Решение № 12617 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6025/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на началника на Първо РУ - Добрич при ОД на МВР - Добрич против решение 472 от 25.03.2025 г., поправено с решение 636 от 15.04.2025 г., по адм. д. 157/2024 г. на Административния съд - Добрич, с което съдът е отменил заповед рег. 1717з-73/ 12.03.2024 г. на началника на РУ. Според касатора решението е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател смята, че съдът правилно е установил релевантната за спора фактическа обстановка, но е извел неправилни правни изводи. Оспорва извода за неяснота и непълнота в законодателната уредба по отношение на установения режим на собственост на оръжията. Твърди, че съдът безкритично е приложил съдебна парктика на ЕСПЧ относно защитата на правото на собственост и неговата неприкосновеност, не е анализирал и приложил правилно националния ред за придобиване и отнемане на огнестрелни оръжия в контекста на въведената от законодателя висока степен на защита на обществения интерес в сферата на конкретно регулираните обществени отношения. Иска отмяна на решението изцяло като неправилно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Ответникът Г. Т. А., чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Страните не спорят за факти. Спорът е по приложението на закона. Първоинстанционният съд е установил, че Г. А. е притежавал разрешение за придобиване на дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см. за ловни цели и същият е закупил такова на 08.12.2022 г. Във връзка с образувано пред РУ - Добрич досъдебно производство 53/2023 г. срещу А. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК началникът на Първо РУ - Добрич е издал решение с рег. 1717з-91/07.03.2023 г. за отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие 20210800415 и притежаваната от лицето ловна гладкоцевна пушка. Пред Районен съд - Добрич по нохд 109/2023 г. на 03.02.2023 г. е сключено и одобрено споразумение, според което подсъдимият Г. А. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 5 месеца, като изпълнението е отложено за 3 години. Г. А. е сезирал РУ - Добрич с писмо от 15.02.2024 г., с което е поискал връщане на ловното огнестрелно оръжие и разрешението за съхранение, носене и употребата му с мотив, че в едногодишния срок от влизане в сила на съдебното споразумение е правил опити да прехвърли собствеността, но в разговори с длъжностни лица от служба "КОС" те му казали, че няма да получи разрешение. Позовал се е в молбата и на защита неприкосновеността на правото на собственост. На 20.02.2024 г. началникът на Първо РУ - Добрич е изпратил писмо до Г. А., с което го е уведомил, че започва административно производство по отнемане в полза на държавата на иззетото огнестрелно оръжние - ловна гладкоцевна пушка "Чешка Збрьовка", тъй като срокът за разпореждане със собственото му огнестрелно оръжие е изтекъл на 02.05.2023 г. Дал му е срок за възражения. Адресатът е подал писмено възражение на 28.02.2024 г. Началникът на Първо РУ - Добрич е издал оспорената пред първоинстанционния съд заповед рег. 1717з-73/ 12.03.2024 г., с която е отнел в полза на държавата огнестрелно оръжие, а именно ловна гладкоцевна пушка "Чешка Збрьовка", кал. 12, собственост на Г. А., на основание чл. 213, ал. 5, вр. с ал. 4 ЗОБВВПИ. Административният съд - Добрич е приел от правна страна, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановена писмена форма, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материаноправните разпоредби и целта на закона. Според съда, специалният ЗОБВВПИ третира собствениците на оръжия, осъдени за умишлено престъпление от общ характер, нееднакво с оглед на регламентирания срок за прехвърляне на правото на собственост в сравнение с другите собственици на оръжия с издадено решение по чл. 155 ЗОБВВПИ за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с оръжия и боеприпаси, за които не е налице такова осъждане. Съдът е приел за безспорно, че А. е предприел действия по прехвърляне на оръжието след тримесечния срок по чл. 213, ал. 4 ЗОБВВПИ, но преди изтичане на едногодишния срок по чл. 213, ал. 2 от този закон. Обосновал е извод, предвид твърденията в жалбата и показанията на разпитания по делото свидетел, че в предоставения от закона тримесечен срок за прехвърляне собственикът е в невъзможност реално да осъществи своето право или то ще бъде значително затруднено за упражняване, тъй като този срок е недостатъчен за придобиване на съответното разрешение от купувача, съответно оборудването на обекта по настоящ или постоянен адрес с метална каса, неподвижно закрепена, снабдена със секретно заключващо се устройство, подаване на уведомление до съответния началник на РУ на МВР, поради което този кратък срок създава и административна несигурност. Съдът е посочил, че в тази хитопеза собствениците се лишават от собствеността си без заплащане на обезщетение от страна на държавата в противоречие с чл. 17 от Конституцията на страната и чл. 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ. Според ЕСПЧ всяко вмешателство в мирното ползване на притежанията и разпорежданията с тях трябва да бъде придружена от процесуални гаранции, предоставящи на съответното физическо или юридическо лице разумна възможност да изложи позицията си пред компетентните органи с цел ефективно упражняване на правата си, гарантирани от закона, включително и от гледна точка на предоставения срок за упражняване на своите права. С тези мотиви първоинстанционният съд е отменил оспорения акт като незаконосъобразен. Решението е неправилно. Правилен е изводът на съда за компетентност на издателя на акта и спазване на писмената форма. Неправилно съдът е приел, че актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съгласно чл. 213, ал. 3 ЗОБВВПИ при издаване на решение по чл. 155 за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, в случаите когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер, органите по чл. 152 изземват с протокол взривните вещества, оръжията, боеприпасите и пиротехническите изделия от лицето. Иззетите вещи се съхраняват съгласно