Решение № 9223 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2015 г.

Решение № 9223 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9709/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Стефан Тодоров Стефанов, Татьяна Митрофоновна Стефанова и Божана Димитрова Пинтиева са подали касационна жалба срещу решението от 13.07.2015 г. по адм. дело № 196/2015 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което са били отхвърлени предявените от тях искове срещу Община Асеновград, както следва: за присъждане на обезщетение в размер на 7000 лева за Стефан Тодоров Стефанови и Татьяна Митрофоновна Стефанова поотделно и обезщетение в размер на 6000 лева за Божана Димитрова Пинтиева за неимуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от отмяната на административен акт на Община Асеновград за учредено право на пребиваване за периода 1.01.2011 г. - 1.01.2015 г. ведно със законната лихва общо в размер на 1000 лева върху главницата, считано от завеждането на исковата молба, от която по 400 лева за всеки от Стефан Тодоров Стефанов и Татьяна Митрофоновна Стефанова и 200 лева за Божана Димитрова Пинтиева, както исковете за обезщетяване на имуществени вреди за направените от тях разходи, общо в размер на 960 лева по адм. дело № 3700/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, както следва: в размер на 350 лева за Стефан Тодоров Стефанов, 300 лева за Татьяна Митрофоновна Стефанова и 310 лева за Божана Димитрова Пинтиева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено като се присъдят направените по делото разноски. Община Асеновград е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е да заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Стефан Тодоров Стефанов и Татьяна Митрофоновна Стефанова са собственици на поземлен имот с идентификационен номер 02974.11.633, представляващ дворно място с жилищна сграда, в село Бачково, община Асеновград, а Божана Димитрова Пинтиева има право на ползване върху първия етаж на жилищната сграда. Със заповед № А-2400/12.11.2013 г. кметът на община Асеновград учредил в полза на Стефан Тодоров Стефанов и Татьяна Митрофоновна Стефанова безсрочно право на преминаване през поземлен имот УПИ I-583, кв. 6 по регулационния план на село Бачково, област. Пловдив, собственост на Ана Димова, и поземлен имот УПИ ХI-зеленина, кв. 6 по регулационния план на село Бачково, област Пловдив. С решение от 7.07.2014 г. по адм. дело № 3700/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив заповедта била отменена. По делото била изслушан свидетелката Гутева, която заявила, че от 2007 до 2011 г. е била кмет на село Бачково. Тя подала доклада до Община Асеновград, че до имота на ищците няма достъп, но до изтичане на мандата й не били предприети мерки, а и сега положението с имота било същото и той не се обитавал. Съдът приел, че исковите претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди във формата на пропуснати ползи, общо в размер на 20 000 лева, са неоснователни, тъй като няма пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните от ищците вреди. За да се претендират вреди, те трябвало да са последица от отменената заповед, а в случая заповедта е била издадена в полза на ищците. Административният съд приел за неоснователни и предявените искове за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разноски, които ищците направили като страни по адм. дело № 3700/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив. Съдът отбелязал, че страни в производството били само първите двама ищци, а Божана Пинтиева не е участвала в делото. Що се отнася Стефан Стефанов и Татьяна Стефанова, конституирани в производството като заинтересовани лица, те са участвали в свой интерес и по своя воля и затова не биха могли да търсят обезщетение за имуществени вреди в размер на 960 лева, представляващи разноските по делото. Освен това отговорността за разноски в съдебното производство е уредена като последица от изхода на съдебния спор и можела да се реализира само в рамките на същото съдебно производство, а не чрез отделен иск. С тези мотиви административният съд отхвърлил предявените искове. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Административният съд правилно е преценил, че имуществената отговорност за вреди възниква само в случаите, когато административният акт е причинил вреди на лицата, които са негови адресати, и вредите са пряка и непосредствена последица на административното разпореждане. В случая административният акт е благоприятен за ищците и ако те са понесли нежелани от тях последици, то не е от акта, а от съдебната му отмяна. При отсъствието на предвидените в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предпоставки за търсене на отговорност, исковете срещу Община Асеновград за обезщетяване на имуществени вреди, общо в размер на 20 000 лева, представляващи пропуснати ползи от това, че ищите нямат достъп и не могат да ползват своя имот, основателно са били отхвърлени. След отмяната на заповедта ищците са имали възможност да направят ново искане за учредяване на право на преминаване и да защитят интересите си, като съобразят мотивите на решението по адм. дело № 3700/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, според които съществува друг начин за достъп до имота им. Касационната инстанция споделя и мотивите на административния съд, с които са отхвърлени исковете за обезщетяване на вреди, общо в размер на 960 лева, представляващи разноските, направени от Стефан Стефанов и Татьяна Стефанова, в производството по адм. дело № 3700/2013 г. по описа на Административния съд-Пловдив. По отношение на ищцата Божана Пинтиева следва да се отбележи, че тя не е била страна по делото, поради което не може да претендира вреди от съдебни разноски. Другите двама ищци също не могат да претендират обезщетяване на твърдените от тях имуществени вреди, тъй като отговорността за разноски се урежда от процесуалния закон и се възлага в зависимост от изхода на делото, в което спорът е бил решен. При положение, че съдът е отменил заповед № А-2400/12.11.2013 г. на кмета на община Асеновград, направените от заинтересованите лица, които се ползват от заповедта, разноски остават за тяхна сметка. Претендирането на тези разходи в друго съдебно производство под формата на вреди представлява заобикаляне на процесуалните правила, поради което първоинстанционният съд е намерил претенциите за неоснователни. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на касационните жалбоподатели не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд