Решение № 14832 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2010 г.

Решение № 14832 от 15.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9981/2010 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Велина Монева - Христова, в качеството й на процесуален представител на Живко Маргаритов Зайков, представляващ Сергей Михайлович Андронов, председател на УС на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД, срещу решение № 679 от 15.06.2010 г. по адм. дело № 114 по описа за 2010 г. на административния съд - Бургас. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - началникът на МП "Нефтопристанище Бургас" при митница Бургас не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Бургас е било решение № 1043 от 5.11.2009 г. към ЕАД 1004/4-32/10112006/29112006/ на началника на МП "Нефтопристанище" при митница Бургас. С него на акционерното дружество е определена нова митническа стойност на стоката по посочения ЕАД в размер на 48 417 093.00 лв. и допълнително задължение за ДДС в размер на 27 044.00 лв., както и лихва за забава, дължима от датата на възникване на задължението 10.11.2006 г. до датата на заплащане на сумата. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора и конкретно, че дружеството - жалбоподател е осъществило внос на суров нефт - руска експортна смес, с доставчик "Litasсo", Швейцария, в изпълнение на договор № 40010159 от 1.02.2006 г. Вносът е оформен с ЕАД 1004/4-32/10112006/29112006/, като в него е вписано количество на стоката 77 430 641 кг суров нефт. За това количество е декларирана фактурна стойност в размер на 30 963 815.00 $, с равностойност от 48 281 877.00 лв. От доставчика е издадена фактура № 90053716/7225 от 22.11.2006 г. В нея е посочено бруто тегло на фактурираното количество суров нефт от 77,683.221 МТ и стойност от 31 050 531.00 $. Според издадения от независим инспектор Saybolt сертификат за разтоварено количество, то възлиза на 77,430.641 МТ, метрични тона, (air), като това количество е вписано в кл. 32 от декларацията. При съобразяване с него в кл. 42, дружеството е посочило цена на стоката в размер на 30 963 815.00 $ и митническа облагаема стойност от 48 281 877.00 лв. Спрямо последната е определено задължението за ДДС в размер на 9 656 375.00 лв., което е заплатено изцяло. При осъществената последваща проверка по чл. 84 от ЗМ митническият орган е констатирал по повод счетоводната отчетност на дружеството към доставчика и осъщественото плащане, че е отразена различна стойност от тази, посочена в ЕАД и тя е послужила като основа за определяне на задълженията по осъществения внос. На основание чл. 35 от ЗМ, чл. 199, ал. 1, т. 1 и по реда на чл. 203 , чл. 211, ал. 1, т. 2 от ЗМ е определена нова митническа стойност в размер на 48 417 093.00 лв., която съответства на стойността по фактурата в размер на 31 050 531.00 $, както и допълнително задължение за ДДС и е начислена лихва за забава. При осъществяване на преценката си за законосъобразност на обжалвания административен акт съдът се е позовал на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, според която митническата стойност на внасяни стоки е договорната стойност, която е реално платена или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ на РБългария. Според него, при съобразяване с фактурата, издадена на дружеството-жалбоподател и неоспорване на факта, че стойността й е платена на издателя-доставчик, то като реално платена цена по смисъла на законовата разпоредба, следва да се приеме тази, отразена в нея. Тази реално платена цена формира митническата облагаема стойност, като тя би била друга, само ако се установи, че тази друга цена подлежи на плащане или е платена именно тя. Съдът се позовава на този първичен счетоводен документ, на липсата на кредитни известия осчетоводени в счетоводството на дружеството - жалбоподател. Също така, съдът е приел за неоснователно възражението, че при осъществяване на доставките се получават разлики между количествата, които са натоварени в товарното пристанище и тези, разтоварени на терминала "Росенец", като това е последица от естеството на стоката, която е в течно състояние, и поради факта, че суровият нефт е летлив. Според него разликите до 0.5 % се смятат за нормални при международната търговия за този род стоки, като съгласно нормите на ЗДДС тази разлика е в рамките на нормативно признатите фири, признават се за разходи и не се считат за облагаеми с косвени данъци. Съдът е отграничил основния спорен момент, като е приел, че между страните той не е на плоскостта на наличието на фири и техният размер, като те не рефлектират върху размера на реално платената от дружеството цена. Според него това обстоятелство се потвърждава и от клаузите на договора за продажба от 1.02.2006 г., като в т. 4.5 е записано, че за избягване на съмнения в сертификата за количеството, освен в случаите на измама или грешка, ще бъдат окончателни, заключителни и обвързващи за двете страни по отношение на доставеното количество и никакви несъответствия между количеството, посочено в коносамента и количеството, посочено в сертификата, няма да влияят върху задължението на купувача по този договор, включително, но неограничено до задължението на купувача за плащане. Съдът прави извод, че задължението на купувача за заплащане е обвързано с количеството нефт към момента на неговото натоварване, съобразно посоченото в коносамента, съответно сертификата за количество, като не е обвързано с количеството нефт към момента на разтоварването му. Съдът е приел като неоснователно и възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, според която когато стоки, декларирани за внос в Република България, са част от по-голямо количество от същите стоки, доставяни по един договор, реално платената или подлежащата на плащане цена за целите на чл. 35 от закона е онази цена, която се отнася към общата цена в същото съотношение, в което декларираното количество се отнася към общото доставяно количество. Разпределяне на реално платената или подлежащата на плащане цена се прилага и в случай на изгубване на част от пратка или когато стоките, подлежащи на остойностяване, са били повредени, преди да бъдат поставени под режим внос в Република България. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. По делото няма спор по фактите, като съдът неправилно е приел, че е неоснователно позоваването на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, респ. на чл. 145 § 1, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилага на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (РПМК). В тях е предвидено прилагане на пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба или в случай на повреждане преди пускането в свободно обращение на стоката, подлежаща на оценяване. Основателно е възражението на касатора за неправилно приложение на чл. 35 от ЗМ, респективно на чл. 29 от § 1 МК от митническите органи и съда. Обсъжданите две разпоредби от правилника и регламента (кодекса) допускат корекция на митническата стойност по чл. 35 от ЗМ, съответно по чл. 29 от § 1 МК чрез пропорционално разпределение на действително платената или подлежащата на плащане цена в случай на частична загуба. Извършването на корекцията не е поставено в зависимост от причините за възникване на частичната загуба, нито поради други условия поради което отказът на съда да приложи нормата на чл. 69, ал. 1 от ППЗМ, съответно на чл. 145 § 1, ал. 2 от РПМК е незаконосъобразен. При съобразяване с тези разпоредби, следва да се приеме, че в ЕАД правилно е посочена митническа стойност от 48 281 877.00 лв., представляваща левова равностойност на 30 963 815.00 $. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е определена, на основание чл. 35 от ЗМ, нова митническа облагаема стойност в размер на 48 417 093.00 лв. Същото следва да се отмени и в частта, с която е определено допълнително задължение за ДДС в посочения по-горе размер, както и задължение за лихва за забава. В разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е прието, че данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната, включително и когато задължението не съществува или размерът му е нула. Изгубените количества при транспорта не са внесени в митническата територия на общността, поради което за тях не възниква вносно митническо задължение предвид цитираните чл. 69, ал. 1 от ППЗМ и чл. 145 §1, ал. 2 от РПМК. За тези невнесени количества не е налице данъчно събитие и изискуемост на данъка, поради което за тях той не се дължи. В този смисъл е решение от 29 април 2010 г. по дело С-230/08 на СЕО, т. 3, където СЕО приема, че за стоки, които не са внесени в митническата територия на Общността не възниква вносно митническо задължение, за тези стоки не е налице данъчно събитие за облагане с данък върху добавената стойност и този данък не става изискуем (решение № 9191 от 23.06.2011 г. по адм. дело № 15039 по описа за 2010 г. на ВАС, първо отделение). Обжалваното решение като неправилно следва да се отмени, като се постанови решение по съществото на спора, понеже той е изяснен от фактическа страна. При този изход от делото на касатора следва да се присъдят съдебни разноски общо в размер на 1 066.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,