Решение № 1818 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2015 г.

Решение № 1818 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6508/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба на Янко Александров Янков за отмяна на влязло в сила решение № 2214 от 1.04.2015 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 8628/2014 г. Молителят Янко Александров Янков се позовава на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК и твърди, че Решение № 7643 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 8627/2014 г. на АССГ, Второ отделение, 28 състав, е от съществено значение за решаването на настоящия спор, тъй като се отнася за имот, който е бил част от процесния възстановен с Решение на ПК наследствен имот. Според молителя, имоти с пл. номера 2834 и 2835 са били част от имот пл. № 3577 от стария кад. план от 1939 г., като за тази част от имот с пл. № 2834 (с идентификатор 68134.4089.42 по КККР) с площ от 34 кв. м. е постановено решение от съда при цена363.26 лв. на кв. м. между същите страни. Моли Върховния административен съд да отмени атакуваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав Административен съд - София град. Ответникът - Кметът на Столична община, чрез пълномощника юрк. Лазова, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна и моли същото да бъде отхвърлено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, трето отделение, намира молбата за отмяна за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 240, ал. 1 и 2 от АПК. Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, която норма регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи такива обстоятелства не са представени от молителя. Приложеното и описано по-горе решение не попадат в хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като макар страните да са едни и същи лица, липсва идентичност на предмета на оспорване - обжалват се различни индивидуални административни актове, с различен предмет. Издателят на оспорените административни актове се е произнесъл с различни заповеди. Следователно като не е постановено съдебно решение между същите страни, на същото основание, противоречащо на съдебния акт, чиято отмяна се иска, следва да се приеме, че предпоставките на чл. 239, т. 4 от АПК не са осъществени. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2010 г., съгласно което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. С оглед на изложеното искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд,