Решение № 422 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5249/2013 г.

Решение № 422 от 15.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5249/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров С решение от 17.7.2013 г. по дисц. д. № 4/2013 г. по описа на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара на Република България, на нотариус В. А. В. с рег. № 338, с район на действие Районен съд - В., е наложено дисциплинарно наказание "глоба" в размер на 1000 лева, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 от ЗННД. Комисията е приела, че нотариус В. е извършил дисциплинарно нарушение и следва да се ангажира дисциплинарната му отговорност съгласно разпоредбите на ЗННД и Устава на Нотариалната камара. Този извод е обоснован с факта, че относно договора за преарендоване, заверен на 22.11.2011 г. с рег. № 7795 по описа на нотариус В. В., е налице извършване на нотариално удостоверяване, противоречащо на закона, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 74, ал. 1 ЗННД, във връзка чл. 578, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 26 ЗЗД, чл. 574 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗННД. В мотивите си Дисциплинарната комисия е приела, че в нарушение на посочените правни норми е зачетено пълномощно, издадено от лицето Л. В. на Е. Х., за действия, за които последната не е била упълномощена, и въз основа на това тя е сключила аренден договор. Срещу посоченото решение е подадена жалба от В. А. В. - нотариус с рег. № 338, с район на действие Районен съд - В.. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, като поставено след изтичане на сроковете по чл. 76 ЗННД. По съществото на наложеното дисциплинарното наказание са навежда оплакване, че Дисциплинарната комисия неправилно е приела, че нарушение се изразява в заверка на договор за преарендуване на земеделска земя от 22.11.2011 г., като е приета връзка с друго действие на нотариуса, извършено през 2009 г., следствие на неизвършен стриктен контрол при заверка на договор за аренда с рег. № 7366/21.8.2009 г., без представителна власт на пълномощника на арендодателя. Счита, че заверката на договора за преаренда от 22.11.2011 г. не е извършена виновно, поради липсата на връзка със заверката от 21.8.2009 г., като причина за това е фактът, че договорът, който е заверен на 22.11.2011 г. е извършен на база на приложен договор за преаренда на нотариус И. Л., като в този договор са изброени само номерата на имотите, без имената на собствениците. Застъпва се становище, че обективно не е било възможно да се направи връзка между първата заверка от 21.8.2009 г. и последната от 22.11.2011 г. Моли се да отмяна на обжалваното решение поради недопустимост, респективно поради незаконосъобразност. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя и негов син Г. В. В.. Ответникът по жалбата - Нотариална камара на Република България, посредством административния си секретар Л. М. М. оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение, а обжалваното решение - в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - Министерство на правосъдието, посредством процесуалния си представител юрисконсулт Н. оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение, а обжалваното решение - в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа жалбата, взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и с оглед правомощията си по чл. 80, ал. 3 ЗННД, намира за установено следното: Жалбата отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 1 ЗННД, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото съдът съобрази следното: Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното решение, като поставено след изтичане на сроковете по чл. 76 ЗННД. Въпросът за погасяване на дисциплинарната отговорност по давност е разрешен с определение № 248/18.6.2013 г. по ч. гр. д. № 3496/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, II г. о., с което е прието, че сроковете по посочената разпоредба не са изтекли, поради което делото е върнато за продължаване на дисциплинарното производство и приключването му с решение. Законосъобразни и обосновани са изводите на Д. състав относно договора за преарендоване, заверен на 22.11.2011 г. с рег. № 7795 по описа на нотариус В. В.. Тези изводи съответстват с изискванията визирани в разпоредбите на чл. 578, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 26 ЗЗД, и чл. 574 ГПК и чл. 25, ал. 1 ЗННД. Неоснователно е твърдението, че в договора за преаренда са изброени само номерата на имотите, без имената на собствениците, тъй като нотариусът е бил задължен с оглед цитираните по - горе правни норми от ГПК и ЗННД да извърши задълбочена проверка при заверката на процесния договор. Жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено. С оглед изхода от спора жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата Нотариална камара на Република България юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Водим от изложените съображения В. касационен, състав на IV г. о.,