Решение № 14197 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 218/2011 г.

Решение № 14197 от 3.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 218/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената касационна жалба от Александър Георгиев Бахнев, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Елвис - Александър Бахнев" със седалище и адрес на управление в гр. Каварна, ул. "Стефан Караджа" № 59 чрез процесуалния му представител адв. Стефанова срещу решение № 2234 от 2.11.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 2296/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 1000455/15.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич в обжалваната му и потвърдена част с решение № 424/17.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат се доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в обжалваната част и да се присъдят направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - гр. Варна е бил РА № 1000455/15.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич в обжалваната му и потвърдена част с решение № 424/17.06.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчните периоди от м. май 2007 г. до м. юни 2009 г. /без данъчните периоди м. юни 2007 г. и м. февруари 2008 г./ са определени задължения по ЗДДС и лихви, както и са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. - 819.71 лв. и лихва 212.84 лв. и за 2008 г. - 1357.63 лв. и лихва 147.75 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата срещу РА, като е изложил следното в мотивите на своето решение: За обжалваните данъчни периоди от м. май 2007 г. до м. юни 2009 г. /без данъчните периоди м. юни 2007 г. и м. февруари 2008 г./ с РА е начислен ДДС във връзка със сключения между жалбоподателя като наемодател и "Венитекс" ЕООД като наемател договор за наем на 3.01.2007 г. на недвижим имот, представляващ масивна едноетажна сграда, обект "Конфекция" в гр. Каварна при месечна наемна цена 1000 лв. и ДДС - 200 лв. Установено е, че във връзка с получаването на наемната цена по договора жалбоподателят не е издал фактури и не е начислил дължимия ДДС, поради което същият е начислен на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 4 и ал. 5, т. 1 от ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че действието на договора за наем е продължило до 10.06.2009 г., видно от представеното от ревизираното лице заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 581/6.11.2009 г. до Районен съд - гр. Каварна, както и от представените доказателства от "Венитекс" ЕООД, а именно - разписка, удостоверяваща предаването на ключа на 13.07.2009 г. и освобождаването на помещението на 10.06.2009 г. Жалбоподателят не оспорва основанието и размера на начисления ДДС за периода до 1.03.2008 г., а за периода след 1.03.08 г., като твърди, че на тази дата договорът за наем е прекратен чрез предизвестие от негова страна до наемателя, приложено на л. 210 от преписката и залепено на обекта в присъствието на свидетеля Стефан Атанасов Атанасов, който е подписал протокол от 16.01.2008 г., удостоверяващ залепването, поради отказ на управителя и представляващ дружеството наемател - "Венитекс" ЕООД да го получи. Разпитаният в хода на съдебното производство свидетел Стефан Атанасов Атанасов заявява, че няколко пъти с Александър Бахнев са ходили да търсят управителя Цифудин, но не са го намерили и затова е залепено предизвестието на обекта в негово присъствие. Съдът е приел, че не се доказва по категоричен начин прекратяването на договора, считано от 1.03.08 г. Това обстоятелство се потвърждава от издадена фактура за наем от ЕТ след тази дата - на 29.08.09 г. Освен това, дори и да се приеме, че договорът за наем е бил прекратен, фактически наемното правоотношение е продължило до 10.06.09 г. и за периода от 1.03.08 г. до 10.06.09 г. наемната цена от наемателя се дължи. Така постановеното решение е правилно. В самия наемен договор няма предвидена такава възможност за прекратяване на наемния договор с предизвестие, което се залепва на обекта, който е отдаден под наем, поради ненамирането на наемателя. Законово установен такъв начин на връчване на предизвестието също липсва. От друга страна, наемателят не потвърждава да му е било връчено предизвестие по посочения начин, нито заявява, че договорът за наем е бил прекратен на 1.03.08 г. Напротив, потвърждава един неизгоден за него факт, а именно фактът, че дължи наемната цена по договора за наем до 10.06.08 г., на която дата е освободил наемания обект. Както правилно е прието от органа по приходите и от съда, в подаденото заявление до РС - гр. Каварна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК с вх. № 581/6.11.2009 г. от страна на заявителя ЕТ "Елвис - Александър Бахнев" е заявено, че е налице частично неизпълнение на задължението на "Венитекс" ЕООД за заплащане на месечни наемни вноски относно ползването на недвижим имот под наем, съгласно договор за наем от 3.01.07 г., който е с тридесет месеца срок на действие, считано от датата на сключването му - до 26.06.2009 г. С РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от РПК "Съгласие" в качеството на наемодател във връзка със сключен с жалбоподателя договор за наем от 1.11.06 г. за търговско помещение - магазин. В хода на ревизията с оглед отчитаните обороти от ЕКАФП е установено, че ЕТ "Елвис - Александър Бахнев" е преустановил осъществяването на търговска дейност в този обект на 31.03.07 г. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС за данъчните периоди от 1.04.07 г. до 31.03.08 г., тъй като услугата не се използва за осъществяването на облагаеми доставки от регистрираното лице. Според административния съд, правото на данъчен кредит законосъобразно е отказано на посоченото правно основание, тъй като е безспорно установено, че търговска дейност в отдадения под наем магазин ЕТ е осъществявал до 31.03.07 г. След тази дата не се установява осъществяването на облагаеми доставки от ревизираното лице, във връзка с които да е използван наетият магазин. Решението в тази част е правилно. В хода на ревизията, в жалбата до съда и в касационната жалба се твърди, че след 31.03.07 г. търговска дейност в наетия магазин е осъществявало "Елвис" ЕООД, но фактурите за наемната цена са издавани на ЕТ, като префактуриране на същата на едноличното дружество от ЕТ не е извършено. Доказателства за това, че търговска дейност в обекта е осъществявана от "Елвис" ЕООД, няма представени. Дори това да е така, правилно органът по приходите е приел, че би била налице безвъзмездна доставка към свързано лице, по отношение на която правото на данъчен кредит не следва да се признава на основание чл. 70, ал. 2, т. 2 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че за процесните периоди от време ревизираното лице е извършвало друга икономическа дейност и е осъществявало по принцип облагаеми доставки, а разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС не изисква услугата да се използва за облагаеми доставки, производни от нея. Това е едно изключително стеснително тълкуване на правната норма. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС изисква услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Правилно е прието в обжалваното решение, че не са налице доказателства, установяващи, че наетото помещение е използвано от наемателя за извършване на облагаеми доставки. Извършването на други такива по принцип, за чиито цели не са използвани услугите, свързани с отдаването под наем на магазина, е ирелевантно за признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. РА правилно е потвърден и в частта му, в която на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО за 2007 г. и 2008 г. не са признати разходи за наем по издадените от РПК "Съгласие" фактури като несвързани с дейността. С оглед изложеното по-горе по отношение на тези фактури, налице са разходи, несвързани с дейността, които съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели. Решението на АС - Варна като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение