Решение № 4916 от 10.5.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Пенева срещу решение 5027/22.07.2022 г., постановено по адм. дело 4404/2022 г. по описа на Административен съд - София - град. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност - отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответникът - Столична община (след закриването на Централна местна комисия при Столична община по Закона за уреждане правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове (ЗУПГМЖСВ), съгласно §12, ал. 5 от ПЗР на Закона за бюджета на Република България за 2022 г.), взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на М. Пенева срещу решение от 11.12.2019г. на Централна местна комисия по ЗУПГМЖСВ в Столична община, с което се отказва изплащане на левова компенсация по преписка СОА16-ГР94-7110/25.10.2016г. От фактическа страна съдът е установил, че е налице предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.10.2016г., сключен между М. Пенева и Хидротурс 94 ООД. Посочил е, че на 15.09.2017 г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен в [нотариален акт], на нотариус Чакъров, с район на действие СРС, по силата на който жалбоподателката е придобила правото на собственост върху процесния апартамент. За безспорно е прието, че сградата представляваща блок в гр. София е построена през 1981г.-1982г., като работническо общежитие на ДСО Хидрострой , впоследствие Хидротурс 94 ООД, състоящо се от 161 бр. жилищни единици, 79 бр. складови помещения и 2 бр. технически помещения. Съдът е посочил обстоятелствата, на които се позовава Централна местна комисия по ЗУПГМЖСВ в Столична община, за да отговори отрицателно на подаденото от Пенева заявление, а именно че правото на собственост върху имота е придобито на 15.09.2017г., която дата е след изтичане на срока по §11, ал.3 от ПЗР на ЗУПГМЖСВ. Административния орган е посочил, че към момента на придобиване на собствеността върху апартамент 24, сградата на бл. 38 е със статут на работническо общежитие , а не на жилищен блок. Органът е намерил за неприложима разпоредбата на чл.11, ал.6, т.6 от ППЗУПГМЖСВ, тъй като сградата е въведена в експлоатация през 1982г., а едва през 2017г. е извършено преустройство на работническо общежитие с жилищни единици , след архитектурно заснемане. Съдът е съобразил нормативната уредба, предвидена в ЗУПГМЖСВ и правилника за неговото прилагане, както и решение 7962/10.06.2013г. по адм. дело 1140/2013г. по описа на ВАС. Съдът е посочил, че и в законовата разпоредба на чл. 7, ал. 4 и в тази на чл. 11, ал. 4 от правилника, моментът на възникване на правото на индексация е разрешен еднакво, а именно придобиване на жилище или момента на започване изграждането на такова. Съобразил е и нормата на чл. 11, ал. 6, т. 4 от ППЗУПГМЖСВ /в ред. преди отм. ДВ. бр.36/13.05.2022г./ която постановява, че левовата компенсация се превежда на титуляра или по посочена от него сметка, при покупка на жилище от свободния пазар - след представяне на нотариален акт за покупка. В допълнение е посочил, че съгласно § 11, ал.3 от ПЗР на ЗУПГМЖСВ /изм. ДВ. бр.104/2013г. в сила от 20.11.2013г./, право на левова индексация по чл.7, ал.1 имат лицата, включени в окончателните списъци, които са придобили или започнали изграждане на жилище, в срок до 30.11.2016 г. Решаващият състав е приел, че с подписването на предварителния договор по чл.19 ЗЗД на 21.10.2016г., в патримониума на Пенева не е възникнало вещното право на собственост върху недвижимия имот и към 30.11.2016г. тя не е отговаряла на нормативно установеното в § 11, ал.3 от ПЗР на ЗУПГМЖСВ условие. Приел е за правилен мотивът на административния орган да откаже финансово компенсиране за жилищно-спестовния й влог. За пълнота съдът е посочил, че не възприема и счита мотивите на органа в частта, относно обстоятелството, че Пенева не е придобила жилище в жилищна сграда за неправилни и несъответни на целта на закона. Независимо от това АССГ е сметнал, за достатъчно аргументирани изложените фактически и правни основания, представляващи съображенията на административния орган, довели до формирането на крайния му извод, че не е изпълнено условието на § 11, ал.3 от ПЗР на ЗУПГМЖСВ, а именно М. Пенева да е придобила право на собственост върху недвижим имот до 30.11.2016г. включително. Така мотивиран съдът е приел, че решение от 11.12.2019г. на Централна местна комисия в Столична община е законосъобразен административен акт и поради липсата на отменителните основания по чл.146 АПК, е отхвърлил жалбата срещу него. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е анализирал подробно и задълбочено относимите доказателства и са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и с оглед чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК същите не следва да се преповтарят. По делото правилно е прието, че в нормата на чл.7, ал.4 от ЗУПГМЖСВ /в ред. преди отм. ДВ. бр.18/04.03.2022г./ е регламентирано, че дължимите като финансова компенсация суми се изплащат на правоимащите лица след придобиване или започване изграждането на жилища. Разпоредбата на чл.11, ал.4 от ППЗУПГМЖСВ /преди отм. ДВ. бр.36/13.05.2022г./ е с аналогично съдържание, а именно правото на индексация възниква при придобиване на жилище или започване изграждането на такова, включително и при надстрояване или пристрояване на съществуваща жилищна сграда . Във всички случаи за удовлетворяване правото на индексация водещ е моментът на придобиване на имота или започване изграждането на жилища. Неоснователни са възраженията на касатора, че към момента на сключване на предварителния договор е предстояло изграждане на жилището. Видно от доказателствата по делото блокът, в който се намира процесният имот е построен през 1981 г. 1982 г., а за прехвърляне собствеността върху него единствен релевантен документ е договорът за покупка-продажба/нотариален акт. Пенева е закупила от свободния пазар жилище апартамент 24. В чл. 11, ал. 6, т. 3 от правилника (в последната действаща редакция) е разписано, че левовата компенсация се превежда по жилищно-спестовния влог на титуляря или по посочена от него сметка, след представяне на нотариален акт за покупка в случите на покупка на жилище от свободния пазар. Правото на собственост върху този недвижим имот тя е придобила на 15.09.2017г., когато е подписан нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. Мотивирано съдът е обсъдил, че за да породи своето вещно-прехвърлително действие договорът за покупко-продажба следва да бъде материализиран в писмена нотариална форма. С подписването на предварителния договор по чл.19 ЗЗД на 21.10.2016г., в патримониума на касатора не е възникнало вещното право на собственост върху недвижимия имот и към 30.11.2016г. тя не е отговаряла на визираните в § 11, ал.3 от ПЗР на ЗУПГМЖСВ предпоставки. По изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,