Решение № 3501 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2010 г.

Решение № 3501 от 10.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10230/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Владимир Иванов Коцелов от Благоевград, против решение № 402 от 12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 547 от 2010 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против отказ на областния управител на област Благоевград- да признае право на обезщетение по реда на ЗПГРРЛ за претърпяна от него репресия, изразяваща се в изключването му от Горски техникум -град Банско и забраната една година да учи във всички техникуми в страната. Ответната страна - областният управител на област Благоевград, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира оставяне в сила на оспорваното съдебно решение. Върховният административният съд - трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е редовно подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Съдебното производство е образувано по жалба на Владимир Иванов Коцелов против заповед № ОА-266 от 28.05.2010 г. на областния управител, с която на основание чл. 5, ал. 2 и чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ и чл. 1, ал. 1, т. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от закона - не е уважено искането на оспорващия за изплащане на еднократно обезщетение поради изключването му от Горски техникум град Банско. Отказът да бъде удовлетворена претенцията на молителят административният орган е мотивирал с обстоятелството, че изключването на Коцелов от учебното заведение правата му на ученик са възстановени с изтичането на една година, поради което не може да се приеме, че същият не е допуснат да завърши образованието си. Прието е от съда, че така оспорваният отказ е законосъобразно издаден, тъй като правата по чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ възникват само за лица, чието право да завършат образованието си не е възстановено след първоначалното му отнемане или ограничаване, основано на произход, политически или религиозни убеждения.. Решението е правилно. Спор по фактите по делото няма, а именно, че Коцелов е бил изключен от Горски техникум-град Банско, през 1957 г. като ученик, както и че същият е завършил средното си образование в друго учебно заведение- Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване- Тетевен. Настоящата инстанция счита, че първоинстанционният съд точно е приложил материален закон - чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ, като правните му изводи са съобразени и с постоянната практика на съдилищата по поставените въпроси. Правото на парично обезщетение за претърпени вреди възниква само и единствено за лицата - студенти и ученици, които не са допуснати да завършат своето образование. В случая не е налице правопораждащият претендираното обезщетение фактически състав - по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗПГРРЛ, тъй като макар и след една година, правата на Коцелов като ученик са били възстановени и той е получил достъп до образование. Обосновано съдът не е обсъждал представените от касатора писмени доказателства, касаещи изплащане на еднократно обезщетение на друго лице. Водим от горното, Върховният административен съд -трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК