Решение № 7880 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 215/2014 г.

Решение № 7880 от 10.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 215/2014 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. с чл. 144 и чл. 107, ал. 4 от ДОПК . Образувано е по касационна жалба от Люцкан Кънчев Маджаров от с. Лозарево, Община Сунгурларе, Област Бургас, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 2030 от 15.11.2013 г., постановено по адм. дело № 503/2013 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 1218566/7.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № 9/29.01.2013 г. на директора на ТД на НАП - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че съдът не е обсъдил валидирането на експертното решение на ТЕЛК от 28.02.2008 г., в резултат на което необосновано е приел, че срокът му е изтекъл. Намира, че ангажираните доказателства установяват предпоставките за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, с оглед на което с оспорения АУЗД незаконосъобразно му е отказано възстановяване на данък в размер на 792 лв. по ГДД за 2009 г. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени атакуваното решение, ведно с оспорения АУЗД. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "ОДОП" - Бургас не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността и допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Бургас е законосъобразността на Акт за установяване на задължения по декларация / АУЗД/ № 1218566/7.12.2012 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с Решение № 9/29.01.2013 г. на директор на ТД на НАП - гр. Бургас. За да обоснове извода си за законосъобразност на атакувания административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Това заключение е изведено при следните релевантни фактически констатации: В подадената декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. Люцкан Маджаров е декларирал доход в размер на 13 173,12 лева, от който са приспаднати удържаните задължителни осигурителни вноски общо в размер на 1 734,68 лева. Така данъчната основа е определена на 11 438.44 лв. и от нея е приспаднато данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ в размер на 7 920 лв., в резултат на което данъкът е определен на 351.84 лв. Лицето е декларирало авансово удържан и внесен данък през 2009 г. в размер на 1 143.84 лв. и данък за възстановяване е размер на 792 лв. С Акт за прихващане или възстановяване № 1216081/25.11.2012 г. органите по приходите са приели, че лицето няма суми за възстановяване. В мотивите на акта е посочено, че Маджаров не е представил валидно експертно решение на ТЕЛК, поради което не му се признава ползване на данъчното облекчение по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ и същото следва да подаде коригираща годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2009 г. Идентични мотиви са изложени и в оспорения АУЗД, с който е отказано признаване на право на ползване на данъчно облекчение по реда на чл. 18 от ЗДДФЛ. След като е констатирал, че срокът на представеното от жалбоподателя експертно решение на ТЕЛК, с което му е определена степен на намалена работоспособност - 80 %, е изтекъл на 1.02.2007 г., съдът е приел, че не са налице предпоставките за ползване на данъчно облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ. В тази връзка решаващият състав е коментирал разпоредбите на § 49 ПЗР ЗИД ЗДДФЛ, в сила от 1.01.2008 г. и § 3 от ПЗР на Закона за здравето, както и моментът, в който лицето е навършило 65 години, като в обобщение е достигнал до заключението, че не са налице кумулативно изискуемите се условия за пожизнено ползване на облекчения за трайно намалена работоспособност. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие с материалния закон. Съобразно § 10а, ал. 1 от ПЗР на ЗДДФЛ, в сила от 1.07.2009 г., лицата, определени с валидно решение на компетентен орган вид и степен на увреждане 50 и над 50 на сто, ползват данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон. Разпоредбата на ал. 2 предвижда, че лицата, на които до 31 декември 2009 г. пожизнено е определена степен на трайно намалена работоспособност по реда на Закона за здравето и лицата, които са с пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност по силата на § 3 от ПЗР на ЗЗ, се смятат с пожизнено определени вид и степен на увреждане. Съгласно новата ал. 3, в сила от 1.01.2012 г., лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, в срока на решението на ТЕЛК, ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок. В своята практика ВАС многократно е посочвал, че с разпоредбата на § 10а, ал. 2 от ПЗР на ЗДДФЛ, не се създават нови права, нито се установяват различни условия за ползване на данъчното облекчение по чл. 18 от ЗДДФЛ, а се внася яснота при тълкуването на законовите норми относно преценката дали е налице пожизнено определена степен на трайно намалена работоспособност. Тълкувателна е и нормата на § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ, поради което независимо от момента на влизането й в сила, разясненията, съдържащи се в нея, следва да се съобразят при приложението на чл. 18 от ЗДДФЛ, включително и спрямо предходни данъчни периоди. В случая, в рамките на срока на експертното решение на ТЕЛК от 15.02.2006 г., с разпореждане от 19.04.2006 г., на основание чл. 74, ал. 1 от КСО на касатора е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, поради намалена работоспособност от 71 до 90 на сто, считано от 11.02.2006 г. - пожизнено. Към момента на отпускане на пенсията и в срока на действие на експертното решение, касаторът е навършил 62 години, 11 месеца, 7 дни, което мотивира извод, че той е отговарял на условията на чл. 68 от КСО, в приложимата му редакция - ДВ, бр. 105/29.12.2005 г. Тя предвижда, че право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 6 месеца за мъжете и 55 години и 6 месеца за жените, при условие че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не е по-малък от 98 за мъжете и 88 за жените, като съгласно ал. 2, от 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за мъжете и за жените до достигане на 63 години за мъжете и 60 години за жените, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта се увеличава с 1 до достигане на 100 за мъжете и 90 за жените. Съгласно приложеното Разпореждане № 37/прот. № 01112 от 14.07.2006 г., към датата на инвалидизацията, касаторът е имал осигурителен стаж от 41 години, 5 месеца и 24 дни или сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е повече от изискуемите 100, т. Изложеното сочи, че след като в срока на решението на ТЕЛК лицето е навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО, то независимо от срока определен в експертното решение, същото е придобило право да ползва данъчни облекчения по чл. 18 от ЗДДФЛ във връзка с § 10а, ал. 3 от ПЗР на ЗДДФЛ. Като е приел обратното и е отхвърлил жалбата срещу оспорения АУДЗ, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, по изяснения от фактическа страна спор, с което атакувания АУДЗ бъде отменен. Съобразно изхода на спора и направеното пред АС - Бургас искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата от 60 лв., представляваща осъществените в първоинстанционното производство разноски. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,