Решение № 8579 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2013 г.

Решение № 8579 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15075/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Стил Мет България" ООД, гр. София, срещу решение № 5855 от 23.09.2013 г. по адм. дело № 11489/2012 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2101110927/03.02.12 г. на ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 1941/08.08.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, сега с променено наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", с който по ЗДДС на дружеството е отказано право на данъчен кредит и са извършени корекции по отношение на доставки, извършени от същия. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Иска се отмяна на решението. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София чрез юрк. Калоферова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА с установени задължения по ЗДДС от непризнат данъчен кредит в общ размер 256 877 лв. и лихви - 31 749, 85 лв. по издадени фактури от "Бул-Уарк Сакъмстенс груп" ЕООД, "Даниела-М-2009 г." ЕООД, "Елит Комерс 555" ЕООД, "М енд М ентерпрайс" ЕООД, "Строй Инвест Къмпани" ЕООД, "Сити Строй груп" ЕООД и "Стил трейд груп" ЕООД за данъчни периоди от 01.02.2010 г. до 30.04.2011 г. Жалбата е уважена по отношение доставките на "Стил трейд груп" ЕООД по фактура № 267/23.04.2010 г. с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 9303,20 лв. и по фактура № 289/29.06.2010 г. с отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3700 лв. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано от административния орган. Касационната жалба на дружеството съдържа доводи за незаконосъобразен отказ и неправилност на решението в частта, с която жалбата е отхвърлена, като са изложени доводи за доказана реалност на доставките от съответните доставчици: "Бул-Уарк Сакъмстенс груп" ЕООД, "Даниела-М-2009 г." ЕООД, "Елит Комерс 555" ЕООД, "М енд М ентерпрайс" ЕООД, "Строй Инвест Къмпани" ЕООД, "Сити Строй груп" ЕООД. За да отхвърли жалбата в тази част, съдът е изложил обосновани мотиви за недоказани реални доставки на услугите, отразени във фактурите на база анализ на всички събрани по делото доказателства, както и приета по делото ССчЕ. Решението е правилно. Наличието на кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за жалбоподателя - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура и при приложимост на общия принцип за разпределяне на тежестта на доказване, формулиран в чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим съобразно препращащата разпоредба на § 2 ДОПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, така че в тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. В хода на съдебното производство на жалбоподателя са дадени от съда указания за доказателствената тежест и конкретно му е указано, че той трябва да докаже фактите и обстоятелствата, на които се позовава в жалбата си, както и наличието на законовите предпоставки за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. По искането на жалбоподателя в хода на процеса е приета ССчЕ, която е установила от данъчните досиета на доставчиците, че процесните фактури са осчетоводени, с изключението на тези, издадени от "Даниела-М-2009 г." ЕООД. Фактурите от този доставчик са с дати от м. 05.2010 г., представена е единствено една от фактурите - № 837/13.05.2010 г. с предмет - услуга, а останалите две фактури не са представени. Фактурите не са отразени в СД и в дневниците за продажби за м. май 2010 г., а от м. 06.2010 г. фирмата е дерегистрирана по ДДС служебно от органите по приходите. Експертизата е установила, че на доставчиците "Елит Комерс 555" ЕООД, "Строй Инвест Къмпани" ЕООД и "Стил Трейд Груп" ЕООД са издадени РА, като в РА на "Елит Комерс 555" ЕООД и "Строй Инвест Къмпани" ЕООД са извършени корекции на декларираните доставки, включително и към жалбоподателя и с мотиви за нереалност на доставките е коригирана данъчната основа на доставките на 0, като данъкът е дължим на основание чл. 85 ЗДДС. При тези данни законосъобразен е отказът на данъчен кредит по издадените от доставчика "Елит Комерс 555 " ЕООД фактури с предмет "услуги по договор" - поддръжка, зареждане на горива, масла, резервни части, консумативи, автобояджийски, автотенекеджийски, монтажни услуги. По отношение на доставчика "Бул-Уарк Сакъмстенс груп" ЕООД, при насрещната проверка в хода на ревизията от него са представени копия на фактурите с предмет "извършване на услуги" и "услуги СМР", СД, аналитичен регистър на сметки 4532 и 703, копие на договор за изпълнение на СМР, копия на протоколи обр. 19 за извършени СМР и копия на 6 граждански договори. Така представените документи са анализирани от органите на приходите, както и от съда. При съпоставка между представения Договор от 15.02.2010 г. за уговорени СМР на обект в гр. София, ул. "Резбарска" № 26 и протокол за приемане на извършената работа, се установява липса на конкретни данни за вида и стойността на отделните СМР, липса на количествено - стойностни сметки. За друг обект, за който е представен протокол обр. 19, не е конкретизиран обектът, а е посочен - в кв. Лозенец и въпреки дадените указания, други доказателства не са ангажирани от оспорващия. За този обект няма договор за възлагане извършването на СМР. Другият обект на ул. "Резбарска" № 27, който е нает от жалбоподателя и е ремонтиран по всички доставки за периода на стойност над 600 000 лева, при наем от 1000 лева месечно, като разходите са отчетени като текущи, не е представен договор, липсват количествено-стойностни сметки. За този обект - наето от оспорващия хале - гаражно помещение в гр. София, ул. "Резбарска" № 27 фактури с предмет СМР са издавани от няколко от посочените по-горе доставчици - "М енд М ентерпрайс" ЕООД, "Строй Инвест Къмпани" ЕООД и "Сити Строй груп" ЕООД. Констатациите са аналогични. Представените договори не съдържат посочване на обекта, конкретизация на дейностите. При съпоставка с представените протоколи обр. 19, липсват съответствия. Налице са разминавания между стойностите по издадените фактури и представените приемателни протоколи обр. 19. Липсват документи, свързани с фактурирани дейности, като окабеляване и изграждане на електрическа инсталация, изискващи също и наличие на професионална квалификация на работниците. Не е доказано наличие на активи, с които са осъществени доставките, няма доказателства за вложени материали и тяхното закупуване. При тези данни правилно съдът е приел, че не е доказано доставките по процесните фактури да са реално осъществени. Приетата ССчЕ по делото установява, че на "Строй Инвест Къмпани" ЕООД е издаден РА, с който са извършени корекции на декларираните доставки, включително и към жалбоподателя за ревизираните периоди, с мотиви за нереалност на доставките е коригирана данъчната основа на доставките на 0, като е прието, че данъкът е дължим на основание чл. 85 ЗДДС. Основание за признаване право на приспадане на данъчен кредит е реално извършена доставка, обстоятелство, за което са дадени указания от съда, че следва да бъде доказано от жалбоподателя в хода на съдебното производство. Наличието единствено на документи, които са осчетоводени, без други данни за изпълнение на предмета на доставката, вписана във фактурата не е основание да се приеме, че доставката е реално извършена. В частта, с която с РА е извършена корекция на начисления данък за декларираните от ревизираното дружество доставки към фирми-получатели, включително и СМР на новостроящи се сгради, с мотиви, че "Стил Мет България" ЕООД не е доказал реално изпълнение на доставките, по които той е доставчик, съдът е обсъдил предпоставките и е приел за обосновани изводите на ревизиращите органи и правилно приложена разпоредбата на чл. 85 ЗДДС, съгласно която данъкът е дължим от всяко лице, което го посочи във фактура, от което следва, че отговорност за дължимостта на ДДС се носи и от лица, които са начислили ДДС и при липсата на доставка. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция жалбоподателят не установява факти, различни от тези, установени при ревизията относно фактурирани от него доставки, в качеството му на изпълнител. По изложените съображения, решението е правилно в обжалваната част и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и поради това, че на ответната Дирекция не е присъдено юрисконсултско възнаграждение от първоинстанционния съд, искането на процесуалния представител на Дирекция "ОДОП" юрк. Калоферова, заявено в съдебно заседание пред настоящата инстанция следва да се уважи и се присъди сумата 1150 лева за юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение