Решение № 13523 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3763/2024 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, чрез юрк. Янев, срещу решение 1298 от 09.02.2024 г., постановено по адм. дело 2507/2022 г. на Административен съд Пловдив, в частта с която е отменен ревизионен акт /РА/ Р-16001621006331-091-001/07.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че неправилно съдът е приел, че с оглед характера на развиваната от дружеството дейност, свързана с предоставяне на услуги по обществено хранене, е необходимо закупуването на стоки, материали и наемане на персонал със съответната квалификация. Сочи се, че както в хода на административното производство, така и в хода на съдебното обжалване не са представени писмени доказателства, които по безспорен начин да докажат реалното извършване на фактурираните услуги. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции ведно с държавната такса за касационно обжалване. В случай на евентуалност навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че е над установения с Наредба 1/2004 г. минимум. Прилага писмено становище. Ответникът Бул Корект ЕООД не изразява становище по същество на касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, валидността, допустимостта, правилността на решението на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК преценява жалбата като процесуално допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. С оспореното решение 1298 от 09.02.2024 г., постановено по адм. дело 2507/2022 г., Административен съд - Пловдив е отменил ревизионен акт /РА/ Р-16001621006331-091-001/07.06.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 382 от 26.08.2022 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта с която на Бул Корект ЕООД са установени задължения по ЗДДС в размер на 17 284,17 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 4005,86 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период 01.2020 г. по фактури, издадени от Ц. Фаст Фууд ЕООД, Ауторент Ентърпрайз ООД и Еко България ЕАД. В останалата част жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена. Административният съд е приел, че РА е издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност, в законоустановения срок и в предвидената писмена форма. Съдът е уважил жалбата на дружеството в частта относно непризнато право на данъчен кредит за м.01.2020 г. по отношение на фактури, издадени от Цветанов Фаст Фууд ЕООД с предмет предоставяне на персонал, Ауторент Ентърпрайз ООД с предмет префактуриране на стоки и Еко България ЕАД с предмет дизелово гориво. Приел е за доказано, че фактурираните стоки под опис и наетият персонал са използвани за дейността на Бул Корект ЕООД, свързана с обществено хранене, съответно фактурираното гориво е изразходвано за отопление на стопанисвания от дружеството обект. Тези изводи се основават освен на представените в хода на ревизията доказателства и извършените на място проверки от приходния орган, така и на приетата по делото СТЕ, констатираща наличието на подово отопление в самостоятелен обект кафе, работещо с дизелово гориво и на приета по делото ССчЕ, установяваща, че процесните фактури са издадени от регистрирани към този момент лица по ЗДДС, включени са в отчетните им регистри и са налице съпътстващи ги документи. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Изводите на съда са подкрепени от събраните в хода на делото писмени доказателства, включително констатациите на вещите лица по приетите ССчЕ и СТЕ, от които се доказва по категоричен начин, че не е налице основанието по чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, за да бъде отказано право на данъчен кредит по всички фактури, издадени от Цветанов Фаст Фууд ЕООД, Ауторент Ентърпрайз ООД и Еко България ЕАД. Фактурираните услуги по наемане на персонал са свързани с дейността на дружеството, като безспорно е доказано реалното им предоставяне. Видно от доказателствата по делото приходният орган е извършил проверка на място в стопанисваните от дружеството обекти, при която са установени общо 16 лица, подписали собственоръчно декларации, че работят на трудови договори, сключени с Цветанов Фаст Фууд ЕООД. Представени са още ведомости за начислени заплати от Цветанов Фаст Фууд ЕООД, които доказват реалното извършване на декларираните услуги по наемане на персонал. Всички тези констатации водят до извод, че е налице фактическо изпълнение на доставките, фактурирани от Цветанов фаст фууд ЕООД. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционни съд по отношение на фактурираните стоки под опис, по фактури, издадени от Ауторент Ентърпрайз ООД и фактурираното дизелово гориво от Еко България ЕАД. Към всички фактури, издадени от Ауторент Ентърпрайз ООД, са представени приемо-предавателни протоколи, в които процесните стоки под опис са подробно индивидуализирани по вид, количество и цена. Представените доказателства по безспорен начин установяват реалното прехвърляне на собствеността върху процесните хранителни стоки и влагането им в икономическата дейност на Бул Корект ЕООД. Относно фактурите, издадени от Еко България ЕАД, не е спорна реалността на доставката, а правомерно ли е приспаднат данъчен кредит от дружеството с оглед факта, че не притежава собствени или наети МПС. Настоящата инстанция споделя изложените в решението изводи, че процесното дизелово гориво е използвано за отопление на стопанисвания от дружеството обект, предвид което получената стока е вложена в икономическата дейност на дружеството и незаконосъобразно му е оказано правото на приспадане на данъчен кредит. По делото се установява по безспорен начин от приетото заключение на СТЕ, че в обекта на дружеството е налична отоплителна система, работеща с дизелово гориво, предвид което не е налице основанието на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 6 от ЗДДС и за Бул Корект ЕООД е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от Еко България ЕАД. Относими към изложените изводи са дадените задължителни тълкувания на приложимата за облагането по ДДС Директива 2006/112/ЕО, направено от СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според които не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че данъчно задълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. С решение на СЕС по дело С-18/13 е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, няма установеност от страна на приходните органи, че данъчно задълженото лице е имало знание за измамни действия от неговите доставчици. Точно обратното, представени са множество доказателства още в хода на ревизионното производство, в т.ч. доказателства за облигационните отношения между страните, предаването на стоките, изпълнението на конкретните услуги, осчетоводяването на процесните фактури и влагането на получените стоки и услуги в икономическата дейност на ответника. Процесните фактури са надлежно осчетоводени, вписани са в дневниците за покупки и продажби и СД по ДДС, както и доставчиците са регистрирани по ЗДДС лица, с оглед на което са изпълнени всички предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Поради изложеното изводите за липса на реалност на доставките на стоки и услуги, издадени от Цветанов Фаст Фууд ЕООД и Ауторент Ентърпрайз ООД се опровергават от представените доказателства, а изложените от касатора твърдения за недоказан произход и липса на кадрова и техническа обезпеченост не са основание да бъде отказано правото на данъчен кредит след като липсват доказателства за извършена данъчна измама. Неправомерно е отказано и правото на данъчен кредит по фактурите, издадени от Еко България ЕАД за дан. период м.01.2020 г., тъй като се установява по безспорен начин, че процесното дизелово гориво е използвано за отопление на стопанисвания от дружеството обект. Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претендирани разноски от ответната страна, такива не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,