Решение № 7642 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2020 г.

Решение № 7642 от 17.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3628/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. М. ЕГН [ЕГН], подадена чрез адв. Иванов срещу Решение № 990 от 23.01.2020 г. на Административен съд - гр. Х., постановено по административно дело № 1145/2018 г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт (РА) № Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018 г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 607/22.10.2018 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика П. при ЦУ на НАП, с която на С. М. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. главница - 287,27 лева и лихва 152,11 лева; за 2013 г. - главница 2999,16 лева и лихва 1283,38 лева; за 2014 г. - главница 6 111,60 лева и лихва 1994,23 лева; за 2015 г. - главница 2 348,23 лева и лихва 527,13 лева, за 2016 г. - главница 5896,30 лева и лихва 725,63 лева или главница в общ размер на 17 642,56 лева и лихва в общ размер на 4 682,48 лева. В касационната жалба са наведени оплаквания, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът се е позовал на единствено на направените изводи от приходните органи и е игнорирал сочените от задълженото лице факти, които са релевантни към конкретиката на спора. Съдът не е установил точно и вярно фактите по делото, поради което е постановил неправилно решение. Иска решението да бъде отменено и претендира разноски по делото. Ответникът – директорът на Дирекция "ОДОП" – П. при ЦУ на НАП, чрез юрк. Дамянова в писмен отговор взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази наведените от страните твърдения и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционнен контрол, поради което се дължи разглеждането й по същество. Предмет на проверка относно неговата законосъобразност пред административния съд е бил РА № Р-16002617008135-091-001 от 17.07.2018 г., издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - П., потвърден с Решение № 607/22.10.2018 г. на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно- осигурителна практика П. при ЦУ на НАП, с която на С. М. са определени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, както следва: за 2012 г. главница - 287,27 лева и лихва 152,11 лева; за 2013 г. - главница 2999,16 лева и лихва 1283,38 лева; за 2014 г. - главница 6 111,60 лева и лихва 1994,23 лева; за 2015 г. - главница 2 348,23 лева и лихва 527, 13 лева, за 2016 г. - главница 5896,30 лева и лихва 725,63 лева или главница в общ размер на 17 642,56 лева и лихва в общ размер на 4 682,48 лева. Органите по приходите са провели ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, като са установили обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК — до започване на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, налице са данни за укрити приходи или доходи, декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото му и финансово състояние за ревизирания период При осъществената съдебна проверка относно законосъобразността на ревизионния акт е прието, че е издаден от материално компетентни органи и в установената форма. Не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна. Възприета е от съда преценката на органите по приходите за наличие на предпоставките за провеждане на ревизионното производство по особения ред на чл. 122 и следващите ДОПК, тъй като са налице данни за укрити приходи. Като основни спорни моменти са първоинстанционният съд е приел следните обстоятелства: формирането на начално салдо към 01.01.2012 г. с предоставена от майката на жалбоподателя сума от 95 000,00 лева, предоставената в заем от ООД Булгрейн Транс сума в размер на 90 000,00 лева, както и дали следва да бъдат включени в паричния поток суми като разходи за покупка на дружествени дялове. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА, първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събраните по време на ревизията и пред съда доказателства, включително и заключението на вещото лице, като е изложил подробни мотиви по всеки един от спорните моменти. Като краен извод е приел, че РА е законосъобразен. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението, направено в допълнението към касационната жалба относно незаконосъобразно позоваване в ревизионния акт на чл. 36, т. 5 от ЗДДФЛ. По делото няма спор, че ревизията на физическото лице е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, а не по общия ред, както и че при направен анализ на приходите и разходите е образуван паричен поток за процесния период на ревизията и е установено превишение на общия размер на разходите над приходите. Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК представляват облагаем доход разходите на лицето, които явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. В случая приходните органи са се позовали на съответната презумпция, за да формират данъчна основа по реда на чл. 122 - чл. 123 ДОПК, което е посочено в РД, РА и Решението на Директора на Дирекция "ОДОП". Законосъобразно съдът е приел, че презумпцията по чл. 123 от ДОПК е приложима в процесното ревизионно производство, проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК. Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на РА поради неизследване от страна на приходните органи на евентуалните членове на домакинството на ревизираното лице и техните доходи. Констатирано е от приходните органи, че лицето е разведено, както и че децата от брака и бившата съпруга живеят в друг град и адрес. В. и оборващи твърдения срещу тази констатация не са правени, а се въвеждат за първи път с касационната жалба, като също не се представят доказателства в тази насока. Не може да бъде споделено и оплакването, че посочения в РА и РД предметен обхват на ревизията - "данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ" представлява липса на надлежно възлагане на ревизия по отношение на конкретен вид данъчно задължение и е налице съществено процесуално нарушение. В чл. 17 от ЗДДФЛ изрично са изброени видовете годишни данъчни основи, които следва да се вземат предвид при определянето на общата годишна данъчна основа за облагане доходите на физическото лице. В касационната жалба не се твърди неправилност на решението в частта на установените доходи с недоказан произход, нито неправилност на решението относно установените превишения на разходите над приходите на годишна база за процесните данъчни периоди. При липса на други касационни оплаквания и след служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, настоящата инстанция възприема мотивите на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По тези съображения, изложените касационната жалба доводи срещу решението на първоинстанционния съд са неоснователни, поради което същото, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на Националната агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 200 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, осмо отделение