Решение № 8343 от 4.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на Националната агенция за приходите срещу решение 430/30.06.2023 г., постановено по адм. д. 377/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-156-0121980/03.04.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, с която на Мимдан 100 ЕООД, е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], стопанисван от Мимдан 100 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна Мимдан 100 ЕООД изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-156-0121980/03.04.2023 г. на началника на отдел Оперативни дейности Пловдив в главна дирекция Оперативни дейности в ЦУ на Националната агенция за приходите, на Мимдан 100 ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект магазин за хранителни стоки, находящ се в [населено място], стопанисван от Мимдан 100 ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в заповедта, на 20.02.2023 г. в 10:44 ч. е извършена проверка на търговски обект, находящ се в [населено място], изготвен е опис на наличните парични средства в касата на обекта, като е установено, че има разлика между наличните парични средства и тези в касата в размер на 68, 43 лв., за която сума е установено, че е от продажба на кафе и за тези продажби не са издадени фискални касови бележки от въведеното в обекта фискално устройство, нит от кочан с ръчни касови бележки. Прието е, че извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи. За резултатите от проверката на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК е бил съставен протокол за извършена проверка. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото посочените мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка са бланкетни. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни правни изводи. Изводите на първоинстанционния съд са формирани само по отношение на срока на наложената принудителна административна мярка, като същите са правилни. Съобразно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на административния акт поради липсата на мотивираност на същия относно продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка. Преценката, която притежава административният орган е тази по отношение на срока на принудителната административна мярка, която преценка не е била направена правилно от този орган с оглед на вида на извършеното нарушение. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че липсват мотиви относно срока на наложената принудителна административна мярка. Изложените мотиви са свързани с необходимостта от налагане на мярката, но не и с нейния срок. Продължителният период на извършване на търговска дейност не може да обоснове налагането на принудителна административна мярка с посочения срок от 14 дни. Продължителността на срока на наложената принудителна административна мярка също така не може да се обоснове с обстоятелството, че търговецът е запознат с изискванията за осъществяване на дейността, както и с обема на извършваната дейност, с продължителността на работното време, с големия брой предлагани стоки в търговския обект, при липсата на събрани доказателства за предишни нарушения. От изложеното следва, че за да бъде осъществен съдебният контрол по чл. 169 АПК, определеният от административния орган срок на налагане на принудителната административна мярка следва да бъде мотивиран с конкретните факти и обстоятелства, установени от него във връзка с извършеното нарушение, както правилно е приел първоинстанционният съд. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект. Затова и от целите на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. По този начин запечатването на обекта за срок от 14 дни не изпълнява целите по чл. 22 от ЗАНН за преустановяване и предотвратяване а административни нарушения и последиците от тях. Съгласно посочения текст за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и преустановяване на вредните последици от тях, могат да се прилагат принудителни административни мерки. Тази съдебна инстанция съобразява също така обстоятелството, че що се отнася до характера на обществените отношения, които са засегнати, изглежда легитимно, от една страна да се следи за възпирането на всяко едно нарушение, което се постига чрез налагането на имуществени санкции, а от друга страна да се репресират сериозни нарушения, които са особено тежки и които обосновават и налагането на принудителните административни мерки по чл. 186 от ЗДДС, а именно запечатване на търговския обект за срок до 30 дни. При съобразяване на обстоятелствата, изложени по-горе в мотивите на това съдебно решение следва извода за нарушение на принципа на пропорционалност/съразмерност, установен в чл. 6 от АПК при налагане на принудителната административна мярка. Този принцип на пропорционалност изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В тази връзка и съгласно чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а съгласно ал. 3, когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. Следва да се съобрази и принципа за пропорционалност, съдържащ се в Европейския кодекс за добри практики на администрацията, съгласно чл. 6 от който административният орган, когато взема решения, съобразява преди всичко това, че предприетите мерки са съизмерими с търсената цел, и по-специално избягва ограничаване на правата на гражданите или налагане на задължения, когато тези ограничения или задължения не са в разумна връзка с целта на осъществяваното действие, както и обстоятелството, че дори неподходящият характер на една административна мярка може да засегне нейната законосъобразност. В процесния случай с оглед на установените обстоятелства, на липсата на изложени от административния орган обстоятелства за извършени други нарушения от търговското дружество, следва извода, че наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение. Макар да е вярно, че по принцип подобна принудителна административна мярка да е подходяща и ефективна за постигането на посочените в закона цели, то запечатването на търговския обект за срок от 14 дни, надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Тази съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че от представените по делото доказателства се установява, че за за извършеното нарушение по отношение на търговското дружество е бил съставен и акт за установяване на административно нарушение от 03.04.2023 г. Съдът съобразява решение на Съда на Европейския съюз от 4 май 2023 г. по дело С-97/21. Съобразно това решение, член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски, което е основателно, като Националната агенция за приходите следва да се осъди да плати в полза на Мимдан 100 ЕООД направените разноски в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение