Решение № 6490 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2020 г.

Решение № 6490 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13432/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Ка Енд Ем Инвест" ООД с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление Димитровград против Решение № 744 от 16.11.2020 г на Административен съд /АС/ гр. Хасково по а. д. № 709/2019 г, с което е отхвърлена жалбата на "Ка Енд Ем Инвест" ООД против ревизионен акт /РА/ № Р-16002617008116-091 -001/09.10.2018 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от - Г. Ч. - Началник на сектор - възложил ревизията и Р. М. - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив, потвърден с Решение № 7/04.01.2019 г. на Директора на "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането от съда е да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени изцяло ревизионния акт като незаконосъобразен. Представя писмени бележки. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – Пловдив чрез юрк. Б., оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково е ревизионен акт № Р-16002617008116-091-001/09.10.2018 г. издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от - Г. Ч. - Началник на сектор - възложил ревизията и Р. М. - Главен инспектор по приходите в ТД на НАП, гр. Пловдив и ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 7/04.01.2019 г. на Директора на "ОДОП" при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, с който на "Ка Енд Ем Инвест" ООД, са начислени допълнителни задължения за ДДС за периода 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г. в размер на 50961. 25 лева, ведно с лихва за просрочие в размер на 11 127. 43 лева. В хода на ревизията е установено, че c нотариален акт за учредяване вещно право на строеж № 188, том I, per. № 3018, дело № 183 от 25.04.2014 г., на нотариус с район на действие Варна, шест физически лица — Ф. И., П. И., К. П., Р. П., А. Н., М. Н. и едно юридическо лице "Еко Хелио Продукт" ЕООД, гр. Варна, като съсобственици на недвижим имот с идентификатор № 10135.5506.11, с административен адрес: гр. Варна, [адрес], взаимно са си учредили безвъзмездно право на строеж за описаните в пункт I, т. 1 от нотариалният акт обекти(общо РЗП 858. 45 кв. м.)в бъдеща жилищна сграда, която следва да бъде построена от приобретателя "Ка Ен Ем инвест"ООД. На последното дружество собствениците на имота са учредили право на строеж за описаните в пункт първи, т. 2. 4 от НА обекти(л. 16 от НА), предвидени за построяване (с обща РЗП 1902. 46 кв. м.), а приобретателят е следвало да изгради за своя сметка, материали и труд и въведе в експлоатация бъдещата жилищна сграда - Пункт VI от НА. В нотариалният акт не са определени суми за плащане по тази двустранна сделка, при която страните са получател и прехвърлител. С Разрешение СТ - 05 - 1180 от 22.07.2016 г. (л. 137), изградената на посоченият административен адрес сграда е одобрена за ползване. По отношение на учреденото на ревизираното дружество право на строеж върху 19 бр. обекти, последното е изпълнило задълженията си по ЗДДС като е издало фактури за продажба на право на строеж и строителни услуги през 2014 г. и 2015 г. Съгласно същият нотариален акт част от обектите в построената от ревизираното лице жилищна сграда (с обща РЗП 858. 45 кв. м.) служат за обезщетяване на собствениците на земята, върху която е построена сградата. За да отхвърли жалбата, решаващият съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Въз основа на установените факти и приложимите правни норми на ЗДДС е достигнал до обоснован извод, че ревизираното лице не е издало фактури на учредителите на правото на строеж за извършените от него строителни услуги, предвидени в НА, и че е ползвало данъчен кредит за 2014 г. и 2015 г., което се установява по безспорен начин от допуснатата служебно от съда и приета по делото съдебно - икономическа експертиза. Приел е, че данъчната основа по тази доставка е равна на разходите за извършване на предоставената услуга - СМР, т. е. в случая както правилно е възприето в РА - това е фактическата себестойност на разходите за обектите, които е осъществило дружеството – жалбоподател и е в размер на 121 144, 46 лева, а дължимото ДДС следва да е в размер на 24 228, 89 лева, който размер са определили и ревизиращите органи. По аналогичен начин е обложена строителната услуга и към "Ка Енд Ем"ЕООД, "Ка Енд Ем Студио" ЕООД, "Ка Енд Ем Маг" ЕООД, "Румекс"ЕООД, "Руненс" ЕООД и "Соларис-97" ООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност. По делото няма спор по фактите и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Обсъдени са поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства. В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че в полза на дружеството - жалбоподател е учредено право на строеж за построяването на сграда като насрещна престация за изграждането на определени обекти недвижима собственост в сградата, които дружеството се задължава да предаде в завършен вид на учредителите на правото на строеж. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че са налице две взаимно свързани насрещни доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС - доставка по прехвърляне правото на собственост срещу извършване доставка на строителна услуга по изграждането на посочените в акта обекти. Съгласно чл. 130, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за доставките възниква по общите правила на закона, като доставката с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка - чл. 130, ал. 2 и 3 от ЗДДС. Транслативното действие на договора за учредяване на право на строеж е от датата на сключването му във формата на нотариален акт, поради което и данъчното събитие за доставката на строителната услуга и за прехвърляне на собствеността е настъпило на тази дата. Съобразно разпоредбата на чл. 130, ал. 4 от ЗДДС, за целите на ал. 3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата. Налице е пряка връзка между доставката на правото на строеж и доставката на строителната услуга, тъй като учреденото право на строеж е насрещната престация на строителната услуга и именно то я прави дължима. Вещото лице установява и разходите за процесния обект, които са в размер на 523 281, 09 лева. По този начин данъчната основа на строителната услуга срещу учреденото право на строеж е в размер на 121 144, 46 лева, а дължимия данък върху добавената стойност е в размер на 24 228, 89 лева, в какъвто размер е определен дължимия данък и от ревизиращите органи, съответно лихви в размер на 5 290, 40 лева. Обоснован от доказателствата по делото е и извода на съда, че след като ревизираното дружество не е издало фактури към шестте дружества ("Ка Енд Ем" ЕООД, "Ка Енд Ем Студио" ЕООД, "Ка Енд Ем Маг" ЕООД, "Румекс" ЕООД, "Руненс" ЕООД и "Соларис-97" ООД) и няма получени плащания от тяхна страна по повод извършваните строителни дейности във връзка с изграждането на въпросните сгради, то услугата по изграждането им е предоставена безвъзмездно. А доколкото безспорно се установява, че дружеството е ползвало данъчен кредит за изграждане на обектите, то в случая са извършени облагаеми доставки, изразяващи се в предоставяне на услуги за лични нужди или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, който попадат в хипотезите на чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС. Тъй като ревизираното лице не е начислило данък върху добавената стойност за тези услуги, съгласно разпоредбите на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, то на основание чл. 86 от ЗДДС правилно ревизиращите органи са начислили такъв и са определили размера му от 26 732, 36 лева за периода 01.07.2016 г. за процесната доставка, респективно лихви в размер на 5 837, 03 лева. Неоснователно е и оплакването в касационната жалба за повторно данъчно облагане на едно и също данъчно събитие, тъй като Ревизионен Акт /РА/ № Р-03000317000591-091-001 от 31.10.2017 г., касае задължения на "Ка eнд Ем Инвест"ООД за други данъчни периоди, а именно: 1. За ДДС за довнасяне за данъчни периоди месеците Ноември и Декември 2014 г. и месец Април 2015 г. в размер общо на 98 409, 78 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 27 298, 77 лева и 2. За Корпоративен данък за довнасяне за 2014 г. в размер на 113 184, 15 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 29 732, 90 лева. Неотносими към настоящото производство са и приложените към касационната жалба четири броя нотариални актове, с които ревизираното дружество е продало правото си на строеж на други дружества, доколкото същите касаят облигационни отношения, които не се отразяват на основанието за начисляване на публичните задължения на дружеството по първоначалния нотариален акт. Представените нотариални актове са неотносими и поради обстоятелството, че с процесния ревизионен акт е обложена фактическата себестойност на разходите за обектите, които е осъществило самото ревизирано дружество и са отразени в собственото му счетоводство. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното съдебно решение. Достигайки до извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на Директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, се дължи присъждане на разноски и за касационната инстанция. Искането е направено своевременно и следва да бъде уважено, като размерът на юрисконсултското възнаграждение бъде определен с оглед материалния интерес на 2867. 67 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,