Решение № 15425 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2018 г.

Решение № 15425 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8566/2018 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. от [населено място] срещу Решение № 61 от 18.04.2018 г. по адм. д. № 415/2017 г. на Административен съд Л., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0359-000247/21.10.2017 г. на началника на РУ "Полиция" Т. при ОДМВР Л.. Касаторът оспорва решението като неправилно и необосновано. Наложената с административния акт ПАМ е в противоречие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Лишава собственика на пътно-превозното средство от възможността да го ползва, без това да е необходимо, а не се постига превенция на самото административно нарушение. Иска решението на административния съд да бъде отменено и вместо него да се отмени заповедта за прилагане на ПАМ. Претендира съдебно-деловодни разноски. Ответникът – началник на Районно управление "Полиция" – Т. към Областна дирекция на МВР град Л., редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата, поради липса на наведените в нея касационни основания. Върховният административен съд, при извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, приема същата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от активно процесуално легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол пред настоящия съд. Обжалваното решение на Административен съд Л. е валидно и допустимо. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Със заповед за налагане на ПАМ № 17-0359-000247/21.10.2017 г. на началника на РУП Т. е наложена ПАМ на С. А. – от [населено място] по чл. 171, т. 2 а от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до една година – за 200 дни. Отнети са документите за ППС и са свалени табелите. Заповедта е издадена във връзка с това, че на 21.10.2017 г. около 22. 10 ч. в [населено място], [улица] лицето Ц. М. управлява лек автомобил, собственост на А., като не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, за категорията, към която спада управляваното от нея ППС. П. делото е приложен АУАН и НП издадени за нарушението на Ц. М.. По делото няма спор за фактите, поради което фактическата обстановка, приета за установена от административния съд, се възприема изцяло от настоящия състав. Същата се подкрепя от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Касационният състав изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, съобразно изложените в съдебното решение мотиви. Съгласно нормата на чл. 171, т. 2 а ЗДвП, на чието основание е издадена обжалваната заповед (в относимата редакция, ДВ, бр. 77/2017 г.), за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление - за срок от 6 месеца до една година. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и се издава по реда на глава пета, раздел ІІ АПК. От данните по делото е установено обективиране на сочените материалноправни предпоставки за прилагане на мярката. По делото е безспорно, че на 21.10.2017 г. лицето Маринова е управлявала автомобил, собственост на ответника Асанова без да притежава валидно СУМПС за съответната категория ППС. З. да управлява МПС водачът трябва да притежава валидно СУМПС (чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП), което се издава от органите на Министерството на вътрешните работи при наличието на предвидените в закона условия (чл. 151 и чл. 152 ЗДвП) и удостоверява правоспособността на водача, т. е. че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Касационната инстанция не споделя възраженията на касатора за незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ. Оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му. Наложена е предвидената в ЗДвП мярка, съответстваща на деянието, за което е определена. Поради това, не са обосновани доводите за прекомерност на наложената ПАМ и несъответствие с чл. 6 от АПК. Правната квалификация е съответстваща на изписаните фактически установявания. Наложената със заповедта мярка правилно е разграничена от наказанията по ЗАНН във връзка със ЗДвП. Като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение