Решение № 10061 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2012 г.

Решение № 10061 от 10.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7337/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на "Тотал Инс - застрахователен брокер" ЕООД - гр. София против решение № 4952 от 04.04.2012 г. по адм. дело № 10135/2011 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответните страни - "Генерална Агенция Гарант" ЕАД, Георги Боянов Крумов и Николай Генчев Каварджиклиев, изразяват писмено становище за неоснователност на касационната жалба с искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не изразява становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба поради необсъждане на всички доводи на жалбоподателя относно твърдението за приложимост на § 1 от ТЗ. С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по чл. 145 АПК във вр. с чл. 132, ал. 2, т. 8 АПК и във вр. с чл. 64, ал. 1 ЗЗК, е отхвърлена жалбата на "Тотал Инс - застрахователен брокер" ЕООД - гр. София, срещу решение № 881/08.07.2011 г. постановено по преписка КЗК-270/17.03.2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). С обжалваното решение КЗК е установила, че не е извършено нарушение по чл. 30, чл. 36, ал. 1 и чл. 29 ЗЗК от страна на "Генерална Агенция Гарант" ("Генерална агенция "Витоша" ЕАД). Със същото решение КЗК е установила, че Николай Генчев и Георги Боянов, всеки един по отделно не са извършили нарушение на чл. 37, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗЗК. Съдът е изложил съображения, че КЗК законосъобразно е преценила представените от жалбоподателя "Тотал Инс - застрахователен брокер" ЕООД доказателства и правилни са изводите за липса на твърдените нарушения - осъществявана нелоялна конкуренция от страна на "Генерална Агенция Гарант" ЕАД, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти, разпространяване на неверни сведения и факти в изопачен вид, с което се уврежда доброто име и доверието към конкурентите. Върховният административен съд - петчленен състав, приема, че подадената в срок от надлежна страна касационна жалба, е неоснователна. Решението е правилно като съдът е преценил всички представени по делото писмени доказателства, изложил подробни правни съображения, относно всички доводи на жалбоподателя, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователен в тази насока е доводът в касационната жалба, че е допуснато нарушение на чл. 58, ал. 2 ЗЗК от страна на КЗК, което съдът не е преценил като съществено процесуално нарушение. От данните по преписката не се установява дружеството-жалбоподател да е направило искане за представяне на новооткрити или новосъздадени доказателства при проведеното на 08.07.2011 г. заседание на КЗК. От представения протокол е видно, че адвокатската защита на жалбоподателя изрично е заявил, че няма да сочи нови доказателства. Освен това оплакването в жалбата срещу ограничението на чл. 58, ал. 2 ЗЗК, е недопустимо за обсъждане в съдебното производство, както съдът законосъобразно е констатирал и изложил подробни правни съображения. Събраните по преписката пред КЗК факти и доказателства, във връзка с твърденията на "Тотал Инс" ЕООД за извършено нарушение на чл. 29 във връзка с чл. 30, са правилно анализирани както в решението на КЗК, така и в обжалваното решение на ВАС, IV отделение, като правилно е потвърдил липсата на извършено нарушение и е отхвърлил жалбата на "Тотал Инс" против решението на КЗК. За да е налице нарушение по чл. 29 във връзка с чл. 30 ЗЗК, е необходимо по безспорен начина да се установи разпространение на неверни сведения или представяне на факти в изопачен вид, свързани с точно определен конкурент, с неговото предприятие или със стоките или услугите, които той предлага, в резултат на което да настъпи или да има вероятност да настъпи негативно изменение (увреждане) на представата на потребителите за конкурентните стопански субекти, за техните стоки или услуги. Както съдът правилно е посочил в обжалваното решение вероятността от настъпване на такова увреждане "следва да бъде реална, почиваща на конкретни факти и обстоятелства", а не абстрактна. В рамките на производството пред КЗК не са представени и каквито и да е доказателства, подкрепящи твърденията на Тотал Инс за извършени недобросъвестно действия от страна на ГА Гарант, насочени към увреждане на доброто има на Тотал Инс. Съдът правилно е анализирал и потвърдил, че в рамките на производството пред КЗК, не са събрани доказателства за извършени от страна на ГА Гарант действия в противоречие на добросъвестната практика, представляващи нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. По-конкретно, съдът правилно е потвърдил, че липсват доказателства за предоставяни на клиенти отстъпки от тарифата на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилисти" в нарушение на заповед № 229/02.12.2010 г. на КФН. Съдът правилно е потвърдил решението на КЗК относно липсата на извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК от страна на ГА Гарант. За да е налице извършено нарушение на чл. 36, ал. 1 ЗЗК трябва ад се установи по безспорен начин кумулативното наличие на трите елемента от фактическия състав: 1. нелоялно конкурентно поведение; 2. прекратяване/нарушаване на сключени договори между конкурент и негови клиенти и 3. причинно-следствена връзка между двете. Прекратяването/осуетяването трябва да бъдат в резултат на действия, представляващи нелоялна конкуренция. На база на представените доказателства, КЗК правилно е установила, че ГА Гарант не е осъществявало нелоялни действия, целящи прекратяване на дългогодишни договорни взаимоотношения между Тотал Инс и клиенти ползващи неговите посреднически услуги, още повече, че договорните взаимоотношения визирани от Тотал Инс съгласно кодекса на застраховането не възникват между Тотал Инс в качеството му на посредник и застрахованите лица, а директно между застрахованите лица и застрахователната компания. Доводът на касатора относно необсъждането от съда на доводите за наличие на свързаност между ГА Гарант и Георги Боянов Крумов и Николай Генчев Каварджиклиев, е неоснователен. Съдът е обсъдил подробно аргументите на жалбоподателя в тази връзка на стр. 6 и 7 от решението, като правилно е потвърдил заключението на КЗК, че липсват каквито и да е доказателства за предоставяне на поверителна информация от Каварджиклиев и Крумов на ГА Гарант. Наличието или липсата на такава свързаност е ирелевантна по отношение на преценката за наличие на извършено нарушение, тъй като свързаността сама по себе си не представлява нелоялно конкурентно действие или недобросъвестна практика по смисъла на КЗК. Съдът правилно е потвърдил, че не са представени и каквито и да е доказателства за осъществено нелоялно конкурентно поведение от страна на ГА Гарант по смисъла на чл. 36, ал. 1 ЗЗК. В решението съдът правилно е потвърдил извода на КЗК, че дори на практика клиенти, ползвали в миналото посредническите услуги на Тотал Инс, да са ползвали услугите на ГА Гарант, това се е случило по естествено път в следствие направен от клиента избор на база по-изгодни условия, което се потвърждава и от информацията предоставена от дружеството "К сие К Маркетинг" ЕООД в рамките на производството пред КЗК. Неоснователно е оплакването в жалбата относно присъдените съдебни разноски. Съгласно чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 80 ГПК и съдебната практика по прилагането на тези разпоредби, Тотал Инс е следвало да оспори размера на разноските до приключване на последното съдебно заседание. Такова оспорване от страна на Тотал Инс не е направено в рамките на проведеното на 27.03.2012 г. съдебно заседание. С оглед изхода на делото касационният жалбоподател следва да заплати на Генерална агенция "Гарант" ЕАД разноски за настоящата инстанция за адвокатска защита в размер на 2014 лв. без ДДС по фактура № 1430/14.06.2012 г. и на Николай Генчев Каварджиклиев такива за адвокатска защита в размер на 1990 лв. От страна на ответника Георги Боянов Крумов не се представени доказателства за направени разноски за настоящата инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав,