Решение № 9266 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15633/2008 г.

Решение № 9266 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15633/2008 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесулания кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Аргат Халил Ведат, гражданин на Република Турция против решение № 954 от 6.10.2008 г., постановено по административно дело № 947 по описа за 2008 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неправилност - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Миграция" не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователно. С решението, подложено на касационно обжалване, Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Аргат Халил Ведат, гражданин на Република Турция против заповед № ЗДМ - 1522/17.12.2007 г. на директора на Дирекция "Миграция", с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, в редакцията на закона ДВ бр. 28/2008 г. му е наложена принудителна административна мярка "отнемане правото на постоянно пребиваване в Република България". Съдът е изложил мотиви за закносъобразност на индивидуалния административен акт, като издаден от компетентен орган по чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ, в изискуемата форма и при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с действащия материален закон. Изводите му се споделят от настоящата инстация. Не се спори, че пред 2006 г., предходна по см. на чл. 40, ал. 1 т. 6 от ЗЧРБ, към момента на образуване на административното производство, жалбоподателят не е пребивавал непрекъснато в изискеумия по закон срок - шест месеца и един ден на територията на Република България. Причините за това не са предвидени в хипотезата на правната норма, която, като определяща фактическия състав на мярка за административнапринуда, има императивен характер. Административният орган действа при условията на обвързана компетентност, не разполага с дискреционна власт и не може да издаде акт с различно от предписаното в закона съдържание. Нормата на чл. 40 от ЗЧРБ е материалноправна, на изменението й с ЗИД ЗЧРБ, ДВ бр. 36 от 2009 г. не е придадено обратно действие, поради което облекченият режим, предвиден след изменението на нормата, не може да бъде приложен по отношение на фактите, възникнали преди това. Мярката по чл. 40 от ЗЧРБ е такава за административна принуда, не е форма на наказателна репресия, поради което не намира приложение принципа за по-благоприятния закон. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила поради което Върховен административен съд, трето отделение