Решение № 720 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5461/2007 г.

Решение № 720 от 5.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5461/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство по иск, с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от "К" Е., гр. П. срещу "Б" А., гр. П. за собствеността и владението на недвижим имот - парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П., целият с площ 9230 кв. м., при посочени съседи. Делото се гледа по същество от касационния съд след отмяна на въззивното решение, с което искът е бил уважен. Ревандикационният иск е предявен от "К" Е. по реда на чл. 181 ГПК (отм.), като главно встъпило лице по дело с предмет, установителен иск за собственост на имота, предявен от РКС - Б. срещу "Б" А. (старо наименование "М" АД). В исковата молба на ищеца "К" Е. е заявено, че той е собственик на имота, въз основа на договор за покупко-продажба, удостоверен с нот. акт № 174/1998 г., ч. който е закупил имота от "К" П. Като доказателство за собственост на продавача по нот. акт № 174/1998 е представен нот. акт № 100/3.6.1957 г. на Петричкия районен съд, с който е признато, че Р. к. с. -. е собственик на изброените в акта дворни места, с различна площ и граници, притежание на различни собственици, които са отчуждени по ЗПИНМ (отм.) и предадени по регулационен ред на К. съюз. Както е прието в отменителното решение на настоящия състав от 30. 1. 2009 г., разпореждането с имота, макар и формално да е извършено от "К" П. е било одобрено от РКС Б., който е получил продажната цена и който фактически е титулярният продавач по сделката. В същото отменително решение е прието, че РКС Б. въз основа на нормативни актове е правоприемник на К. с. - Петрич и може да се позовава на имуществените права, притежавани от РКС - П. При направеното от ответника "Б" А. оспорване на ревандикационния иск, изцяло, ищецът носи доказателствената тежест да установи притежание на собствеността върху терена. Това доказване изисква на първо място да се докаже, че при продажбата с нот. акт № 174/1998 г. продавачът, К. с. - Благоевград, е действителен собственик на имота - парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П., с площ 9230 кв. м. Както е казано в отменителното решение, доказването на собствеността на праводателя на ищеца изисква, да се установи по безспорен начин, че е притежавал собствеността върху имота към момента на отнемането му от държавата през 1959 г. и че са налице условията за възстановяване на собствеността, на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за кооперациите, 1991 г. Такова главно и пълно доказване от ищеца "К" Е. не беше проведено. Не се установи К. с. да е бил собственик на земята преди 1959 г. От заключението на вещото лице инж. П. П., следва, че спорният имот попада в общата територия, отредена за РКС и К. работилница на РКС по заповед № 349/25.1.1957 г. на зам. министъра на комуналното стопанство и благоустройство, но по съдържание и правни последици, заповедта се изчерпва с отреждане на терен за кооперативния съюз. Заповедта не представлява годен акт на разпореждане, ч. който държавата се отказва или изгубва правото си на собственост върху отчуждените имоти на граждани по реда на ЗПИНМ и го прехвърля на кооперативния съюз. От допълнителната техническа експертиза на вещото лице от 24.9.2009 г. и скицата към нея, е видно че спорният терен е застроен с множество сгради, частна държавна собственост и от свободната земна площ не може да се обособи самостоятелен парцел ****съгласно изискванията на ЗУТ. Същото вещо лице установява, че към 1959 г., когато имотът е иззет от държавата, той е бил незастроен. Няма спор по делото, че сградите върху терена не са собственост на ищеца "К" Е. и не са били собственост на праводателя му К. с. - Благоевград. При това положение не са налице формалните предпоставки на § 1 ДРЗК, 1991 г. за възстановяване на собствеността на К. с., дори да се приеме, че е бил собственик на земята, при изземване на имота от държавата през 1959 г. Разпоредбата предвижда възстановяване на отнетото имущество, т. е., да е налице идентичност между отнетият имот и реално съществуващият имот към 1991 г. Такава идентичност липсва, когато отнетият незастроен терен, впоследствие е бил застроен и не може да се обособи като самостоятелен поземлен имот. По изложените съображения, касационният съд счита за неоснователна ревандикационната претенция на "К" Е., тъй-като той не се легитимира за собственик на парцел **** в кв. 4 по плана на гр. П. Върховният касационен съд