Решение № 8287 от 7.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5875/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Управителния съвет на Агенция Пътна инфраструктура София, против решение 1442/08.03.2021 г. постановено по адм. дело 8723/2020 г. на Административен съд София - град, с което съдът е отменил по жалба на Москито ООД отказ за издаване на разрешение за специално ползване на пътя, обективирано в решение по т. 1 по Протокол 25708/16.07.2020 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" и е върната преписката на органа за ново произнасяне. Според касатора решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че приложимият материален закон е Закона за пътищата вр. с Наредба за специалното ползване на пътищата. По силата на чл. 16, ал. 1 от НСПП разрешението се издава по искане на заинтересованото лице при изпълнение на условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение. Тези условия са посочени в разрешението и са относно спазване на мерките за безопасност, в съответствие с изискванията на техническите правила за приложение на ограничителна система за пътищата по РПМ, а така също относно спазване изискванията, отразени в протокола за предварителен оглед на място. Съгласно техническите правила на АПИ за пътища с допустима скорост от 80 км/ч до 100 км/ч, рекламното съоръжение, отстоящо на по-малко от 7.50 м. от ръба на пътната настилка е опасно и следва да се обезопаси с ограничителна система за пътищата. В чл. 74, ал. 2 от Наредба РД-02-20-2/28.08.2018 г. за проектиране на пътищае посочено, че РС се явяват опасности от трета степен, свързани с голям риск за пътуващите и следва да бъдат обезопасени с ОСП или изградени на безопасно разстояние, извън зоната за безопасност. Съдът не е обсъдил наведените доводи на касатора за приложението на чл. 16 от НСПП, а се е задоволил само да цитира нормата на чл. 15 от НСПП, която е неприложима. От заключението на СТЕ се установява, че разрешението е издадено под условие, което не е спазено при поставяне на РС. Моли съда да отмени оспореното решение на АССГ и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството срещу акта на УС на АПИ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Москито ООД, в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Счита решението на АССГ за правилно и моли съда да го остави в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от правна страна, че на 30.08.2018 г. е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламно съоръжение РСПП-356 на Москито ООД, на път Автомагстрала Тракия км. 188 + 360 ляво и км. 205 + 720 дясно. Дружеството е било уведомено с нарочно писмо за издаденото разрешение и, че в разрешението е инкорпорирано задължение, съгласно което мерките за безопасност, необходими за рекламното съоръжение следва да се изпълнят от заявителя. На 26.02.2019г. дружеството е уведомило АПИ за завършване изграждането на РС и иска издаване на разрешение за ползване на пътищата чрез експлоатация на РС. Видно от издадени Протоколи 3 и 4 от 08.07.2020 г. на Областно пътно управление Стара Загора, изграденото рекламно съоръжение не е в съответствие с условията на издаденото от АПИ разрешение не е изградена ограничителна система на пътищата. Предвид на горното УС на АПИ издава оспорения акт, с който отказва издаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламни съоръжения на АМ Тракия, при км. 188 + 360 ляво и км. 205 + 720 дясно, на Москито ООД. В акта се препраща за мотиви към писмо изх. 53-00-6715/16.07.2020 г. на Председателя на УС на АПИ, в което е посочено, че в издаденото разрешение се съдържа изискване към заявителя при изграждане на РС да спази мерките за безопасност, в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ОСП по РПМ, а така също и изскавинята, отразени в протокола за предарителен оглед на място. На основание чл. 14, ал. 5 от НСПП следва пред изграждащото РС да се постави ограничителна система за пътища /ОСП/. Такава не е била поставена от дружеството, въпреки, че последното е било уведомено да го стори и му е определен срок за това, като му е пояснено, че при неизпълнение РС ще бъде демонтирано за негова сметка. Според прието по делото като компетентно и обективно изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, процесното РС отстои в целият си габарит на 4.3 м. от ръба на пътната настилка на аварийната лента; опасното място на РС е в обсега на критичното разстояние и съгласно техническите правила за приложение на ограничителни системи за пътища по РПМ е необходимо поставяне на ограничителни системи, като в проекта е предвидено ограда, тип Н1W5 с дължина 134 метра; РС се намира в обхвата на пътя; налице е одобрена схема за поставяне на РС и тя съответства на одобрения инвестиционен проект и на издаденото разрешение за специално ползване; с издаденото разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС и с одоборения инвестиционен проект е вменено в задължение на дружеството да изгради ограничителна система за пътищата тип Н1W5. Съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но акта е издаден в нарушение с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решаващият съд се е позовал на нормите на чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП и чл. 15 от НСПП и е приел, че в законовите разпоредби липсват изисквания определящи необходимостта от изграждане на предпазна ограда от лицето, на което е издадено разрешението. Заявителя е изпълнил законовите изисквания за изграждане и експлоатиране на РС, в съответствие с изискнаията на чл. 15 от НСПП. Изграденото РС попада в обхвата на § 1, т. 4 от ДР на ЗП пътна принадлежност и съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗП е част от пътя. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗП компетентен да осъществява дейността по изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища е АПИ. Извежда се извод от АССГ, че е недопустимо в издаденото разрешение да се възлага извършване на дейности, които по закон са възложени на специализирана администрация. Според съд оспорения акт противоречи на чл. 30 от ЗП и следва да се отмени. Решението е неправилно. Експлоатацията на рекламно съоръжение, поставено в обхвата на пътя, е специално ползване на пътя, което с оглед на чл. 18, ал. 1 ЗП се разрешава о от собственика на пътя или от администрацията, която го управлява. В ал. 5 от с.