Решение № 7562 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2016 г.

Решение № 7562 от 15.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4575/2016 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на ДАБ, чрез юрк. П. против Решение № 577 от 1.02.2016 г. постановено по адм. дело № 10890/2014 г. на Административен съд С.-град (АССГ). В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - М. М. А., гражданин на Сирия, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е уважил жалбата на М. М. А., гражданин на Сирия, срещу Решение № 6270 от 2.10.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е предоставен хуманитарен статут и е отказано предоставяне на статут на бежанец. За да мотивира този резултат съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в установената от закона писмена форма и същото е съобразено с целта на закона. Решението на административния орган обаче не е мотивирано при извършване на първата по реда на чл. 73 от ЗУБ преценка - относно искането за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ, поради което е постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е направил извод, че органът не е съобразил разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, съгласно която опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход. От друга страна е приел, че поради заснетите от чужденецът два филма за ситуацията в Сирия и разпространяването им, при завръщането си би могъл да бъде преследван, както от официалния режим в Сирия, така и от И. Д. Съдът е установил още, че именно тази част от бежанската история на кандидата не е обсъдена в решението на административния орган, като според него опасността от преследване е преценявана само за периода до напускане на страната на произход от чужденеца, но не и предвид събития, настъпили след това. Решаващият съд е направил извод, че в административното производство органа не е проверил и обсъдил основателността на наведения от кандидата страх от преследване при завръщането му в Сирия, същият да бъде обект на убийство или изтезание, наведените от него доводи за нарастваща в последно време опасност от екзекуции на журналисти, снимали зверствата и убийствата на невинни хора в Сирия, като е приел, че основателността на тези негови опасения не е проверявана при съпоставка с актуална информация от страната за произход, събрана в този аспект. При тези съображения съдът е уважил жалбата на М. М. А. срещу решението на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец, като е върнал административната преписка на председателя на Държавна агенция за бежанците за ново произнасяне по молбата му в частта й за предоставяне на статут на бежанец. Решението е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на кандидатът за статут и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В този смисъл настоящата инстанция споделя извода на съда, че административното решение е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като не са изложени мотиви за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя по чл. 8 от ЗУБ. Правилни са изводите на решаващият съд, свързани с липсата на обсъждане от страна на административния орган на личното положение на лицето, във връзка с заснетите от него два филма за ситуацията в Сирия. Правилен е направеният извод, че тази част от бежанската история на кандидата не е обсъдена в решението на органа, както и, че опасността от преследване е преценявана само за периода до напускане на страната на произход от чужденеца, не и предвид събития, настъпили след това. Обоснован се явява и направеният извод, че административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, като е видно от доказателствата по делото, че е налице основателност на наведения от чужденеца страх от преследване при завръщането му в Сирия. Съдът правилно е приел, че кандидатът може да бъде обект на убийство или изтезание, с оглед на наведените от него доводи за нарастваща в последно време опасност от екзекуции на журналисти, снимали зверствата и убийствата на невинни хора в Сирия, като основателността на тези негови опасения не е проверявана при съпоставка с актуална информация от страната за произход, събрана именно в този аспект. Правилен е изводът на административния съд, че се дължи произнасяне относно всички релевантни факти свързани с бежанската история, съобразени с актуалната обстановка в страната. Изводът на ДАБ е направен при несъобразяване с разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, без да се преценят всички относими факти посочени в тази разпоредба. Административният орган не е изложил мотиви, чиято пълнота да обоснове постановения отказ относно бежанския статут. Първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. В административното производство са допуснати нарушения на задължението по чл. 35 от АПК, както и на специалната норма на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Тези нарушения следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на преписката. Административният орган следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход Сирия във връзка с личното положение на лицето и предвид основните моменти от бежанската история, както правилно е посочил решаващия съд. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са обсъдени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на чужденеца. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Настоящата инстанция следва да отбележи, че в списъкът относно "Степени на сигурност, препоръки и предупреждения за пътуване", актуален към 12.04.2017 г., Сирия попада към V степен, според която е налице "Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната". С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че са налице предпоставки за предоставяне бежански статут по отношение на жалбоподателя, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, в частта с която е отказано предоставянето на статут на бежанец. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение,