Решение № 4856 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2020 г.

Решение № 4856 от 15.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11437/2020 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. С., чрез процесуалните си представители, против решение № 3661/08.07.2020 г., постановено по адм. дело № 6310/2019 г. по описа на Административен съд - С.-град. В касационната жалба и в допълнително становище се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът сочи, че неправилно съдът не възприема заключението на вещото лице в цялост и не обсъжда направените възражения за неспазване на нормите на ЗУТ, Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба № 4/2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти и Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, които аргументи навеждат на твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени разрешение за строеж № 45/13.06.2018 г. на главния архитект на район "Л.", Столична община ведно с одобрените от него на 28.05.2018 г. инвестиционни проекти за обект: "преустройство на дневна от двустаен апартамент № 8". Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - главният архитект на район "Л.", Столична община не взема становище по касационната жалба. Ответникът - Г. Д. счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила. Ответникът - Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез пълномощника си, изразява становище за неправилното му конституиране като страна в съдебното производство и прави искане да бъде заличен като такава, а по същество намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на настоящия касатор против разрешение за строеж (РС) № 45/13.06.2018 г. за обект: "преустройство на апартамент № 8, [жилищен адрес] [район], [община], издадено от главния архитект на район "Л.", Столична община и одобрения от него на 28.05.2018 г. инвестиционен проект. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че жалбата е допустима като подадена от заинтересовано лице съгласно чл. 149, ал. 2, т. 3 (редакция преди изм. с ДВ, бр. 16/2021 г.) - собственик на обект в етажната собственост, а по същество - неоснователна. Обосновава извод, че инвестиционните проекти са одобрени и разрешението за строеж е издадено от компетентен орган, в съответната форма и с изискваното от закона съдържание. Приема, че за разрешеното преустройство не се изисква решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост и писмено съгласие на собствениците - непосредствени съседи на обекта на основание чл. 185, ал. 2 ЗУТ, тъй като са изпълнени условията на ал. 1, т. 1-3 от същата разпоредба, а именно: не се променя предназначението на апартамента, който запазва жилищното си предназначение, не се установява съществено засягане на общи части - етажна плоча в сградата и нейната фасада, като дори новопредвиденото отклонение от В и К - инсталацията да засяга обща част, то не засяга помещение на жалбоподателя. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав констатира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на ДНСК като заинтересована страна. В случая пред административния съд се оспорва строително разрешение ведно с одобрените за обекта инвестиционни проекти от лице с правен интерес по реда на чл. 215, ал. 4 ЗУТ. Страни в съдебното производство са жалбоподателят, органът, издател на оспорения акт и заинтересованите лица - чл. 147, ал. 1 АПК, като в конкретната хипотеза това са лицата, в полза на които е разрешено строителството, респ. техните правоприемници. След отмяната на чл. 216 ЗУТ разпоредбата на чл. 215, ал. 5 ЗУТ (ред., ДВ, бр. 25/2019 г.) предвижда, че в производството пред съда по дела, образувани по повод оспорване на заповеди за отмяна на разрешения за строеж по реда на чл. 156, ал. 3, се призовават Дирекцията за национален строителен контрол, органът, издал разрешението за строеж, и заинтересованите лица. Следователно, само в случай на оспорване на заповеди, постановени при извършена служебна проверка по отношение на издаденото разрешение за строеж, каквато не е настоящата хипотеза, ДНСК се призовава като страна в съдебното производство. С оглед изложеното неправилно съдът конституира ДНСК като заинтересована страна в първоинстанционното производство. Обжалваното решение е недопустимо като постановено с участието на ненадлежна страна, поради което следва да се обезсили в тази част и производството по делото - да се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 АПК. В останалата част решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти са установени след анализ на приетите по делото доказателства, вкл. заключението на съдебно – техническата експертиза. Обсъдени са възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. По делото е установено, че по заявление на собствениците на самостоятелен обект в сграда – етажна собственост са одобрени инвестиционни проекти и е издадено разрешение за строеж за "преустройство на апартамент № 8, [жилищен адрес] [район], [община]. Преустройството се изразява в изграждане на кухненски бокс с площ 6, 20 кв. м в дневната, в обема на която се включва и лоджия, а съществуващата кухня става спалня. Предвижда се водопроводните тръби да бъдат положени и закрепени плътно до стените под мазилката, а в хоризонталните участъци по пода, като заедно с канализационните тръби да бъдат вградени в изравнителната замазка с дебелина 10 см. под настилка от теракотни плочи. По отношение приобщаването на лоджията към дневната се предвижда премахване на подпрозоречната част по южната фасада. Правилен е изводът на съда, че оспореното строително разрешение е валиден акт. По делото не се установява по категоричен начин, че строежът е изпълнен преди издаването му, поради което не е нарушена забраната по чл. 148, ал. 7 ЗУТ. Констатациите в съставените от служители на общинската администрация, район "Л." протоколи от 28.12.2017 г., 19.01.2018 г. и 07.02.2018 г. във връзка с подадени от жалбоподателя сигнали за извършване на строително-монтажни работи в обекта, предмет на строителното разрешение, не са оборени в съдебното производство. В тях изрично е посочено, че прокопаният канал в пода за полагане на тръбите от банята до дневната е възстановен/ заличен. Данни в обратна насока не се съдържат и в показанията на разпитания по делото свидетел, който не установява извършване на конкретни дейности, а единствено заявява, че ремонтът в обекта започва през лятото на 2017 г. и спира в началото на 2018 г. При това положение не може да се изведе заключение за наличие на реализиран строеж, което би обусловило недопустимост на възможността за одобряване и разрешаване на строителството. В тази връзка неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за нищожност на оспореното РС ведно с одобрените инвестиционни проекти, основано на твърдението, че преустройството е извършено преди издаването им. Законосъобразно е прието от съда, че в случая са изпълнени условията на чл. 185, ал. 1 ЗУТ, поради което не се изисква съгласието на останалите собственици на етажната собственост, както и на непосредствените съседи на обекта, предмет на оспореното РС. Д. по делото сочат, че с предвиденото преустройство не се променя предназначението на апартамента, който продължава да е за жилищни нужди, не се отнемат общи помещения и площи или части от такива и не се променя предназначението им, не се извършва и свързване на вътрешни инсталации с общи мрежи, преминаващи през или до делителната стена или през обслужващи помещения по една вертикална ос, от което следва, че са спазени изискванията на чл. 185, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗУТ. В съответствие с доказателствата по делото е заключението на съда, че в случая засягането на общи части на сградата – етажна плоча и фасада (чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността) не представлява съществено изменение на тези части по смисъла на чл. 185, ал. 1, т. 3 ЗУТ. Видно от конструктивното становище с прокарването на водопроводните тръби за изграждане на кухненския бокс няма да бъдат засегнати хоризонтални или вертикални елементи от носещата конструкция, като изпълнението на предвидените строително-монтажни работи не изисква преминаване през стени, подове или др. носещи или неносещи елементи на сградата. Фактическото полагане на тръбите в 10 см изравнителна замазка, както и дали такава съществува в жилището, предмет на преустройството, са обстоятелства, които не влияят на законосъобразността на РС, доколкото не се установява натоварване, което да води до засягане на конструкцията на сградата. Предвиденото водопроводно и канализационно отклонение не представлява нова инсталация през обща част, след като не засяга подовия панел, нито помещение в апартамента, находящ се под преустройвания, собственост на жалбоподателя. Премахването на подпрозоречната част от фасадната стена с цел приобщаване на лоджията към дневната на жилището също не може да се определи като съществено засягане на обща част. Действителното изпълнение на нова фасадна стена, както се твърди в касационната жалба, е относимо към законността на строежа и реализирането му в съответствие или в отклонение с одобрените инвестиционни проекти, но не може да обуслови извод за допуснато нарушение при издаване на оспорения административен акт. При тези данни законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че в случая не е необходимо решение на общото събрание на собствениците, взето по установения ред и изрично писмено съгласие на всички собственици - непосредствени съседи на обекта съгласно чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Правилно заключението на съдебно-техническата експертиза е ценено от съда в частта на изводите, направени въз основа на строителните книжа, а не и относно изпълненото на място, както и по отношение на приетата от експерта приложимост на цитираната разпоредба. Този въпрос е правен, а не е от компетентността на вещото лице, което съобразно поставените му задачи може да изследва техническите характеристики, обхвата на предвиденото преустройство, както и спазването на нормативните изисквания спрямо разрешените строително-монтажни работи, но не и да се произнася по необходимостта от съгласие за извършването му. Настоящият състав напълно споделя изводите на съда за липса на допуснати нарушения по чл. 45, т. 2 и чл. 134, т. 1 от Наредба № 4/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации - чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Разминаването в наименованието на строежа по РС (преустройство на апартамент) и по одобрените инвестиционни проекти (преустройство на дневна от двустаен апартамент) правилно е определено като несъществено, доколкото както в обяснителните записки по част "Архитектурна" и "Водоснабдявани и канализация", така и в конструктивните становища се съдържа точно описание на преустройството, отразено и в графичната част на инвестиционните проекти, което изключва неяснота относно предвидените строително-монтажни работи. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане от първата инстанция на хипотезата по чл. 186, ал. 1 ЗУТ. В случая, противно на приетото от вещото лице, не се касае за промяна на съществуваща обща инсталация или за прокарване на нова такава в сградата – етажна собственост по смисъла на посочената норма, в каквато насока са и доводите в касационната жалба, тъй като се предвижда единствено В и К отклонение, което ще бъде разположено изцяло в собствен обект, без засягане на други помещения, вкл. и разположения под него апартамент. В тази връзка следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ, изискваща решение на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части, е неприложима. Предвид изложеното не са налице сочените отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение, с което е отхвърлено оспорването на П. С. срещу издаденото РС ведно с одобрените инвестиционни проекти за обект: "преустройство на апартамент № 8, [жилищен адрес] [район], [община] като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател не се дължат разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,