з. текст е посочено, че специалното ползване на пътища се извършва при условията и реда, определени с наредба на МС. Такъв подзаконов акт е Наредба за специално ползване на пътищата /приета с ПМС 179/04.07.2001 г., обн ДВ бр. 62/13.07.2001 г./. Наредбата има за цел да уреди правоотношенията свързани с условията и реда за специално ползване на пътища. В конкретния случай правоотношенията, свързани със специалното ползване на пътища се отнася до изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения в обхвата на пътя и обслужващите зони. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от НСПП гласи, че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение по смисъла на Закона за устройство на територията, т.е. императивно е вменено на лице, което има намерение да изгради рекламно съоръжение в обхавата на пътя и/или в обслужващите зони да има издадено разрешение за това. В нормата на чл. 15 от НСПП са посочени положителните и отрицателни предпоставки за да се издаде разрешение за изграждане на рекламно съоръжение. Безспорно по делото е налично доказателство, че на касационния ответник е дадено такова разрешение РСПП-356/30.08.2018 г. за изграждане на рекламно съоръжение в обхвата на път АМ Тракия км. 188 + 360 ляво и км. 205 + 720 дясно, като изрично е посочено, че разрешението се издава при определени условия, едно от които е при изграждането да бъдат спазени всички мерки за безопасност, в съответствие с изискванията на Техническите правила за приложение на ОСП по РПМ, а така също и да се спазят изискванията, отразени в протокола за предварителен оглед на място. Тези условия, посочени в издаденото разрешение са във връзка с чл. 16 от НСПП, в която е предвидено, че разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение се издава по искане на заинтересуваното лице при изпълнение на условията в разрешението за специално ползване чрез изграждане на рекламно съоръжение; разрешението за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение се вписва в публичен регистър, воден от администрацията, управляваща пътя, под съответен регистрационен номер. С оглед посочените две правни норми, следва да се направи разлика между искане за издаване на разрешение за изграждане на рекламно съоръжение и искане за издаване на разрешение за експлоатация на изграденото РС. В конкретния случай Москито ООД е подал заявление за издаване на разрешение за изграждане на РС и е получил положителен акт. След издаване на последния и след завършване изграждането на РС е поискано издаване на разрешение за експлоатация на РС, като е последвал отказ, поради неизпълнение на заложените в издаденото разрешение за изграждане условия. Неправилно АССГ се е позовал единствено на нормите на чл. 26, ал. 7, т. 2 от ЗП и чл. 15 от НСПП. Законовата разпоредба е обща по отношение издаването на разрешение за специално ползване на пътища. Посочената от АССГ подзаконова норма на чл. 15 от НСПП се отнася само и единствено до условията и предпоставките за издаване на разрешение за изграждане на РС. В чл. 16 от НСПП, от друга страна, са посочени условията и реда за издаване на друг вид разрешение за специално ползване на пътища разрешение за експлоатация на изградено РС. Имено в тази подзаконова норма като императив е вменено РС да е било изградено по начина указан в издаденото предходно разрешение за изграждането му. При това законодателно решение, неправилно първоинстанционният съд е приел, че никъде нормативно не е уредено изграждане на предпазна ограда от лицето, на което е издадено разрешението. Както се посочи по-горе, в издаденото на Москито ООД разрешение за изграждане на РС, последното е под условие, а именно изграждането да е съобразено с изискванията на Техническите правила за приложение на ОСП при РПМ и при спазване изискванията, отразени в протокола за предварителен оглед на място. Видно от този документ /л. 64/ е, че съгласно изискванията на Техническите правила на АПИ, издадени на основание чл. 14, ал. 5 от НСПП, за пътища с допустима скорост от 80 км/ч. до 100 км/ч. рекламно съоръжение стоящо на по-малко от 7.50 м. от ръба на пътната настилка е опасно и трябва да бъде обезопасено с ограничителна система за пътища; за АМ Тракия максималната разрешена скросот е 140 км/ч. и съгласно чл. 14, ал. 5 от НСПП е необходимо изграждащото се РС да се постави ОСП. В конкретния случай не е установено Москито ООД, получило разрешение за изграждане на РС да е изпълнило това условие от разрешителното. Това се потвърждава от събраните по преписката писмени доказателства и от заключението на СТЕ. Правилно е посочено в касационната жалба, че получателят на разрешението е бил запознат с поставеното условие и за него е възникнало задължението да го изпълни така както му е издадено. Изграждането на защитно съоръжение пред РС е съгласувано и в инвестиционния проект, което още веднъж доказва, че Москито ООД е бил запознат с условията за издаване на разрешение за изграждане. При наличието на неизпълнени в цялост изисквания към изграденото РС, правилно административния орган е отказал издаване на разрешение за експлоатация на РС, поради неспазване на условията в разрешението за изграждане на РС, предвид нормата на чл. 16, ал. 1 от НСПП. Неправилно решаващият съд се е позовал на нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП гласяща, че Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища, за да приеме, че Москито ООД няма вменено задължение да изгради предпазна мрежа около РС. В т. 14 от § 1 от ДР на ЗП е дадено леглно определение на понятието поддържане на пътищата - дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. При специално ползване на пътищата, и по конкретно при изграждане и експлоатация на РС, целта е по такъв начин да се изгради и експлоатират тези РС, че да предпоставят безопасно и удобно движение на моторни превозни средства и да не създават предпоставки за пътно-транспортни произшествия. В този смисъл именно лицето, получило разрешение има и задължение да изгради РС така, че да осигури безопасност на движещите се по пътното платно моторни превозни средства тъй като то ще се ползва от РС. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото следва ответникът по касация да заплати на АПИ сума в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. с чл. 144 АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение