Решение № 4804 от 30.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3229/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Белбултранс“ ЕООД, с ЕИК 130972575, чрез адв. Лалова, срещу решение №5563/16.12.2025 година на Административен съд гр. Благоевград по адм.д. № 633/2025 година. С последното съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Писмо с изх.№ НТУ/53-00-1432/27.03.2025 г. на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на основание чл.55, ал.2 от Закона за пътищата (ЗП) на дружеството е отказано да бъде възстановена платена компенсаторна такса в размер на 750.00 лв., съгласно квитанция № 20BG005731X36656826. Релевира касационни основания по чл. 209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва като неправилен извода на съда за компетентността на Директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София да издава откази за възстановяване на платена компенсаторна такса. Съдът не съобразил наднационалния характер на правото на Европейския съюз, неговото върховенство над националното право, задължителната сила и правните последици от постановените решения на Съда на Европейския съюз. Съдът игнорирал правните последици от Решението на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024 г., постановено по дело С-61/2023 г., което имало ретроактивно действие. Именно това решение давало основание за възстановяване на неправомерно събраната компенсаторна такса, без да е необходима отмяна на решението на съда, с което е осъществен контрол за законосъобразност върху административния акт за определянето й. Заявява, че силата на пресъдено нещо на съдебното решение не може да блокира упражняването на правото по чл. 55, ал.2 ЗП. Цитира решения на СЕС по дела С-453/00; С-2/08; С-689/13; С-119/05. Заявява, че и влязъл в сила административен акт подлежи на преразглеждане, когато впоследствие се установи, че той противоречи на правото на ЕС. Националните правила относно силата на пресъдено нещо не можели да препятстват възстановяването на правата произтичащи от правото на ЕС. Дори процесуалната автономия на държавата членка и принципът на правна сигурност отстъпвали пред необходимостта да се гарантира ефективността и пълното действие на правото на ЕС. Излага подробни съображения в насока, че националният съд не може да откаже да приложи ретроактивното действие на решението по преюдициалното питане. Прави искане да се отмени решението на АС гр. Благоевград и да се постанови друго, с което да се отмени отказа за възстановяване на платената компенсаторна такса. Претендира разноски по представен списък. Ответникът, Директорът на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, чрез юрк. Иванов, оспорва касационната жалба като неоснователна. В писмени бележки излага подробни съображения. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Досежно правилното приложение на материалния закон и обосноваността на съдебния акт: Страните не спорят по фактите, като те са установени от състава на първоинстанционния съд въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. На 18.06.2020 г. товарна композиция, образувана от влекач марка “Volvo“ с регистрационен № [номер] и прикачено към него ремарке м.“Wielton“ с регистрационен № [номер], състоящо се общо от 5 оси, собственост на Белбултранс, осъществява превоз на товар по републиканската пътна мрежа в посока Гърция. Това търговско дружество е заплатило компенсаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП на стойност 750.00 лв. С Решение № 505/22.03.2022 г. по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС е отхвърлена жалбата на Белбултранс, със седалище и адрес на управление гр. Симитли, [улица], представлявано от управителя П. С.. С., депозирана чрез адв. Й. Лалова, със съдебен адрес [населено място], [улица], обл.Софийска, срещу Акт за налагане на компенсаторна такса в размер на 750.00 лв. по отношение на товарен автомобил модел “Volvo“, с регистрационен № [номер], с прикачено ремарке марка “Wielton“ с регистрационен № [номер], материализиран в Квитанция № 20BG005731Х36656826, издадена от Б. В. Д. – инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция Митница „София“ (със Заповед № ЗМФ-642/28-7.2021 г. на Министъра на финансите, Териториална дирекция „Югозападна“ е преименувана в Териториална дирекция митница „София“) и „Белбултранс“ ООД е осъдено да заплати на Агенция „Митници“ сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева, разноски по делото. С Решение № 652/19.01.2023 г. по адм. дело № 6603/2022 г. на ВАС, седмо отделение, е оставено в сила Решение № 505/22.03.2022 г. по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС и последното е влязло в законна сила на 19.01.2023 г. На 23.03.2025 г. „Белбултранс“ ЕООД е подало до АПИ - гр. София, молба за възстановяне на компесаторната такса, като се е позовал на Решение на СЕС по дело С-61/2023 г. от 21.11.2024 г., в чиито мотиви е посочено, че предвидената компенсаторна такса е с фиксиран размер, което прави невъзможно преценката на тежестта на нарушението, като фиксираният й размер относно вида на превозното средство поражда нейното противоречие с принципа за пропорционалност, установен в правото на Европейския съюз (л.118-120). Директорът на Националното ТОЛ управление към АПИ с Писмо изх.№ НТУ/53-00-1432/07.03.2025 г., е отказал възстановяване на компенсаторната такса. Касационният състав приема за правилни изводите на АС гр. Благоевград, че оспореното писмо има белезите на индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му. Спорът пред касационната инстанция е в материалната законосъобразност на оспорения отказ за възстановяване на компенсаторната такса. Съгласно последователната и вече уеднаквена съдебна практика на Върховния административен съд възлагането на задължението за заплащане на определен размер на компенсаторната такса представлява неформално властническо волеизявление, което осъществява елементите на акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, т. к. пряко засяга права и законни интереси на адресата, поради което е годен предмет на съдебен контрол и подлежи на самостоятелно съдебно обжалване с оглед условията за неговата законосъобразност. (В този смисъл вж. например: Определение № 902/01.02.2022 г., постановено по адм. дело № 253/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7582/04.08.2022 г., постановено по адм. дело № 11235/2021 г., VII о. на Върховния административен съд, Решение № 7464/27.07.2022 г., постановено по адм. дело № 11332/2021 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). В случая е съставен Акт за определяне на компенсаторна такса в размер на 750.00 лв. по отношение на товарен автомобил модел “Volvo“, с регистрационен № [номер], с прикачено ремарке марка “Wielton“ с регистрационен № [номер], материализиран в Квитанция № 20BG005731Х36656826, издадена от Б. В. Д. – инспектор в отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ при Териториална дирекция Митница „София“. Този ИАА е бил оспорен по съдебен ред и с влязло в сила съдебно решение - Решение № 505/22.03.2022 г., постановено по адм. дело № 599/2020 г. на БлАС, влязло в законна сила на 19.01.2023 г.(вж. Решение № 652/19.01.2023 г. по адм. дело № 6603/2022 г. на ВАС, VІІ отделение) жалбата е отхвърлена. Съгласно чл.177, ал.1 от АПК, решението има сила за страните по делото. Влезлите в сила съдебни решения по административни дела са изпълнителни основания по смисъла на чл.268, т.2 АПК. Съдебното решение има сила на пресъдено нещо и стабилността на влезлия в сила съдебен акт в случая не е преодоляна. Този ИАА за определяне на компенсаторна такса се различава от ИАА обективиращ отказ за възстановяване на заплатената въз основа на него компенсаторна такса. Това са две отделни волеизявления, постановявани в рамките на различни производства, при съществено отличаващи се процесуални предпоставки и на недублиращи се правни и фактически основания. Изводът се налага от сравнението между нормата на чл. 10, ал. 2 ЗП, регламентираща извършеното нарушение като правопораждащ юридически факт относно ангажирането на отговорността за заплащането на компенсаторна такса, респ. за възникването на административнонаказателна отговорност и съставяне на АУАН по ЗАНН, от една страна, и чл. 55, ал.2 ЗП, дефиниращ като основание за възстановяване на компенсаторната такса нейната недължимост, от друга. Очевидно е, че вторият акт, макар и пряко обусловен от законосъобразността на първия, доколкото неговото съществуване в правната действителност е единственият релевантен въпрос при решаването на спора по чл. 55, ал.2 ЗП, не се идентифицира с него. Практиката на ВАС е в насока, че е недопустимо преодоляването на пропуснат преклузивен срок за оспорването на волеизявленията по определяне на компенсаторните такси, чрез депозиране на искания за възстановяване и иницииране на аналогична като предмет съдебна проверка (виж решение на ВАС по адм.д. № 9844/2022 година). Проведената разлика между характера на процесния индивидуален административен акт, въведен като предмет на осъществявания в настоящото производство съдебен контрол, и предшестващото го такова по волеизявление по определяне на компенсаторната такса, налага извода, че в производство по контрол за законосъобразност върху отказ за възстановяване на компенсаторна такса не може да се осъществява инцидентно контрол за законосъобразност върху акта за определяне на компенсаторна такса. На по-силно основание, в случая такъв контрол върху акта за определяне на компенсаторна такса е осъществен и с влязло в сила съдебно решение е отхвърлена жалбата срещу този акт. Спорът е решен със сила на пресъдено нещо. В действителност, след решението на националния съд е постановено Решение на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C- 61/23 г. относимо към спора досежно законосъобразността на акта за определяне на компенсаторна такса. Но решението на СЕС е с дата след датата на постановяване на решението на ВАС по адм.д. № 6603/2022 година. Правилен е изводът на състава на първоинстанционния съд в насока, че Решението на СЕС от 21 ноември 2024 г. по дело C-61/23 г. не води автоматично до отмяна на влезли в сила административни актове или съдебни решения на българските съдилища постановени преди приемането му. В действителност, решенията на СЕС по преюдициални запитвания имат ретроактивно действие, но от това следва, че даденото от СЕС тълкуване се счита, че е такова назад във времето - от момента на създаване и влизане в сила на тълкуваната правна норма. А не че автоматично се отменят постановените съдебни актове, които му противоречат. Решението на СЕС по дело С-61/23 не води автоматично до отмяна или незачитане на влязлото в сила съдебно решение на ВАС по адм.д. № 6603/2022 година. Последното има сила на пресъдено нещо. Правилно, при тази колизия между принципа на правната сигурност и принципа за осигуряване на примат на общностното право в правния ред на държавите-членки, АС гр. Благоевград е взел предвид Решение на СЕС от 10 юли 2014 г., по дело № С-213/13 г. Националният съд не е задължен във всички случаи да допусне преразглеждане на правния спор, за да вземе предвид впоследствие прието от Съда тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, но когато във вътрешното право е предвиден ред за отстраняване на допуснато нарушение на материалния закон, съдържащо се в националното право, чрез извънреден способ, то този ред следва да бъде приложен и за отстраняване на нарушение на правото на ЕС. Приложението на соченото решение води до обоснования извод, че в конкретната хипотеза при влязло в сила съдебно решение на ВАС, с което се отхвърля жалбата срещу акт за определяне на компенсаторна такса, отказът за възстановяване на компенсаторната такса е законосъобразен предвид липсата на основанията по чл. 55, ал.2 ЗП. Настоящият състав на ВАС няма правомощията да осъществи инцидентен контрол за законосъобразност върху акта за определяне на компенсаторна такса, още повече в хипотеза на вече осъществен такъв с влязло в сила съдебно решение. Но дружеството, заплатило компенсаторната такса при допуснато нарушение на правото на ЕС има правен способ за защита на правата си, а именно претенция за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз. Безспорно с Решението на Съда на Европейския съюз от 21 ноември 2024 г., постановено по дело С-61/2023 г., се приема, че изискването за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Но настоящият съдебен състав е сезиран с жалба срещу отказ за възстановяване на компенсаторна такса на основание чл. 55, ал.2 ЗП, а не с иск за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз, поради което и няма правно основание да се произнесе в тази насока. Искането за отправяне на преюдициално запитване правилно е отхвърлено от състава на АС гр. Благоевград като неоснователно. Предвид гореизложеното, като валидно, допустимо и правилно обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс съставът на Върховния административен съд