Решение № 5977 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2013 г.

ВАСV отделение07.05.2014 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5079/22.07.2013 г., постановено по а. д. № 4154/2013 г. по описа на Административен съд София град. ОСЪЖДА Национален статистически институт да заплати на Димитър Раднев Нановски сумата 600 /шестстотин/ лева разноски за тази инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5977 от 7.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14141/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Национален статистически институт, против Решение № 5079/22.07.2013 г., постановено по а. д. № 4154/2013 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 182/9.04.2013 г. на Председателя на Национален статистически институт /НСИ/ с която, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на Димитър Раднев Нановски от гр. София. Недоволен от решението, председателят го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което се потвърди Заповед № 182/9.04.2013 г. Ответната страна - Димитър Нановски, чрез процесуалния си представител - адв. Дурева оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. Доводът за допуснато нарушение на материалния закон е за неправилно тълкуване на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. Според касатора, волята на законодателя е да се даде възможност на органа по назначаване да прекрати с предизвестие служебните правоотношения на всички лица, придобили право на пенсия - не само по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), но и на придобилите това право по чл. 69 КСО. Той е неоснователен. В Кодекса за социално осигуряване има уредени няколко вида пенсии: такива за осигурителен стаж и възраст (чл. 68), пенсии след упражняването на някои изчерпателно посочени професии: военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, по Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража, по Закона за пощенските услуги, осигуряващите дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, следователите и младши следователите, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (чл. 69), балерини, балетисти и танцьори с осигурителен стаж в културни организации (чл. 69а), пенсии за инвалидност (чл. 71 и сл.), наследствени пенсии (чл. 80 и сл.) и пенсии, несвързани с трудова дейност (чл. 85 и сл.). Всички те показват значителни различия в основанията, при които се отпускат. Член 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при наличието на условията по чл. 68 от КСО, когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия. Съставът на АССГ е изследвал, правилно дефинирал и разгледал необходимите нормативни изисквания за възникване на посоченото право на органа по назначаване и тяхното наличие в конкретния случай. Фактът, че законодателят в чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е посочил наличието на условията само по чл. 68 от КСО, а не тези на някоя (или всички) от многобройните други норми (сочени по-горе), уреждащи различните видове пенсии обуславя по несъмнен начин, че тълкуването направено в касационната жалба на нормата е неправилно, а изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни. В случая се касае за държавен служител, придобил и упражнил правото си на пенсия преди възникването на служебното правоотношение, за когото трябва да са налице условията на чл. 68 от КСО (т. е. за осигурителен стаж и възраст), а не въобще за придобиване на право на пенсия. Ако законодателят е имал в предвид право на органа по назначаване във вида, в който то се възприема от касатора, то в нормата не би било необходимо посочването на една единствена правна норма - чл. 68 КСО - логично е изписване само на придобито и упражнено право на пенсия би било достатъчно. Но законът категорично сочи, че правото възниква при настъпване единствено на условията на чл. 68 КСО. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. С оглед изхода на спора и във връзка с направено искане за присъждане на разноски - касатора следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лева -адвокатско възнаграждение на Нановски. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС

Цитирани разпоредби

3