Решение № 15358 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2009 г.

Решение № 15358 от 15.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6438/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила на 26.03.2009 г. жалба от Тодорка Георгиева Димитрова от гр. Ямбол, против заповед № РД 46-203/17.02.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, на български граждани или техните наследници, в частта по заявление № 94-476/28.01.2008 г., със заявител Тодорка Георгиева Димитрова за наследодател Русин Грозев Бошнаков. В жалбата се поддържат оплаквания, че издадената заповед е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Не е приложен правилно процесуалния закон, заповедта е обща, в нея липсват конкретни мотиви за отказа, с оглед на което жалбоподателката счита, че е затруднена в реализирането на защитата и доказването на правата си. Също така счита, че не е спазен и материалния закон и неправомерно министъра на земеделието и храните е приел, че не е наследник по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Моли съдът да се произнесе с решение, с което да отмени оспорената заповед. Ответникът - Министърът на земеделието и храните, представляван от надлежно упълномощен по реда на чл. 32, т. 3 от ГПК юрисконсулт, представя писмени бележки, с които оспорва жалбата като счита, че заповедта е законосъобразна, защото представените архивни документи са от опис № 1, а не от опис № 12 на Централния държавен архив и за такива имоти не се дължи обезщетение. В съдебно заседание не изпраща представител. Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаване на административния акт, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваната заповед министърът на земеделието и храните е отказал обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на редица лица, измежду които и наследниците на Русин Грозев Бошнаков по преписка № 94 - 476/28.01.2008 г. поради липса на условията, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., а именно: имотите на претендиращите обезщетение не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис"" на Централния държавен архив и същите са оценени и ликвидирани. Обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение обаче възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г., от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. Легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", е дадено в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. и има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис"" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.). Доказването на тези предпоставки е в тежест на административния орган. По делото е безспорно установено, че наследодателят на жалбоподателката Русин Грозев Бошнаков е изселил се български гражданин през периода 1913-1928 г. и собствените му земеделски земи, находящи се в с. Пишман (Пишманкьой), Софлийска околия, Гърция, са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Имотите са оценени и е извършена ликвидация на 05.10.1928 г., като е определено обезщетение в размер на 567. 11 щатски долара, от които 55. 4 платими в брой, а остатъкът в български държавни ценни книжа. Видно от представените по делото архивни документи на името на наследодателя на жалбоподателката, сред които: молба за ликвидиране с опис на къща, овощна градина, ниви и лозя в с. Пишман, Софлийска околия, свидетелство за етническо малцинство, фиш за емигрант, оценка на имотите по досие № 7327/16189, същите са от опис № 1, лист № 855 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив съгласно заверката на гърба на документите. В случая не са налице две от четирите кумулативно дадени предпоставки в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. за удовлетворяване на искането за обезщетение: имотите на претендиращите обезщетение не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив и същите са оценени и ликвидирани, като изселникът е получил в брой 55.4 щатски долара, а остатъкът от обезщетението е изплатен в български държавни ценни книжа. При тези фактически обстоятелства съдът счита, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. Имотите на наследодателя й са оценени и ликвидирани по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" и същата няма право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ, тъй като вече е била обезщетена и това се потвърждава от приложената по делото оценка. Към заявлението си за обезщетение по чл. 10в, ал. 2, т. 2 от ЗСПЗЗ жалбоподателката е приложила и архивни документи на Русин Грозев Бошнаков от досие № 7689, А. Е. 164, опис № 12 от фонд 719к, а именно: свидетелство за етническо малцинство, както и молба за ликвидиране. По делото е приложено писмо № 94 - 476/12.01.09 г. до заявителката Тодорка Георгиева Димитрова от директора на Дирекция "Поземлени отношения" в МЗХ, в което е посочено, че същите архивни документи от опис № 12 вече са били приложени по заявление вх. № 94ЕЕ-110/25.04.2003 г., подадено от Елка Радева Недялкова, също наследник на Русин Грозев Бошнаков. По това заявление има издадена заповед № РД-46-117/19.03.2004 г. на министъра на земеделието и горите, с което на наследниците на Русин Грозев Бошнаков, на основание представените документи от досие № 7689, А. Е. 164, опис № 12 от фонд 719к е отказано правото на обезщетение. Заповед № РД-46-117/19.03.2004 г. е съобщена на заявителката Елка Недялкова с писмо № 94ЕЕ-110/01.04.2004 г., с обратна разписка и е влязла в сила. С цитираното писмо жалбоподателката е уведомена, че представените от нея документи по опис № 12 няма да бъдат взети предвид при разглеждане на заявлението й, тъй като вече са били разгледани по повод заявление, подадено от друг наследник на Русин Грозев Бошнаков. При това положение настоящият състав приема, че макар и да са приложени по административната преписка, законосъобразно посочените документи от опис № 12 не са обсъдени от административния орган, тъй като същите са били приложени още по заявление вх. № 94ЕЕ-110/25.04.2003 г. и са били обсъдени в производството по издаване на друга заповед под № РД-46-117/19.03.2004 г. на министъра на земеделието и горите. Недопустимо е повторно произнасяне по искане за обезщетение, подадено от друг наследник на общия наследодател, на основание на вече представени и разгледани доказателства. Обжалваната понастоящем заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на установената форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,