Решение № 7295 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2015 г.

Решение № 7295 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9680/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на отдел "Приходи" при Община Банско, чрез пълномощник, против решение № 1106 от 9.07.2015 г., постановено по адм. д. № 227/2015 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отменил АУПОВ № ТБО000001/5.11.2014 г. на орган по приходите в Община Банско, потвърден с решение № 33-02-6912/27.02.2015 г. на началника на отдел "Приходи" в общината. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото и е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. Счита, че определените с акта задължения за ТБО са дължими от дружеството, тъй като общината е предоставяла услугите по поддържане чистотата на обществени територии и обезвреждане на битови отпадъци в депо. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Ответникът "Вилла" ЕООД със седалище в гр. София, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУПОВ № ТБО000001/5.11.2014 г. на орган по приходите в Община Банско, потвърден с решение № 33-02-6912/27.02.2015 г. на началника на отдел "Приходи" в общината. С административния акт са установени задължения на "Вилла" ЕООД за такса битови отпадъци през периода 2007 г. 2010 г. по подадени декларация по чл. 17 ЗМДТ за недвижим имот, находящ се в м. "Кошерината", землището на гр. Банско, за услугите по почистване територии за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци в депо. С обжалваното решение административният акт е отменен. Административният съд - Благоевград е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма. Според съда няма категорични доказателства, че имотът е разположен в границите на районите, в които съгласно приложените заповеди на кмета на Община Банско за съответните години е извършвано почистване на териториите за обществено ползване по отношение на м. "Кошерината". С лаконични мотиви е заключил, че от приложените по делото заповеди по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ не е ясно дали м. "Кошерината" попада в териториите, почиствани от общината, и дали е включена по отношение на този район услугата депониране на битови отпадъци. Съдът не е развил съображения във връзка с наведеното от дружеството-жалбоподател възражение за изтекла погасителна давност на задължението за ТБО за 2007 г. Настоящият съдебен състав, предвид посочените от касатора отменителни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира касационната жалба за частично основателна. Таксата за битови отпадъци е определена въз основа на отчетната стойност на недвижимия имот, деклариран от "Вилла" ЕООД и съобразно методиката за изчисляването й, регламентирани в приетата по чл. 9 от Закона за местните данъци и такси от Общински съвет - Банско Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. Размерът на таксата е определен само за услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за обезвреждане на битови отпадъци в депа. По делото е безспорно установено, че имотът на дружеството е със сменено предназначение - от земеделска земя за ваканционен жилищен комплекс в имот пл. № 024052 в м. "Кошерината", съгласно заповед № 01-75/22.02.2007 г. на кмета на Община Банско. От представените заповеди на кмета на общината за определяне границите на районите, в които са предоставяни услугите по чл. 62 ЗМДТ, е видно, че м. "Кошерината" не е включена за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че на дружеството са определени задължения за ТБО, както следва: за такса депо главница в общ размер на 9777,63 лв. и лихви към 5.11.2014 г. в размер на 6273,70 лв.; за такса по почистване териториите за обществено ползване в общ размер на 26073,69 лв. и лихва за периода в размер на 17150,54 лв. Основателно е възражението на касатора, че дружеството е задължено лице за собствения му недвижим имот в м. "Кошерината", тъй като се намира в строителните граници на населеното място, не е земеделска земя и е деклариран за ваканционен жилищен комплекс. От 2009 г. община Банско ползва депо на Община Разлог (заповед № 09-177/15.07.2009 г.), като собственото му депо е закрито. Т. е. общината предоставя услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Съгласно чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци се събира такса за ползване на депо, освен ако е налице хипотеза на чл. 71 ЗМДТ. В случая съществува депо и такса се дължи, защото липсва основание по чл. 71, т. 3 ЗМДТ за освобождаване от такса за тази услуга. Поради това неправилен е първоинстанционният извод за незаконосъобразност на административния акт в частта досежно определената ТБО за услугата обезвреждане на отпадъци в депо. Адресатът на административния акт, на основание чл. 11, ал. 1 и чл. 64, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ е задължено лице за такса битови отпадъци, като собственик на имот, находящ се в землището на гр. Банско. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугата по поддържане чистота на териториите за обществено ползване в населените места, но изрично в чл. 63, ал. 2 ЗМДТ е посочено, че границите на районите и видът на предлаганите услуги в съответния район, включително честотата на сметоизвозването трябва да бъдат определени със заповед на кмета на общината. Следователно, дължимостта на посочените такси произтича от местоположението на имота и такси се дължат, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, където се намира имотът. В заповедите по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ на кмета на Община Банско за релевантния период са определени граници на райони на територията на община Банско, които са включени в системата на организирано поддържане на чистотата на обществените територии. Местността "Кошерината" не е посочена като район, в който се предоставя тази услуга. Имотът на жалбоподателя е извън населено място. От представените доказателства и констатациите на вещото лице също не може да бъде установено предоставянето на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за района на м. "Кошерината". Таксата за поддържане на чистота не се дължи само поради принадлежността на имота към определена община, тъй като същата не е данък. Таксата се дължи, ако е налице предоставяне на услугата в съответния район, посочен в заповед по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, където се намира имотът. Нормата на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ за дължимост на такса за ползване на депо и поддържане на чистота на територията за обществено ползване, дори когато имотът попада извън райони, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, не означава, че ТБО за посочени две услуги се събират поради принадлежност на имота към общината. Предвид изложеното касационната инстанция приема, че "Вилла" ЕООД дължи такса битови отпадъци за обезвреждане на битови отпадъци в депо, поради което касационната жалба в тази част е основателна. При извършената служебна проверка за правилното приложение на материалния закон съдът приема, че възражението на дружеството за изтекла погасителна давност на задължението за 2007 г. е основателно. Погасителната давност като юридически факт не погасява правото на кредитора, а поражда правото на длъжника да възрази срещу дължимостта на вземането, което е насочено към кредитора. За изтекла погасителна давност може да се възразява и извънсъдебно, и в съдебен процес. Правоотношението произтича от материалноправното отношение между кредитора и длъжника. Погасителната давност има за функция привеждането в съответствие на правното и фактическо основание - бездействието на кредитора е фактическото положение, в резултат на което, след изпълнение на предвидени в закона предпоставки, му се отказва възможността да го търси по принудителен ред. Предвидените от законодателя срокове създават дисциплина в сложилите се материални правоотношения, тъй като стимулират кредиторите да упражняват правото си на вземане и допринасят за установяването на обективната истина. Давността не се прилага служебно, т. е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно. Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Това волеизявление длъжникът може да направи както при установяване на задълженията с акт за установяване на задължения по декларация, така и в рамките на започнало принудително изпълнение. В случая, горестоящият административен орган не е уважил възражението на дружеството, а съдът - при направено възражение в съдебното производство, не се е произнесъл по него. С оглед на направеното възражение за изтекла погасителна давност на публичното вземане за определените ТБО за услугата по обезвреждане в депа за 2007 г. и данните по делото, петгодишният давностен срок е започнал да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати, т. е. на 1.01.2008 г. Производството по издаване на обжалвания АУЗД е започнало след изтичането на петгодишния срок - през м. юни 2013 г. Възраженията за погасяване на задълженията на адресата на АУЗД са съобразени с действието на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която АУПОВ е отменен за задълженията на "Вилла " ЕООД по отношение на определената ТБО за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депо. Съгласно констатациите в заключението на съдебно-счетоводната експертиза, обсъдена при условията на чл. 202 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, това задължение за периода 2008 г. - 2010 г. е в общ размер на 6274, 20 лв., ведно със законните лихви в размер на 3450, 30 лв., дължими към 5.11.2014 г. В тази част по същество оспорването на "Вилла" ЕООД е неоснователно. В останалата част решението на Административния съд - Благоевград е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски са основателни и такива следва да бъдат присъдени по компенсация, съобразно уважената част от оспорването. По делото страните са представили надлежни писмени доказателства - договори за правна помощ, фактури и извлечения от сметки за платени суми, поради което претенциите са доказани и по размер. Предвид размера на уважената част от жалбата, на "Вилла" ЕООД следва да бъдат присъдени направените по делото разноски по компенсация в размер на 591,40 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният административен съд