Решение № 840 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2019 г.

Решение № 840 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4875/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Станков от [населено място], срещу Решение № 23 от 20.02.2019 г. по адм. дело № 313/2018 г. на Административен съд – Видин. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на С. Станков срещу отказ рег. № 1786 з-391 от 18.10.2018 г. на началника на Районно управление – Видин, с който, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), му е отказано издаването на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението поради нарушения на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не са отчетени всички обективно съществуващи и имащи значение за правилното решение обстоятелства. Необосновано е прието, че няма основателна причина за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Твърди, че делото не е попълнено с всички относими доказателства, а представените такива не са ценени правилно от съда, което е довело до необоснован извод за неоснователност на жалбата му. Не е съобразено, нито от административния орган, нито от съда, че касаторът е правоспособен ловец, притежаващ разрешителни за притежание и носене на ловни оръжия, както и, че в минал период е притежавал отказаното му разрешение. Оспорва решението и в частта, в която на ответника са присъдени разноски по делото в размер на 300 лева, като твърди, че присъденото юрисконсултско възнаграждение не съответства на правната и фактическа сложност на делото. Моли решението да бъде отменено. Ответната страна – началникът на Районно управление – Видин към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Видин, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспорения съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало във връзка със заявление вх. № 178600-11304 от 26.09.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Заявителят е мотивирал искането си с необходимост от самоотбрана, предвид зачестилите посегателствата върху медицински лица, а същият като стоматолог, заедно със съпругата си, предоставят стоматологични услуги денонощно, в т. ч. и на лица употребили алкохол или други упойващи средства и то в тъмната част на денонощието. Във връзка с подаденото заявление е извършена проверка и издадена докладна записка рег. № 1786 р-21767 от 15.10.2018 г. с предложение на заявителя да не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Административният орган след като извършил преценка на молбата на жалбоподателя и наличните към нея доказателства, в т. ч. и обстоятелствата отразени в докладната записка от проверката, е издал обжалвания отказ, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказал издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина за носене и употреба на огнестрелно оръжие, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешения за съхранение, носене и употреба. В мотивите е посочено, че изложените в заявлението обстоятелства не са подкрепи с доказателства за конкретни посегателства против личността на заявителя или на членове на семейството му. По делото е приложено досъдебно производство №ЗМ 622/2011 г., образувано срещу неизвестен извършител във връзка с извършена на 10-11.08.2017 г. кражба от къща на жалбоподателя, находяща се в с. Рупци, обл. Видин, което с Постановление от 06.10.2017 г. на РП-Видин е спряно. При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел. След анализ на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, съдът е приел, че от текста на разпоредбата следва, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност и липсата на обстоятелствата визирани в цитираната разпоредба са предпоставка за издаване на разрешение за придобиване, съхранение или носене и употреба на огнестрелни оръжия. Направил е извод, че видно от заявлението на жалбоподателя, същият е поискал издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. За издаване на разрешение за носене на оръжие законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание което е посочил, но в случая не са представени доказателства в тази насока. Съдът е приел, че жалбоподателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи необходимостта му от самоотбрана, който извод не се променя от извършената през 2017 г., от неизвестен извършител, кражба от имот на жалбоподателя, както и от обстоятелството, че същият като ловец притежава ловно оръжие. По тези съображения, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна като е присъдил разноски съобразно изхода на спора. Решението е правилно. Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие, за някоя от изрично изброените в закона цели, е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по този закон. Законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства, в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Законът е въвел разрешителния режим и неговите изисквания не сочат на формално представяне и преглед на приложенията към заявлението. Притежаването на оръжие трябва да сочи на необходимост от носене и употреба на оръжие. Тъй като дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, законодателят, освен че разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, лимитативно определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от боравене с огнестрелно оръжие е въпрос за законосъобразността на акта. Този въпрос правилно е изследван от първоинстанционния съд, като е прието, че лицето не е обосновало и от данните по делото не се установява необходимост от носене на огнестрелно оръжие. Изложените от жалбоподателя доводи, с които обосновава причината за исканото разрешение са, че е собственик на два денонощни стоматологични кабинета и оказва неотложна дентална помощ на пациенти в "тъмната част на денонощието", които са под въздействието на алкохол и други упойващи вещества. Счита, че зачестилите посегателства върху медицински лица обосновава необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Посочените обстоятелства не попадат в хипотезата на правната норма на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При липсата на данни за конкретна или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на касационния жалбоподател, не е обоснована необходимост от извършване на дейността с цел самоотбрана. В тежест на иницииралото производството лице е да докаже нуждата от извършване на съответната дейност по ЗОБВВПИ, а при данните по преписката и въз основа на приобщените писмени доказателства изводът, че не са налице материалноправните предпоставки за постановяване на позитивен (облагоприятстващ) административен акт по искането на Станков е законосъобразен. След като в рамките на проведеното административно производство касаторът не е посочил и доказал основателна причина, обосноваваща необходимост от носене на оръжие за самоотбрана, съдът е приложил правилно специалния ЗОБВВПИ. Не може да бъде прието, че характерът на дейността на касатора е определящо основание за разрешение за носене на оръжие. Тези доводи не обосновават по несъмнен начин основателността на искането, а тълкуването им по този начин, би довело до въвеждането на опасна практика за необосновано въоръжаване на населението и в частност на всички медицински лица, каквато не е целта на закона. На следващо място, както обосновано е приел и съдът, фактът, че на касатора са издавани предходни разрешителни за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, както и, че притежава такива за носене на ловни оръжия е без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично – на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Неоснователни са и доводите на касатора, че оспореният административен акт е немотивиран. При извършената съгласно чл. 168, ал. 1 и по критериите в чл. 146 АПК проверка, първоинстанционният съд правилно е приел, че актът е мотивиран с посочване на фактически и правни основания, като изрично е посочено, че изложените в заявлението факти не разкриват по категоричен начин необходимостта от лично огнестрелно оръжие. В обжалвания административен акт органът е изложил съображения защо отказва издаване на разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие. Твърденията на касатора, че в първоинстанционното производство е присъдено, в полза на ответника, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, не отговаря на диспозитива на съдебното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал. 1 от с. з. заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в Наредбата за заплащане на правната помощ. В чл. 24 от Наредбата е предвидено, че възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 200 лв., като съдът е определил възнаграждението в съответствие с посочената разпоредба По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касационната жалба искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, в полза на ОДМВР – Видин се дължат такива в размер на 100 (сто) лева – юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено по реда на чл. 228 във вр. с чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение