Решение № 6601 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2010 г.

Решение № 6601 от 12.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10290/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Моезия Ойл енд Газ" ООД, Дъблин, Република Ирландия против решение № 300 от 12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България, с което, на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) е прекратена процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и природен газ - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за подземните богатства от блок 1-10 "Ботев", разположен в областите Враца и Монтана. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице посочените в решението основания за прекратяване на процедурата - органът няма право да постанови акт в този смисъл и като участник, класиран на първо място от конкурсната комисия, дружеството отговаря на всички изисквания на закона за участие в конкурса и осъществяване на дейност по търсене и проучване на подземни богатства. Моли решението да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Министерският съвет на Република България оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна - министърът на икономиката, енергетиката и туризма също оспорва жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: С решение № 844/23.12.2008 г. Министерският съвет на Република България е открит конкурсна процедура за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗПБ. Конкурсът е проведен от назначена от министъра на икономиката и енергетиката комисия (заповед № РД - 16-515/26.05.2009 г., изменена със заповед № РД-16-1047 от 07.12.2009 г.), като за участник, спечелил конкурса за предоставяне на разрешение за проучване на подземни богатства, е обявен жалбоподателя "Моезия Ойл енд Газ" ООД, със седалище Дъблин, Република Ирландия, учредено през 2008 г. и на министъра на икономиката, енергетиката и туризмът е предложено да представи пред Министерския съвет на Република България проект за решение за избор на дружеството за титуляр на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-10 "Ботево" (решение от 19.08.2009 г.). С доклад, внесен в Министерския съвет на 21.04.2010 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма прави предложение за прекратяване на откритата процедура, като се позовава на обстоятелството, че кандидатът, класиран на първо място не отговаря на изискванията на закона, тъй като не е представил счетоводните отчети на дружеството за три години назад, както и че при класираните на кандидатите, комисията не е спазила утвърдената методика. Въз основа на доклада Министерският съвет постановява решение № 300 от 12.05.2010 г., предмет на обжалване в настоящото производство, с което на основание чл. 50, ал. 2 във връзка с чл. 23, ал. 4, чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ прекратява процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на нефт и газ в блок 1-10 "Ботево" в областите Враца и Монтана. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 149 от АПК срок за оспорване и от легитимирано лице. Разгледана по същество жалбата е основателна. Оспореното решение е незаконосъобразно, тъй като изводът на административния орган за наличие на основания за прекратяване на процедурата за предоставяне на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства е направен в противоречие с разпоредбите на ЗПБ. Нормата на чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗПБ в ред. ДВ, бр. 70/2008 г., в сила към датата на постановяване на решението, предвижда след класиране на участниците от конкурсната комисия, по предложение на съответния министър (чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от ЗПБ), Министерският съвет да издаде разрешение за търсене и/или проучване на подземни богатства на избрания за спечелил конкурса кандидат. В случай че прецени, че са налице нарушения по чл. 23, ал. 4 от закона или обстоятелствата по чл. 56 от ЗПБ органът може да откаже да издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ). Правомощията на Министерския съвет след приключване на класирането на кандидатите са изчерпателно изброени в цитирания текст, като и при двете хипотези органът е длъжен да се произнесе с акт по същество и няма право да прекрати процедурата. Ето защо решението на Министерския съвет в този смисъл е постановено в противоречие с нормата на чл. 50, ал. 2 от ЗПБ, поради което подлежи на отмяна. Разпоредбите чл. 23, ал. 4 и чл. 46, ал. 2, т. 2 от ЗПБ, на които органът се позовава, също не обосновават правото му да прекрати производството и следователно оспореният акт е постановен в нарушение и на тези норми. Първата разпоредба регламентира принципите, по които се провежда процедурата за издаване на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства и нарушението й е основание за отказ да се издаде разрешение (чл. 50, ал. 2 от ЗПБ), а втората - е основание съответната конкурсна комисия да откаже по реда на чл. 47, ал. 2 от ЗПБ във връзка с чл. 46, ал. 3 от ЗПБ да допусне до участие кандидат, който не отговаря на условията. Не се налице и основания за отказ да се издаде разрешение за търсене и проучване на подземни богатства по смисъла на чл. 23, ал. 4 от ЗПБ. Конкретни нарушения на изброените в текста принципи в оспореното решение не са посочени, а освен това участието в конкурса на кандидат, който не отговаря на условията (ако се приеме, а жалбоподателят е такъв кандидат) следва да се прецени като нарушение на процедурните правила, но не и на принципа на конкуренцията. По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че решение № 300 от 12.05.2010 г. на Министерския съвет на Република България следва да бъде отменено и преписката се изпрати на административния орган за разглеждане и произнасяне по същество. При липсата на доказателства за други действително направени разноски в настоящото производство ответникът следва да заплати на жалбоподателя сумата 50.00 лв., представляваща размера на внесената държавна такса. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение