Решение № 8237 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2011 г.

Решение № 8237 от 8.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9281/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", подадена чрез юрисконсулт Валерия Банкова - Христова, против решение № 2176/5.05.2011 г. на Административен съд София - град, II отделение, 26 състав, постановено по адм. д. № 4985 по описа за 2010 г. на този съд, с което по жалба на Феим Емин Али е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/13287 от 8.06.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване решение по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Феим Емин Али не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд - София град е бил акт за установяване на публично държавно вземане № 01 - 6500/13287 от 8.06.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. Установено е, че жалбоподателят в качеството си на земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 ДР на ЗПЗП е подал Общо заявление за плащания на площ за 2007 г. с УИН 09/240407/02080 за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ - 33,84 ха; мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" /НР2/ - 33,84 ха. При извършване на административни проверки на съдържащите се в заявлението данни на земеделски земи в ИСАК е установено, че от тях в рамките на физически блокове, определени като "Друга земеделска площ" /код 06/ в системата за индентификация на земеделски парцели /СИЗП/ попадат 15,84 ха, заявени по СЕПП и НР2. Установено е, че съгласно указания за определяне избираемостта на заявените площи по схемите и мерките за единно плащане, утвърдени от министъра на земеделието и горите /вх. № 93-4423/04.06.2007 г./ площите, декларирани в рамките на физически блокове с код 06 не са допустими за подпомагане, освен ако не са проверени на място от Техническия инспекторат на ДФЗ - Разплащателна агенция /РА/. Заявлението на Феим Али не е било избрано за проверка през 2007 г., като площите декларирани от него с код 06 не са признати като допустими за подпомагане, изключени са от одобрените площи по заявлението и са отчетени като недекларирани и за кампания 2007 г. не е оторизирана сума по СЕПП и НР2. С писмо на министъра на земеделието и горите с № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. са отменени горепосочените указания. За достатъчно основание за одобряване или не, се приемат проверките, извършени от Общинските служби по земеделие и гори /ОСЗГ/, като РА е задължена да преразгледа всички заявления от 2007 г., в които има констатации "ползва се" и да се извършат преизчисления, свързани с годишното плащане за 2007 г. Към писмото е приложен и списък, който съдържа всички заявени парцели, проверени от ОСЗГ. На Феим Али е оторизирана и платена сума по СЕПП в размер на 2184,03 лв. и по НР2 в размер на 2056,52 лв. Според резултатите на извършения през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата проверките, извършени от ОСЗГ не са достатъчно основание за преизчисляване и доплащане за площи, намиращи се в код 06. Прието е, че заявените от Фемин Али площи са недопустими за подпомагане и поради това допълнително оторизираната субсидия е недължимо изплатена, поради което на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК е издаден и процесния АУПДВ. За да обоснове компетентността на посочения орган да издаде обжалвания АУПДВ, съдът е обсъдил разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), както и разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК. Процесният акт е издаден от изпълнителния директор на фонда, който по силата на чл. 20а от ЗПЗП е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и на основание ал. 2 от нея организира и ръководи дейността й. Прието е също, че оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма. За да обоснове преценка за незаконосъобразност на обжалвания акт, първоинстанционният съд е счел, че той е немотивиран. Според него определянето на задължението с акта е мотивирано с резултатите от извършен през м. ноември 2008 г. одит на Европейската сметна палата и доклад на Генералната дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия относно Уравняването по съответствие, съгласно чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1290/2005, съгласно който плащанията за част от площи, попадащи във физически блокове код 06 са извършени неправомерно и средствата получени за такива площи следва да бъдат възстановени. От фактическа страна по делото е установено и не се спори, че от страна на Държавен фонд Земеделие - Разплащателна агенция на жалбоподателя е изплатена сума от 4240,55 лв. Установено е, че това плащане е извършено вследствие на указания, дадени с писмо № 01-0409/1600 от 12.08.2008 г. на министъра на земеделието и храните. Според съда, не е установено, а и не се твърди за наличие на виновно поведение от страна на Феим Али, което да е въвело в заблуждение органите на Разплащателната агенция. Не е установено също от страна на адресата на акта, земеделският производител, да е декларирал неверни данни относно вида и размера на площите. Обстоятелството, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е извършена проверка на декларираните от него площи, както и че само в резултат от данни на ОСЗГ е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06 са факти извън контрола на същия. Лицето е декларирало притежаваните от него площи в общо заявление за единно плащане, като не е установено разминаване между информацията в заявлението и действителните данни. След като няма неправомерно поведение от страна на лицето, което да е довело до получаване от него на плащания от Разплащателната агенция, не може да се приеме, че те не му се дължат. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, с оглед резултатите от извършен одит на Европейската сметна палата и доклад на Генерална дирекция Земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен. Съдът е приел, че в случая приложима е нормата на чл. 73, § 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, като възстановяване от жалбоподателя на сумата не е дължимо. Плащането е извършено при явно несъответствие с правилата на Общността, но по решение на национален оторизиран орган, съответно разходът следва да остане за сметка на бюджета на последния. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна по спора, приложимите правни норми, обсъдил е последните, както и възраженията на жалбоподателя, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на адресата на акта, което да е въвело в заблуждение административен орган, за да му бъде осъществено плащане на парични средства за подпомагане, не може да се приеме, че е налице недължимо плащане по отношение на него, респ. основание за възстановяване на същите. Към момента на извършването му административният орган сам е направил преценка, че са били налице материалноправните предпоставки затова. По делото безспорно е установено също, че от страна на органите на Разплащателната агенция не е била осъществявана проверка на декларираните от лицето площи, както и че само въз основа на данни от общинската служба Земеделие е дадено одобрение за субсидия на площите в блокове с код 06, т. е. самата агенция не е изпълнила задълженията си по чл. 26 от ЗПЗП. Тази разпоредба не предвижда селективност и изборност при проверките на лицата ползващи схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика и не поставя под условие допустимостта за подпомагане от извършването или неизвършването на проверка на място на лицата, ползващи схемите и мерките за подпомагане. След като посочената категория земи по код 06 са изключени изначално от подпомагане, то не е следвало въобще да бъде осъществявано плащане на паричните средства за подпомагане на земеделските производители. Това е и единственото касационно възражение в касационната жалба, в която обстойно и последователно е направено изложение относно фактическото и нормативно осъществяване на подпомагането на земеделските производители, което е довело до издаване на процесния акт и аналогични такива актове. Същото се явява неоснователно, още повече, че с оглед направеното по-горе изложение оспореният акт е немотивиран, както правилно е приел съдът. Съгласно чл. 73, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията от 21 април 2004 г., при недължимо плащане, земеделският производител следва да възстанови въпросната сума плюс лихва, изчислена в съответствие с § 3. Съгласно ал. 4 на същата норма, това задължение не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се дължат съдебни разноски, както и на ответната страна по касационната жалба, понеже последната не е претендирала такива пред настоящата касационна инстанция. На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение