Решение № 208 от 24.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 481/2015 г.

Решение № 208 от 24.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 481/2015 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството е образувано по саморъчно написано искане на осъдения К. Р. М. за възобновяване на нохд № 116/2014 г. по описа на РС-Бяла Слатина и отмяна на постановената присъда № 19 от 21.10.2014 г., както и на решение № 9 от 06.02.2015 г. по внохд № 552/2014 г. на Врачанския окръжен съд. От съдържанието на искането могат да се извлекат всички основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Искането на осъдения е за възобновяване на производството и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебното заседание служебно назначеният защитник на осъдения поддържа подаденото искане по основанията, посочени в него. Излага довод, че на досъдебното производство е допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в обвинителния акт не са конкретизирани съществени елементи, касаещи времето и мястото на извършване на престъплението, с което е ограничено правото на осъдения да обори тезата на обвинението. При условията на алтернативност, защитникът развива оплакването за явна несправедливост и моли наложеното на М. наказание да бъде намалено по размер. В личната писмена защита на осъдения се оспорва авторството на деянието предмет на обвинението срещу него с довода за доказателствена необезпеченост на направените правни изводи, в резултат на което съдилищата са приложили неправилно закона. Твърди се за груби процесуални нарушения допуснати в хода на досъдебното производство и в съдебното производство, които, обаче, по същество не са конкретизирани. Представителят на ВКП изразява становище, че искането е допустимо, но неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Счита, че правилно е приложен материалният закон и не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като наложеното наказание е справедливо отмерено, в съответствие със степента на обществена опасност на деянието и дееца. За да се произнесе, Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда № 19 от 21.10.2014 г. по нохд № 116/2014 г. на Белослатинския районен съд К. Р. М. е признат за виновен в това, че на 12.08.2013 г. в [населено място], обл. Враца е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 14-годишната В. Н. П. от [населено място], като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Подсъдимият К. Р. М. е осъден да заплати на В. Н. П., действаща със съгласието на баща си-Н. П. Т., сумата от триста лева, представляваща обезщетение за причинените й от деянието неимуществени вреди. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски и по дължимата на държавата такса върху размера на уважения иск, които присъдил в тежест на осъдения. С решение № 9 от 06.02.2015 г. по внохд № 552/2014 г. Врачанският окръжен съд е изменил присъдата, като намалил наложеното на М. наказание от четири на три години лишаване от свобода. В останалата част присъдата е потвърдена. Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Първоинстанционната присъда е била потвърдена с въззивно решение, което е влязло в сила и не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК, но разгледано по същество е неоснователно. Доводът за допуснато съществено нарушение в стадия на досъдебното производство не се излага за първи път пред настоящата инстанция, а е стоял на вниманието и пред Врачанския окръжен съд, който е дал отговор, защо не го възприема за основателен. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокуратурата е посочила времето и мястото, на които е приела, че е осъществено инкриминираното деяние, а именно след 21.00часа на 12.08.2013 г. в дома на К. М. в [населено място], [улица]. В същата тази част са описани и елементите от фактическия състав на престъплението-осъденият М. извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на 14-годишната П., като употребил за това сила. От описаните фактически данни е изведена релевантната, според обвинението, правна квалификация. Обстоятелството, че в диспозитива на обвинителния акт не са посочени всички подробности относно часа и дома на осъдения, а само датата-12.08.2013 г. и селото-Б., с нищо не е нарушило процесуалните права на М. да разбере същността на обвинението и да се защитава по описаните в обстоятелствената част факти. Тези съображения се споделят изцяло от настоящия съдебен състав и са в съответствие с указанията, дадени в т. 4.1 и т. 4.2 на ТР № 2 по т. н. д. № 2 от 2002 г. на ОСНК. Ето защо, доводът за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на осъдения и неотстранено от решаващите по фактите съдебни инстанции, не се възприема за основателен. В проверяваното решение, съобразно изискването на чл. 339, ал. 2 от НПК е даден отговор на всички възражения и доводи във въззивната жалба на защитника на М. -адв. Д. Н., включително, по основанията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата на първата инстанция. Всички обсъдени доказателства са били подложени на задълбочена и внимателна проверка с оглед установяване на достоверността им. Съдът аргументирано е посочил, защо не възприема възраженията по оспореното авторство на М. в деянието, предмет на обвинението. Установените от въззивния съд фактически положения за употребата на сила от страна на М. по отношение на 14-годишната девойка, за да сломи съпротивата й, с престъпната цел по чл. 150, ал. 1 от НК, са аналогични на констатациите на първата инстанция, които са основани на обективен, всестранен и пълен анализ на обстоятелствата по делото, така, както изисква чл. 14, ал. 1 от НПК. В случая, обективните действия на М. сочат, че е бил налице и субективния признак на престъплението "блудство" по отношение на непълнолетна чрез употреба на сила. При осъществяването на деянието той е съзнавал, че в конкретната ситуация и с оглед мястото и времето, както и характера и интензитета на упражненото физическо насилие над пострадалата, последната ще бъде принудена да изпълни желанието му за полово удовлетворяване без съвкупление, което е било и желана от него престъпна цел. Затова, оплакването, от страна на защитата, за неправилното приложение на закона, е неоснователно. Всички обстоятелства, безспорно установени, преценени и в съвкупност, водят до еднозначни отговори и на поставените в искането въпроси - за деянието и за неговия автор, в лицето на подсъдимия М., като нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК, въззивният съд не е допуснал. Поради това, в рамките на посочените по-горе фактически положения, на базата на събраната и проверена съвкупност е прието, че с деянието си осъденият М. е осъществил всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК и възраженията на защитата в тази насока правилно са отхвърлени като неоснователни. Неоснователен е и доводът за явна несправедливост на наказанието. Определеното от въззивната инстанция наказание при условията на чл. 54 НК на М. лишаване от свобода от три години /при предвиден за престъплението по чл. 150, ал. 1 НК размер на наказанието от две до осем години лишаване от свобода/ е съответно на извършеното от подсъдимия деяние, по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НПК. Съдът е съобразил всички обстоятелства по чл. 54 от НК за индивидуализирането му. Не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на осъдения М., от една страна и обществената опасност на деянието и на него като деец, както и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. Определената санкция по размер и начин на изтърпяване е достатъчно строга и в състояние да реализира целите на чл. 36 от НК. Тя не е явно несправедлива по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и не дава основание за уважаване на искането за изменяване на въззивното решение по реда на гл. ХХХIII НПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице релевираните от осъдения и защитника му основания по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. чл. 348, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 НПК за отмяна /изменяване/ на обжалвания въззивен съдебен акт по реда на възобновяване на наказателни дела, поради което искането на осъдения следва да се остави без уважение. Ето защо и по аргумент за обратното на чл. 425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение