Решение № 15465 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2010 г.

Решение № 15465 от 23.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6120/2010 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Борис Славейчов Марков срещу решение № 50 от 15.01.2010 г., постановено от Административен съд София-област, втори състав по адм. д. № 583/2009 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответникът - кмета на община Костинброд, не взема становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Божидар Захариев Илиев излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 698 от 30.05.2007 г., с която кмета на община Костинброд е одобрил оценка на имот от 565,00 кв. м., представляващ имот № 145.220, придаваем към имот № 145.31, находящ се в м. "Марков връх", землището на с. Царичина, община Костинброд в размер на 1627,00 лв. С жалбата са развити доводи за нищожност на оспорената заповед, като подписана от ненадлежен орган и алтернативно е направено искане за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Съдът е преценил, че оспорването с доводи за незаконосъобразност е просрочено, поради което е недопустимо за разглеждане. В тази част жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното производство прекратено. По доводите за нищожност, съдът е приел, че заповедта е подписана от заместник клет на основание заповед № 1127 от 30.11.2006 г., с която заместник кмета е упълномощен от кмета на общината да го замества. С оглед представената заповед, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. По тези доводи съдът е отхвърли като неоснователна жалбата с искане за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. Обжалваното решение е неправилно. На първо място, настоящият състав прецени като незаконосъобразни правните изводи на решаващият съд относно допустимостта на оспорването с доводи за незаконосъобразност на заповед № 698 от 30.05.2007 г. С разпоредбата на чл. 61 от АПК изрично е уреден начина и реда за съобщаване на административен акт. Формалните изисквания за удостоверяване на начина и датата на уведомяване на всички заинтересовани лица е от значение за определяне на началния момент, от който започва изтичането на преклузивния срок за оспорване. Във всички случаи в тежест на административния орган е да установи съобщаване на административния акт и то по начин изрично указан в процесуалния закон. По преписката не са представени доказателства, които да удостоверяват връчване на жалбоподателя на оспорената заповед и то по начин, изрично предвид в разпоредбата на чл. 61 от АПК. Не може да се приеме, че връчване на административен акт може да се установява с косвени доказателства и то не като точно фиксирана дата, а като евентуален период - м. юни 2007 г. Изискването на законодателя за точно удостоверяване на датата, на която е връчен административен акт е обвързано с фаталните последици за страната при изтичане на преклузивния срок, в която може да се оспори заповедта. След като в случая няма данни за връчване на заповедта на оспорващата страна, то следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок и е допустима за разглеждане. Като е стигнал до различен правен извод, първоинстанционния съд е постановил неправилно решение, с което следва да бъде отменено и делото следва да се върне за ново разглеждане с указание съдът да се произнесе по същество на оспорването за законосъобразност на заповед № 698 от 30.05.2007 г. Настоящият състав счете, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, и в частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата с искане за прогласяване на нищожност на оспорената заповед. За да стигне до този правен извод, съдът формално е приел, че заповедта е издадена от заместник кмет, на основание заповед за заместване. Съдът не е обсъдил факта, че със заповед № 1127 от 30.11.2006 г. кмета на общината е наредил при случаите на негово отсъствие от общината функциите му по чл. 44 от ЗМСМА да бъдат изпълнявани от заместник кмета Георги Апостолов Влайков т. е. липсва изрична заповед за заместване на датата, на която е издадена оспорената заповед. В случая не е изяснен факта, дали на датата, на която е издадена оспорената заповед е имало основание кмета на общината да бъде заместван от заместник кмет т. е. дали са била налице основанията по чл. 39, ал. 2 от ЗМСМА даващи право на заместник кмет да подпише административен акт, за който единствено кмета на общината има компетентност да издаде. Заместването на административен орган се налага в случаите, в които титулярния административен орган е в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си. В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган, по силата на изрична писмена заповед, титуляра нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. При това принципно положение и с оглед общата формулировка в заповед № 1127 от 30.11.2006 г., за изясняване на компетентността на органа издал акт, следва да се съберат доказателства относно това дали на датата, на която е издадена оспорената заповед кмета на общината е бил в обективна невъзможност да изпълнява правомощията си във връзка с издаване на заповед по § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлено оспорването с искане за прогласяване на нищожност на заповед № 698 от 30.05.2007 г. Делото и в тази част следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указания за събиране на доказателства относно това дали на датата, на която е издадена заповедта е имало основание кмета на общината да бъде заместван от заместник кмет. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение