безспорно установено, че е завършена на етап "груб строеж" през 2001 г. От това относимо обстоятелство следва, че през 2007 г. не се извършвани разходи за покриване на сградата и магазина, за водоотвеждане, за топлоизолации и хидроизолации и те неправилно са включени от експерта в оценката. Тъй като тя е изготвена без да е извършен оглед на място и при несъответствие между релевантните параметри и обхват на подлежащите на оценка СМР, съдът е следвало да даде вяра на заключението по СОЕ, прието в съдебното производство. То е съобразено с конкретните характеристики на сградата след оглед на място и е обосновано с равномерно разходване на средства за СМР през изследваните периоди. Експертът Генова е посочила, че през 2007 г. са изпълнени 23.995% от довършителните СМР, а разходите за тях възлизат на 25 190 лв. без ДДС. Към тази сума не е прибавена 15% процента печалба, тъй като строителство е извършено по стопански начин и е отчетено, че 32.12% от всички СМР са изпълнени към края на 2001 г. При тази стойност на разходите за СМР, осъществени през 2007 г., общият размер на разходите е 54 402. 86 лв. при приходи от 75 681.08 лв. Балансът между тях е положителен, от което следва, че не е налице основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за определяне на основата по реда на ал. 2 и прилагане на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Като е приел обратното и е определил данъчна основа в размер на 86 571.09 лв. и данък въру нея по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 20 093.06 лв. първоинстанционният съд е постановил необосновано и материално незаконосъобразно решение, което в тази му част следва да бъде отменено. Вместо него, касационната инстанция следва да постанови друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което оспореният РА бъде отменен за установените задължения за подоходен данък за 2007 г. и начислената лихва за забава. Съобразно изхода на спора и направеното искане, в полза на касатора следва да се присъдят осъществените съразмерно уважената част от жалбата разноски за първоинстанционното и настоящото производство, възлизащи общо на сумата от 853.05 лв. За отхвърлената част от оспорването в полза на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 663.918 лв. След компенсация на двете насрещни вземания, дължимите на касатора разноски възлизат на сумата от 189.13 лв., която следва да му се присъди от настоящия състав след като се отмени първоинстанционното решение и в частта му за разноските. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение