Решение № 8277 от 2.8.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение 81/27.02.2023 год., постановено по адм. дело 549/2022 год. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16000922002068-091-001 от 15.08.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 547/04.11.2022 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Неправилно органите по приходите приели, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС, поради това, че дейността, за която ще се ползва автомобила, не попада в дейностите, изброени в чл.70, ал.2, т.1-4 от ЗДДС. Липсвали доказателства, че процесният автомобил се е използвал в независимата икономическа дейност на дружеството, респективно, че с него са се осъществявали облагаеми доставки по смисъла на чл. 12, ал.1 от ЗДДС. В тази насока излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "УС БАЛКАН" ЕООД [населено място], общ. Кърджали представлявано от управителя Ю. Сюлейман чрез адв. В. Челебиев в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на осъществените в касационното производство разноски съгласно представен договор за правна помощ. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Кърджали е законосъобразността на Ревизионен акт Р-16000922002068-091-001 от 15.08.2022 год., издаден от началник на сектор, възложил ревизията и главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 547/04.11.2022 год. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив, с който на УС БАЛКАН" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 241, 66 лева по фактури 0001711631/11.03.2022 год., 0001711634/11.03.2022 год., 0001711635/11.03.2022 год., 0001711632/11.03.2022 год. и 0001711633/11.03.2022 год. издадени от "ОТП Лизинг" ООД, както и са начислени лихви в размер на 833, 05 лева. За да достигне до извод за незаконосъобразност на РА, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията е установено, че "УС БАЛКАН" ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.03.2017 год. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е транспортна дейност с място на изпълнение на територията на ЕО и търговия с хранителни стоки като спомагателна дейност. За извършване на посочената дейност дружеството притежава лиценз 17125007 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу заплащане издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията валиден до 20.03.2027 год. През ревизирания период чрез осъществяване на ВОП по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС РЛ е придобило лек автомобил "Мерцедес", за което притежава инвойс фактура 22200050/04.03.2022 год. на стойност 63 865 евро. В тази връзка дружеството е издало по реда на чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС протокол 48 от 09.03.2022 год., с който е начислил ДДС в размер на 24 981, 82 лева върху данъчна основа от 124 909, 08 лева, като същият е включен в отчетните регистри на дружеството по ЗДДС за месец 03. 2022 год. Впоследствие автомобилът е продаден на "ОТП ЛИЗИНГ" ЕООД с фактура 944/09.03.2022 год. с данъчна основа 124 909, 08 лева и ДДС в размер на 24 981, 82 лева, като същата е включена в дневника за продажби и в подадената справка-декларация за данъчен период 01.03.2022 год. 31.03.2022 год. На 09.03.2022 год. "УС БАЛКАН" ЕООД е сключило с "ОТП ЛИЗИНГ" ЕООД Договор за финансов лизинг за придобиване на горепосочения лек автомобил "Мерцедес", във връзка с който договор от "ОТП ЛИЗИНГ" ЕООД на "УС БАЛКАН" ЕООД са издадени 5 бр. фактури, както следва: фактура 0001711631/11.03.2022 год. с предмет доставка на актив по чл.6 от ЗДДС с данъчна основа 99 927, 27 лева и ДДС 19 985, 45 лева; фактура 0001711634/11.03.2022 с предмет авансова вноска с данъчна основа 24 981, 82 лева и ДДС 4 996, 36 лева; фактура 0001711635/11.03.2022 год. за такса по т. 9 от договора за лизинг с данъчна основа 999, 27 лева и ДДС 199, 85 лева; фактура 0001711632/11.03.2022 год. с предмет такса за регистрация с данъчна основа 250 лева и ДДС в размер на 50 лева и фактура 0001711633/11.03.2022 год. за такса за издаване на пълномощно за чужбина с данъчна основа 50 лева и ДДС в размер на 10 лева. "УС БАЛКАН" ЕООД е подало СД по ЗДДС за данъчен период 01.03.2022 год. 31.03.2022 год., в която данъчно задълженото лице е упражнило право на данъчен кредит по изброените фактури на обща стойност 25 241, 66 лева. След анализ на събраните доказателства органите по приходите приели, че няма данни автомобилът да е използван за извършване на дейности, посочени в чл.70, ал.2, т.1-4 от ЗДДС. Съобразявайки приложимите разпоредби на ЗДДС и предвид дефиницията на понятието "лек автомобил" съдържаща се в §1, т.18 от ДР на ЗДДС и основна дейност, съдържащо се в т.18а от §1 от ДР на ЗДДС, ревизиращият екип отказал право на приспадане на данъчен кредит в размер на 25 241, 66 лева на основание чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС във връзка с чл.70, ал.2, т.1-5 от ЗДДС. Анализирайки събраните доказателства поотделно и в съвкупност, първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните се свежда до приложимостта на члл.70, ал.1, т.4 и т.5 във вр. ал.2 от ЗДДС обусловена от заключението дали закупеният от "УС БАЛКАН" ЕООД автомобил е използван в основната икономическа дейност на дружеството. В този контекст съдът е съобразил, че процесният автомобил е лек автомобил за целите на ЗДДС, през ревизирания период дружеството е извършвало транспортна дейност като за предходните 12 месеца преди текущия приходите от извършените транспортни услуги представлявали 94, 85 на сто от приходите от всички извършени от лицето доставки, обективно било много трудно да се реализират приходи от използването на автомобила като се има предвид, че същият е закупен в ревизирания период, отчел е, че автомобилът е заведен като актив в счетоводството на дружеството по сметка 207 транспортни средства, т.е. налице е намерение автомобилът да се използва за икономическата дейност на дружеството. Направен е извод, че транспортната дейност се определя като основна дейност на дружеството и на основание чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС лицето има право да приспадне данъчния кредит. Съдът е приел, че право на приспадане на данъчен кредит е налице и на основание чл.70, ал.2, т.5 от ЗДДС, тъй като съгласно този текст ал.1, т.4-5 не се прилагат, когато превозните средства по ал.1, т.4 се използват и за дейности различни от посочените в т.1-4 в случаите, когато една или повече от изброените в т.1-4 дейности са основна за лицето-т.е. право на приспадане на данъчен кредит е налице и в случаите, когато автомобила се използва и за друга дейност при положение, че основната дейност на дружеството е някоя от изрично изброените в чл.70, ал.2, т.1-4 от ЗДДС. Този извод е мотивирал съдът да приеме, че обективираният в РА отказ за признаване на данъчен кредит по процесните пет броя фактури е постановен в противоречие с материалноправните норми. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС сочи, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. В случая няма спор, че придобитият автомобил е лек автомобил, както и че същият е включен в активите на дружеството съгласно договор за финансов лизинг от 09.03.2022 г. Правилно е позоваването от страна на първоинстанционния съд на решение на СЕС по дело С-118/11, съгласно което автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на ДЗЛ или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. От друга страна, нормата на чл. 70, ал. 2 ЗДДС урежда изключенията, при които ал.1, т.4-5 не се прилага, ако превозните средства по т.4 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, когато, една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето. Следователно, тъй като по делото е установено, че основната дейност на дружеството е транспортна, то същото има право да приспадне данъчния кредит на основание чл.70, ал.2, т.5. В този смисъл е решение по адм.д. 12132/2019 год. по описа на Върховния административен съд, I отд. Като е достигнал до същия краен правен извод е и отменил РА, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да се присъдят осъществените в касационното производство разноски, възлизащи на сумата от 2 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Като неоснователно се преценява възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение направено от процесуалния представител касатора. Съгласно чл. 8, ал.1 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2, а именно при интерес от 25 000 лева до 100 000 лева 2 650 лева плюс 8 % за горницата над 25 000 лева. В настоящия случай материалният интерес е 26 056, 15 лева, което означава, че минималното адвокатско възнаграждение се определя на 2 734, 49 лева, а претендираното в случая адвокатско възнаграждение не се отличава от минимално установения размер според Наредбата. Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение