Решение № 917 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2010 г.

Решение № 917 от 19.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11699/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от пълномощник на Генчо Стефанов Генев от гр. Варна, против решение № 1521/13.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1275/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му против заповед № ДК-02-ВН-14/22.02.2010 г. но Началника на сектор Варна при РДНСК Североизточен район, за премахване на незаконен строеж "преграждане на етажен коридор на ет. 4, пред ап. 27, в жилищна сграда и приобщаването му към апартамента, чрез премахване на ограждащата стена", находящ се в кв. 158,11м. р-н гр. Варна, к-с "Батак", бл. 4, вх. "А". С доводи за недопустимост и неправилност на съдебния акт, се иска обезсилването или отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Началник на РДНСК Североизточен район - сектор Варна, не се представлява, не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. По безспорен начин е установено процесното приобщаване на част от етажен коридор към апартамента, чрез премахване на "ограждаща стена", представляващо "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който се изисква издаването на проект и разрешение за строеж. Решението се счита обосновано и законосъобразно, следва да се потвърди. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. При задълбочено и точно изясняване на фактическата обстановка по конкретния спор, първостепенният административен съд е извел законосъобразени с относимата нормативна уредба изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства, в това число и неоспорена съдебно-техническа експертиза, са възприети констатациите на административния орган за извършено преустройство, представляващо "незаконен строеж" по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ, подлежащ на премахване. Ирелевантни са доводите, че изпълнението е реализирано от предходния собственик на жилището и че е взето разрешение от общото събрание на етажните собственици - това не променя характера на извършеното като строеж, за който се изискват строителни книжа. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗУТ са изброени изчерпателно строежите, за които не се изисква инвестиционен проект за издаване на разрешение за строеж, като процесното преграждане не е между тях. В останалата си част касационната жалба преповтаря основанията за отмяна на заповедта, на които съдът е дал изчерпателен отговор, с оглед което същите не следва да се коментират отново. Решението не е недопустимо, както се сочи, тъй като спорът не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Решение № 880/21.01.2009 г., постановено по адм. дело № 10235/2008 г. е с различен предмет - заповед на кмета на община Варна от 18.05.2007 г. за премахване на същия строеж, който административен акт е бил отменен от Варненския административен съд. С факта на потвърждаването на решението, тъй като порочната заповед е отстранена, ВАС е изложил съображения за нейната нищожност (а не за неправилност), поради липсата на материална компетентност на издателя - премахването на незаконните строежи е в правомощията на органите на ДНСК. Неоснователно е и твърдението, че след като административния орган е издал заповедта пет месеца след издаването на констативният акт, то налице е и съществено процесуално нарушение - този срок е инструктивен, а не преклузивен и неспазването му не води до отмяната на акта. Предвид изложеното, решението, като правилно следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,