Решение № 549 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2008 г.

Решение № 549 от 9.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2008 г., II г. о., докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 218а, във връзка с чл. 218б, б. "в" ГПК (отм.), образувано по касационната жалба на Н. М. К. от гр. С. против решение от 6.12.2007 г. по гр. дело № 1989/2005 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за недопустимост на съдебния акт, защото въззивният съд бил обсъждал спор между други страни и с друг предмет, видно от диспозитива на решението си, с който е оставил в сила първоинстанционното решение от 7.03.2007 г. по гр. дело № 17764/2006 г., на СРС, вместо решение от 10.02.2004 г. по гр. дело № 7080/2002 г. на СРС. Освен доводи за недопустимост на въззивното решение се поддържат и съображения за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, затова се настоява за отмяната му, в обжалваните части. От ответниците по касационната жалба: Б. н. р., гр. С., Б. З. Б. и М. Г. Г. от гр. С., последната изразява становище за нейната неоснователност и моли да се остави без уважение, като й бъдат присъдени разноските за настоящето производство. Касационната жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 218в, ал. 1 и 2 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение от 10.02.2004 г. по гр. дело № 7080/2002 г. на СРС /датата на първоинстанционното решение и номера на първоинстанционното дело са поправени с въззивно решение № 172/16.07.2008 г./, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за неоснователност и недоказаност на предявената претенция по чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД. Установено е по делото, че на 12.10.2001 г. в предаването "Н" на БНР, водещата на предаването Б. З. Б. е прочела писмо, подписано от няколко лекари, в което ищцата е посочена, като "жена с явни психически отклонения". Приемайки за необорена презумпцията за виновност на извършителя на деянието Б. Б., както и гаранционно-обезпечителната отговорност на нейния работодател, в качеството му на възложител на възложена за изпълнение работа, по трудов договор, съдът е обосновал изводи за причинено увреждане, изразяващо се в огорчение и унижаване на честта и достойнството на ищцата, приемайки осъществяването на фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД за прекия извършител на деянието и чл. 49 ЗЗД - за неговия възложител. Индивидуализирайки конкретните обстоятелства и факти е потвърдил размера на обезщетението за неимуществени вреди, споделяйки изводите на първоинстанционния съд, че сумата от 500 лева е справедливо определена, като дължима се от ответниците Б. Касационният съд счита, че въззивното решение е допустимо, защото касационните доводи, че въззивният съд се е произнесъл по друг спор, между други страни и с друг предмет са неоснователни. Доводите не кореспондират с постановеното въззивно решение № 172/16.07.2008 г. за поправка на допусната в диспозитива грешка, относно изписването на първоинстанционното решение и дело в основното решение. Неоснователен е касационният довод за неправилност на съдебния акт, в частта, с която е отречена солидарната отговорност между прекия изпълнител на деянието-ответницата Б. и една от авторките на писмото, адресирано до БНР-ответницата д-р П. Подробно и аргументирано решаващият съд е изложил съображения за отсъствие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане за ответницата П, защото писмото, с дата 5.10.2001 г., подписано от лекарите П., И., Г., Н. и Г. и съдържащо обидни квалификации по отношение на няколко постоянни слушатели на програма "Н", между които е цитирано и името на касаторката, е адресирано до директора на програма "Х", с копие до екипа на "Н", а не до широката публика на предаването. Писмото съдържа молбата на неговите автори за спиране достъпа до ефира на изброените "постоянни слушатели, които с агресивното си поведение" обременяват емоциите и психиката им, т. е. авторите на писмото не са настоявали за оповестяване на съдържанието му по националния ефир. Проявената инициативност от водещата журналистка на предаването на 12.10.2001 г. - ответницата Б, която с виновното си поведение, макар и под формата на небрежност е причинила увреждането, правилно е обосновало извода за ангажиране на имуществената й отговорност, както и тази на нейния работодател-възложителя на работата, съгласно трудовия договор между тях, което се споделя изцяло от касационния съд, както и отсъствието на елементи от фактическия състав на чл. 45, във вр. с чл. 49 ЗЗД, за да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответницата д-р П. Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. счете, че въззивното решение в обжалваните му части е съобразено с материалния закон, правните изводи са обосновани при изяснена фактическа обстановка и при постановяването му не са нарушени съществени процесуални правила, които да налагат неговата отмяна и като констатира, че ответницата М. Г. Г. не е направила разноски за касационната инстанция не присъди такива, затова