изискванията на чл. 74, съответно чл. 98, ал. 1 - 3 в срок до три месеца от приключването на наказателното производство. Ал. 4 на чл. 213 предвижда, че собственикът на вещите по ал. 3 може да прехвърли собствеността върху тях или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с тях по този закон или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3. Хипотезата на чл. 213, ал. 3 е специална - в случаите, когато срещу лицето има обвинение за умишлено престъпление от общ характер. Ал. 4 на чл. 213 се прилага за собственика на вещите по ал. 3, поради което А. е могъл да прехвърли собствеността върху оръжието си или да подаде заявление за издаване на съответно разрешение за дейности с него по този закон, или за връщане на отнетото разрешение в срока по ал. 3, а именно до три месеца от приключването на наказателното производство. Ясно е, че в случая не е приложим едногодишният срок по чл. 213, ал. 2 ЗОБВВПИ за прехвърляне на собствеността върху оръжията и боеприпасите, тъй като в конкретната хипотеза е приложим специалният тримесечен срок по ал. 4. Няма спор по делото, че в този тримесечен срок от приключването на наказателното производство на 03.02.2023 г. до 03.05.2023 г. Този срок е изтекъл дори да се приеме като начален момент издаденото на 07.03.2023 г. решение на началника на РУ. Г. А. не е прехвърлил собствеността върху оръжието, нито е подал заявление за издаване на съответно разрешение или за връщане на отнетото разрешение. Поради това законосъобразно органът е приел, че е налице хипотезата на чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ и с оспорената заповед е отнел в полза на държавата ловната гладкоцевна пушка, собственост на адресата. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че "в законодателната рамка липсва яснота". Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. В съответствие с нормативната уредба и безспорно установените релевантни факти законосъобразно на основание чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ административинят орган е отнел в полза на държавата притежаваното от А. огнестрелно оръжие, което му е било иззето поради образувано срещу него наказателно производство от общ характер. Действително, в мотивите към ЗОБВВПИ законодателят е посочил, че "изделията остават в полза на държавата". Това е така, тъй като след отнемането на такова изделия на някое от основанията, предвидени в чл. 213 ЗОБВВПИ, то остава в полза на държавата. Неоснователно е твърдението на касационния ответник, възприето и от съда, че актът нарушава конституционно гарантираното му право на собственост. Законът за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия урежда условията и реда за придобиване, съхранение и употреба на взривни вещества и пиротехнически изделия и за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжия и боеприпаси за тях (чл. 1, ал. 1, т. 3). Разпоредбата на чл. 50 ЗОБВВПИ регламентира разрешителен режим за придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие и от физически лица. Законодателната уредба на тези специфични обществени отношения, характерни с висока степен на опасност, е подчинена на генерална цел - да гарантира и защитава обществения ред и сигурност. Установената по законов път възможност едно лице да придобие, съхранява и носи късо огнестрелно оръжие и боеприпаси за него следва да се възприема като изключение от конституционния принцип за неприкосновеност на правото на собственост. Собственикът на оръжието Г. А. има право мирно да се ползва от собствеността си, но по реда и по начина, който съответства на установеното в закона. Производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 213 ЗОБВВПИ, която разпоредба се намира в глава девета "Административнонаказателни разпоредби". Тези разпоредби са рестриктивни и се прилагат според точния смисъл на закона - по отношение на основанията, на установените срокове и предвидените правни последици. Затова е правно ирелевантен мотивът на съда относно разумната продължителност на предвидения в закона тримесечен срок. Неправилно съдът е приел, че с оспорения акт се допуска несъразмерно вмешателство в мирното притежание на огнестрелното оръжие, без да е дадена разумна възможност на лицето да изложи позицията си. Административният орган, след като е писмено сезиран от Г. А. с искане да му бъде върнато огнестрелното оръжие и издаденото разрешително, го е уведомил с нарочно писмо за започване на административно производство за отнемане на оръжието, дал му е възможност за възражения и разяснения, от която възможност адресатът се е възползвал, като е подал подробно писмено възражение. Тези безспорни данни по делото сочат на извод, че актът е издаден и в съответствие с принципа на чл. 12 АПК, при спазване на процедурата по чл. 26 АПК. Собственикът на огнестрелното оръжие не е представил надлежни относими доказателства - че има подадено заявление за ново разрешително или че е прехвърлил надлежно собствеността върху огнестрелното оръжие в законоустановения тримесечен срок от влизане в сила на съдебното споразумение по проведеното наказателно дело от общ характер. Тези положителни релевантни за спора факти подлежат на доказване от страната в производството, за която те са благоприятни. Същите не са доказани по никакъв начин и в хода на съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че са изпълнени материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Като е приел обратния извод и е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна, Административният съд - Добрич е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да се постанови ново, с което подадената от Г. Т. А. жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора и своевременно направеното от пълномощника на касатора искане за разноски, в полза на ОД на МВР - Добрич следва да бъдат присъдени съдедебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 380 лв., от които за първата съдебна инстанция - 300 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, и 80 лв. за касационната инстанция, предвид чл. 25а, ал. 1 от същата наредба. Воден от горното, Върховният административен съд